(Първия ден от този дневник можете да видите тук!)
21 октомври, четвъртък
10:30
Изпуснал съм закуската в хотела си в Брюксел, но поне се понаспах. Проверявам в Интернет разписанието на автобусите за намиращия се на стотина километра оттук френски град Лил и намирам потвърждение на това, че положението с връщането в Брюксел, откъдето трябва да летя в 8:30 сутринта, е доста критично. Първият рейс тръгва в 4:30 от Лил и е в Брюксел към 6:30. От южната гара, където спират автобусите на "Eurolines", трябва да отида до северната и да взема шатъла за летище Шарльороа от 7. Живот и здраве, в 7:45 би трябвало да съм там, но времевият интервал до полета е някъде на границата на изпускането му... Имам нужда от "помощ от приятел". Дано в Лил да има колеги-журналисти или фенове, които да нощуват в Брюксел и да се прибират веднага след мача!
11:30
Тръгвам! Намиращият се в широкия център на града квартал Моленбек, където е хотелът ми, е до някаква степен живописен, ако човек е ценител на така модерното напоследък "културно разнообразие". Тъй като тази част на града е населена предимно с марокански емигранти и техните потомци, русолявият белгийски профил е заменен с по-мургав, а мнозинството от жените носят кърпа на главите си. Пред метростанцията се е опънал истински ориенталски пазар, от който можеш да си купиш всичко. Неочарован правя няколко снимки, преди да "яхна железния кон".
12:15
Ето ме и на гара Север (ама не в Захарна фабрика, а в Брюксел). Купувам си билет за рейса за Лил от 13 ч. и се отправям навън в търсене на дюнери. Намирам каквото ми трябва, но се натъквам и на по-интересни неща, които обаче не ми трябват.
Северен Брюксел е уникален по рода си квартал, в който релсите на влака сякаш разделят два свята: от едната страна са модерни небостъргачи в стил Манхатън, пълни с офиси, а от другата - отново преобладаващо арабски квартал с пазар, както и уличката "Ааршот", където са разположени витрини с истински жени.
Повечето от тях изглеждат доста добре, особено в еротично бельо. След като внимателно обхождам трасето два пъти, влизам при най-хубавата от тях - висока брюнетка с черна сатенена нощничка с дантели, бюст над средния и латексови ботуши върху безкрайните си крака. Правя й комплимент на английски и за нуждите на тази статия питам как са цените. Тя ми изброява шест различни варианта в зависимост от времетраенето на сеанса и какво е включено в него. Най-общо казано, стандартната програма за 20 минути е 40 евро, а за час - 100. Напълно нормално на фона на брюкселските стандарти, бих казал. Питам я откъде е, защото ми се върти нещо в главата, особено като се има предвид и произношението й на английски. Тя ми връща контравъпрос "Where are YOU from?" и аз й отговарям, че съм от България, след което тя се засмива и ме пита дали й пише на челото, че е българка. Обяснявам й, че след малко трябва да хващам автобуса и че съм я заговорил от любопитство, от което не й става особено приятно и, за да не се разстройва, й обещавам някой път да се върна.
14:45
Лил ми хареса от пръв поглед. Модерната архитектура около гара Европа радва окото, а самата гара е уникална с дългия 400 метра прозорец! Сякаш самият въздух над четвъртия по големина град във Франция носи нещо силно европейско и не е чудно, че Лил беше културната столица на континента през 2004 г.
По план трябваше да взема метрото за две спирки до централния площад, където се намира туристическият информационен център, откъдето да получа карта на града и забележителностите, които да разгледам в следващите няколко часа.
Само че да снимам тук, да снимам там, и се оказа, че съм преполовил пеша разстоянието до следващата спирка, а и градът е красив и приветлив, така че си струва да се загубиш в него.
Тук е мястото да се спомене, че и момичетата в Лил обикновено са красиви - руси и дългокраки, повече приличат на фламандки, отколкото на французойки, като това е исторически обусловено.
16:30
Минах през инфоцентъра и седя на пейка на площада, разглеждайки картата и набелязвайки следващите цели, когато чувам познатия рефрен "И само Левски, алеее!". На всичкото отгоре познавам и две от шумните момчета, които крачат гордо из стария град на Лил - с тях се видяхме и пихме бира в Лисабон преди миналата среща от Лига Европа. Дано този път да имаме повече успех, отколкото срещу Спортинг!
Решавам да тръгна към къщата-музей на Шарл дьо Гол (националният герой и лидер на Франция по време и след Втората световна война е роден именно в Лил), като по пътя видя катедралата "Нотр Дам" и няколко други архитектурни забележителности.
Преди това обаче се засичам с още хора на централния площад, носещ името на Дьо Гол. На стълбите на градския театър са седнали пет момчета със сини шалчета, като един от тях - мой познат, дава тон с мегафон. В самия център на площада, под статуята на богинята на победата пък са се разположили около трийсетина левскари, като суитшъртите на повечето подсказват, че са от групировката "South Division". Междувременно по площада непрекъснато преминават и други българи, кой държащ бира, кой - не, които също припяват ентусиазирано. Изобщо, пълна доминация на чужд терен!
18:00 (централноевропейско време)
Осъществих планираната разходка и така покрих всички обекти от стария Лил, които си бях поставил за цел. За съжаление музеят на генерал Дьо Гол затваряше в 17 ч. и нямаше как да вляза там.
Върнах се на площада при нашите хора, където забавата продължаваше. През всичкото това време мина едно-единствено момче с шалче на Лил, и то на колело. Странно...
18:30
Картинката се изясни. За съжаление, по най-бруталния начин.
От едната от уличките, водещи към площада, се изсипаха около 30 момчета. Без шалчета, но с любимата униформа на футболните хулигани, тръгнала навремето от Англия към континентална Европа - карирани шапки и бели маратонки. Някои от тях носеха и черни качулки. Приветствахме ги с мощно "Само Левски", защото решихме, че са от нашите. Те се насочиха към най-голямата група и когато приближиха, ги засипаха с бирени бутилки, след което влязоха в ръкопашен бой. Заформи се зверско меле. Първоначално изглеждаше, че местните са си отвоювали площада, защото българите отстъпиха в малките улички наоколо.
Почувствах се ужасно - хем ме беше страшно яд, че изпускам купона, хем ме беше и срам, че не се намесих, а просто се дръпнах встрани от епицентъра на събитията. Но нямаше как - бях с лаптопа в раницата на гърба си и не можех да си позволя да рискувам оръдието на труда ми.
След има-няма три минути обаче картината се повтори огледално: франсетата се върнаха по същия път, бягайки, а след тях тичаха нашите - кой хванал стол от заведение, кой нещо друго! Преследваха ги чак до съседния площад! Така Лил бе завоюван за втори път! Оставаше обаче най-важното - и футболистите да повторят постижението.
19:30
Ето ни и на намиращия се практически извън града стадион "Метропол"! Отпред е пълно с французи, които не гледат особено дружелюбно, но все пак не са и агресивни като онези на площада. На няколко пъти се пробвах да сменя едното си шалче с такова на Лил за спомен от мача, но бях непоколебимо отрязан. Имам колекция от около 50 шала на чуждестранни отбори, разменени по такъв начин и никъде не бях срещал толкова хладни и категорични откази, включително и от хора, които бяха тръгнали на стадиона с два шала. На около седмия опит успях да осъществя размяната с една жена, за неудоволствие на мъжа й, което просто струеше от него. За да бъде кефът пълен, дори го накарах да ме снима с неговата дама, украсена с шалче на Левски. Чак по-късно видях, че всъщност шалът е двоен - на Лил и Ливърпул от техния мач за Шампионската лига преди няколко години, което прави трофея още по-ценен!
20:00
Вече съм вътре и нагъвам сандвич от багета с три резена френско сирене на кощунствената цена от 4 евро в предверието на VIP-а и журналистическата ложа. За съжаление, както на повечето стадиони по света, бирата е безалкохолна, а, както знаем, дори вкусът да е същият, просто не е редно да се пие подобно нещо, затова си взимам вода.
След малко потърквам очи невярващо, защото забелязвам до себе си не кого да е, а великия Кени Далглиш - легендата на Ливърпул. Макар че в Англия симпатизирам на Манчестър Юнайтед, няма как да не се снимам с него, защото шотландецът е един от много големите във футбола! За съжаление, не мога да го дръпна за кратко интервю, тъй като той си има работа - ще наблюдава Жервиньо от Лил и разговаря с човек от френския клуб.
Намирам българи, които са на хотел в Брюксел и ще си ходят със специален автобус веднага след мача. Това е страхотно, отново имам късмет!
20:40
Заемам мястото си в ложата и изваждам скъпоценния лаптоп, за да публикувам новината за кръвопролитията на площада, която веднага започва да се радва на висок интерес от страна на читателите.
Броят на хората в българската агитка в отсрещния сектор постоянно се увеличава и до началото на мача вече минава 500 човека от България и от цяла Европа.
21:05
Играта започва обнадеждаващо - Дани (Младенов) и Гара (Дембеле) разхвърлят защитниците на домакините, но гол не пада.
21:25
Лил си взимат инициативата и смазват Левски от натиск. Добре, че е Божо Митрев, добре, че е и гредата!
22:15
В началото на второто полувреме ни вкарват ужасно левашки гол. Какво правят нашите в наказателното поле при центриране!? Ганкиното ли играят, както се казва? Може ли да оставят противника да си прави пасове с глава, при положение, че двама човека бяха до автора на гола? Въпроси, въпроси, въпроси...
Ясен и Гонзо си знаят, че трябва да се наблегне на работата със защитата и най-вече да се купи поне един нов централен бранител, но това постоянно се набива на очи - паника и неориентираност в наказателното поле са все неща, които могат да провалят един съвсем приличен в офанзивен план европейски отбор като Левски 2010/11.
Другото нещо е, че "сините" традиционно не могат да играят като гост в евротурнирите. Ако не броим успехите срещу веселяци като Дъндолк, Санта Жулия и Сиони, последната победа навън май е срещу Артмедия през 2006, като се има предвид, че и словаците не бяха някаква страшна сила... Дано това да се промени срещу Гент през декември, защото, както е тръгнало, белгийците с трите си загуби може окончателно да останат без шансове за класиране напред, ако отново паднат от Спортинг след две седмици. За да има значение за нас това обаче, трябва да бием Лил в София, което никак не е невъзможно, ако съдим по първия мач между двата отбора!
Очаквайте седмица преди гостуването на Гент пътеводителя на футболния стопаджия, спирка Брюксел!
