Ситкомът имаше страхотно начало - рекламното лице на хедонизма Чарли Харпър, който съжителства с вечно прецакания си брат и глуповатият му, но сладък племенник. Формулата работеше повече от добре в първите пет сезона, но към края на шестия започна да се изчерпва. В седмия и осмия сезон се усещаше хаоса в личния живот на Чарли Шийн и търканията му със създателя на сериала Чък Лори. Всичко приключи с уволнението на Шийн и точно тук трябваше да се сложи точка на шоуто.
Уви, Лори реши да доказва, че сериала е по-голям от Чарли Шийн и това доведе до четири агонизиращи сезона, в които гледахме бездарните опити на Аштън Къчър да бъде забавен и още по-бездарните опити на сценаристите да поддържат жив сериала без главната му атракция. 12-те сезона на „Двама мъже и половина" бяха твърде много.
Когато „Истинска кръв" се появи в ефира през 2008 г. мигновено се превърна в един от хитовите сериали на HBO. Зрителите бяха запленени от мрачната южняшка готика, вампирите, секса в Ана Пакуин, страхотната комбинация от ужаси, мистерия, фентъзи и дори щипка комедия.
Първите три сезона на сериала бяха повече от добри, но постепенно действието започна да се погребва под твърде много герои, сюжетни линии, безсмислени обрати и междувидов секс, който героинята на Пакуин практикуваше. В крайна сметка сериалът бе спрян след седем сезона и 80 епизода, но това беше с поне два сезона повече от нужното.
„Семейство Симпсън" е част от културното наследство на САЩ, ставайки неразделна част от телевизията там. Легендарният анимационен сериал продължава без прекъсване от 1989 г. и тази пролет приключи неговия сезон 27.
Остроумен и забавен, сериалът си е завоювал, едва ли не, безсмъртие. Не е ли време да му се сложи точка? Дори и най-заклетите му фенове признават, че нивото отдавна не е толкова високо, колкото е било преди години. Рейтингите падат непрекъснато от почти 15 години и все пак Fox неизменно подновява сериала. Този септември се чака началото на сезон 28 и малцина очакват той да е последен. Не че повечето зрители имат против да гледат приключенията на сигнално жълтото семейство Симпсън, но и вече никой не очаква нещо кой знае колко значимо от него.
За разлика от повечето сериали в този списък „Без пукната пара" никога не е обирал овациите на критиката, не е имал кой знае какви рейтинги и няма никаква сериозна фенска база. Двете главни героини работят нископлатената си работа, разменят си кратки „смешни" реплики (въртящи се в 90% от случаите около секса и бедността) с обкръжението си, което най-вече изпада в различни расови стереотипи и общо взето това е всичко вече пет сезона и 116 епизода.
CBS поднови сериала за шести сезон, който се чака тази есен. Сигурни сме, че Кат Данингс може много повече и стискаме палци за скорошно прекратяване на сериала, за да може да впрегне актьорския си талант в нещо по- смислено.
„Семейният тип" имаше оригинален замисъл, който комбинираше тонове сатира към американското общество, смели политически некоректни изказвания, уместно остроумничене и премерени дози дебелашки шеги. Тази рецепта отдавна започна да се изчерпва и създателите на шоуто правят всевъзможни опити да поддържат рейтингите си, като например евтиния номер със „смъртта" на говорещото куче Браян.
Тази есен се чака сезон номер 15, но може да сме сигурни, че най-добрите епизоди на сериала са в миналото.
Може да се каже, че „Теория за големия взрив" стана жертва на собствения си успех. В първите си два - три сезона грабеше с пълни шепи от гийк и нърд културата, като в резултат имаше един ситком, който не бе за всеки, но тези, които влизаха в тона му се забавляваха качествено. В гонене на рейтинги създателите му, начело с Чък Лори, започнаха да „нормализират" шоуто, превръщайки го в поредния семеен ситком, но поръсен с малко приказки за Star Trek, Star Wars и все по-изтъркващите се шеги около невъзможността на Шелдън Купър да се впише в обществото. Макар и рейтингите му в момента да са фантастични, малцина от оригиналните му фенове продължават да го гледат, а шегите отдавна дори не предизвикват лека усмивка. А ако се махне и записаният смях, човек може да се обърка къде е смешното. Сериозно, в Youtube има сцени от сериала с изтрит смях, пробвайте да ги гледайте.
Тази есен се чака десетия сезон на „Теория за големия взрив" и май това няма да е края. Още повече, че Чък Лори има навик да поддържа ситкомите си далеч, далеч отвъд разумното.
„Анатомията на Грей" извървя много дълъг път - от културен феномен до плосък високобюджетен сапунен сериал. Шоуто се появи през март 2005 г. и още през втория си сезон се бе превърнало в абсолютен хит успявайки да съчетае напрегнатото ежедневие на група млади хирурзи специализанти с премерени дози мелодрама. Някъде към шестия сезон магията бързо започна да се изпарява, а на създателите започва да им става навик да убиват главните си герои без особена нужда. Днес, чакайки сезон 13, можем да признаем, че „Анатомията на Грей" не е ужасен сериал, но се е принизил до нещо, което гледаме с едно око докато вечеряме.
„Офисът" е сред малкото американски римейки, които достигат и дори надминават английските си оригинали. Сериалът изстреля кариерите на Стив Карел, Джон Красински, Рейн Уилсън, Минди Калинг, Ели Кемпър и доста други. Мокодокументалният му стил бе изкопиран и от други успешни ситкоми. Стив Карел, който определено носеше на плещите си значителна част от сериала, реши да напусне в края на сезон 7. Още тогава се усещаше умора сред актьорите и сценаристите, но въпреки това „Офисът" продължи още два сезона, които не блестяха. Може би страхотният финален епизод до голяма степен изкупи греховете от тези излишни сезони.
Още с първия си епизод „Спешно отделение" се превърна в супер хит. И нямаше как да е иначе, когато зад него стоеше Майкъл Крайтън, а пилотният сезон е продуциран от Стивън Спилбърг. През първите си пет сезона сериалът неизменно беше номер едно или две по рейтинг в САЩ. След това Джордж Клуни реши да преследва филмовата си кариера и напусна. През следващите пет сезона „Спешно отделение" продължаваше да държи ниво, макар и все повече от оригиналния актьорски състав да напускаше. Към края на сезон 10 само Ноа Уайли бе останал от познатите и обичани медици от първите сезони. Рейтингите започнаха да пропадат главоломно, реализмът, с който бе известен сериала се изпари, а в последния сезон 15 главната мъжка роля се изпълнява от Джон Стамос, който е известен най-вече с комедийните си роли, като например в „Пълна къща".
„Трева" бе един от най-остроумните сериали, който се е появявал по американските телевизии в последните години. Блестяща смесица между черна криминална комедия и почти гениална сатира на американската средна класа, гарнирана с много стилен секс доставян от Мери-Луис Паркър. Или поне такъв бе сериалът в първите си три сезона. Последваха пет сезона, които се избиваха един с друг в гонене на все по-абсурдни сюжетни линии. От оригиналния хумор и остроумност на шоуто не остана абсолютно нищо в последните сезони и с това се изпариха и всички негови достойнства. А последният сезон бе толкова посредствен, че даже не помним как всъщност свърши.
„Герои" е перфектен пример за сериал, който поставя летвата толкова високо още в първия си сезон, че е обречен да донесе разочарования за феновете си със своите следващи сезони. Фабулата въртяща се около обикновените хора имащи супер сили бе достатъчна да заплени милиони зрители, но създателите на шоуто не успяха да изградят нищо смислено като сюжетна линия през втория сезон. Хаосът продължи и в следващите два сезона и в крайна сметка „Герои" си остава в историята, като сериал, който продължи по-дълго, отколкото бе разумно.
„Досиетата Х" си остава един от най-добрите (ако не и най-добрият) сериали от 90-те години на миналия век. Единственият проблем е, че шоуто продължи и през новото хилядоледие, но май по-добре това да не беше ставало. Не е много известен факт, че създателят на досиетата Крис Картър е планирал сериалът да продължи пет сезона и при успех на телевизионния екран сюжетът да се пренесе в пълнометражни филми. И наистина, след супер успешните пет сезона, последва и игрален филм, но „Досиетата Х" бяха такава голяма машина за пари, че никой нямаше намерение да я спира предсрочно. Обаче сюжетът се разпъваше далеч отвъд разумното, всеки мислим или немислим паранормален феномен бе разгледан, появиха се търкания с Дейвид Духовни, който фактически напусна сериала за последните два сезона и в крайна сметка качеството падна прекалено много.
Едва ли закоравелите фенове искат да си спомнят за сезоните 8 и 9 (където даже Джилиан Андерсън не се появяваше често), но пък излъчения наскоро шестсериен десети сезон сякаш изми много от срама натрупан тогава.
Не, проблемът на този сериал не е идиотският превод на заглавието му, а простият факт, че остроумният черен хумор, сексът и Дейвид Духовни, който перфектно се вживява в ролята на полупропаднал циничен писател, се изтъркаха твърде бързо. След почти перфектен първи сезон и прилични втори и трети, последваха все по- разочароващи епизоди. Към края си, сериалът се превърна в посредствено забавление за wannabe свалячи. Със сигурност нямаше нужда да гледаме цели седем сезона от „Секс до дупка".
Колко време ще отнеме да разкажете на децата си как сте се срещали с вашия партньор? 10 - 15 минути? Половин час максимум, ако сте адски подробни. А как ви се струва девет сезона и 208 серии? Малко прекалено, нали? „Как се запознах с майка ви" стартира малко бавно и неуверено, но още през втория си сезон показа достойнствата си, изграждайки сериозна фенска база и устойчиво вграждайки се в масовата култура. Описван като „Приятели" на 21 век, сериалът даваше не малко забавление в първите си четири-пет сезона. Но хуморът, както в почти всички ситкоми, в крайна сметка започна да се изтърква, вечните ретроспекции да дотягат, Барни вече не беше чак толкова забавен, а огромна част от публиката гледаше само за да види най-накрая коя е майката. Не само, че шоуто продължи поне четири сезона повече от нужното, но и завършекът му бе здраво оплют - и от критиката, и от феновете му. Срам, срам и пак срам. Може би, по-подходящото заглавие на сериала е „Всички жени с които спах преди да се запозная с майка ви".
Добре, знаем че е грях да кажем, че „Приятели" продължиха твърде дълго, но нека да видим фактите. В началото си шоуто бе за група приятели на по двадесет и няколко години, които се справят с живота в големия град. През последните сезони сюжетът се въртеше около няколко семейни двойки наближаващи 40, които се занимават с деца, ипотеки, кариери и прочие. Усещате разминаването, нали? Факт е, че „Приятели" така и не започна да губи зрителски интерес и рейтингите останаха върхови до последния десети сезон, но е и факт, че 80% от най-добрите епизоди са в първите шест сезона. Вероятно перфектният завършек трябваше да е сватбата на Моника и Чандлър в края на сезон 7. Преди бременността на Рейчъл, преди ужасяващата й връзка с Джоуи, преди насилената сватба на Фиби и преди много други грехове на сценаристите в името на още един епизод, изсмукан от пръстите.
Сериал за сериен убиец, който всъщност убива само лошите. Добавете към това пленяващ поглед в ума на един истински психопат, перфектно изигран от Майкъл Хол. Даже 10 години след дебютния си епизод, „Декстър" продължава да звучи като шоу, което заслужава да се гледа. И то определено бе такова в първите си три-четири сезона. Успешната му формула обаче започна да се повтаря сезон след сезон - Декстър се сблъсква с по-голям психопат от него самия, но успява да надделее, докато се опитва да изглежда на нормален гражданин. Финалният пирон в ковчега на някога страхотното шоу бе неговият завършек в осмия му сезон.
Колко пъти трябва агент Джак Бауър да спаси света и то разполагайки само с 24 часа? Толкова, колкото е нужно за да донесе печалба на Fox. 24 дебютира два месеца след атентатите от 11 септември 2001 г. и успя да яхне вълната на страха от тероризъм и усещането за конспирации зад кулисите на голямата политика. Вероятно част от успеха на сериала се е дължал и на желанието на американците там някъде в правителствените агенции да има някой Джак Бауър, който да направи всичко възможно за да спаси положението.
Така или иначе, първите три сезона бяха брилянтни и те залепяха за екрана. Но безкрайните конспирации, които ставаха все по-евтино сглобени и шаблонният брутализъм на Бауър изхабяваха енергията на сериала със страшна сила. Осем регулярни сезона, един телевизионен филм и един специален сезон през 2014 г. бяха твърде, твърде много.
Трябва да почнем оттам, че „Спасители на плажа" е почти гениален продукт. Замислете се само, че всякакъв плосък сюжет може да бъде пробутан на зрителите, ако по екрана на забавен кадър тичат достатъчно надарени блондинки или брюнетки (как нямаше една червенокоса в този сериал...). Така и шоуто, посветено на спасяване на удавници продължи цели 11 сезона, макар и реалната водноспасителна дейност да остана на заден план през повечето сезони, отстъпвайки място на обезвреждане на атомни бомби и борба със серийни убийци. Но колкото и плеймейтки да се слагаха в сериала, в крайна сметка на зрителите им омръзна да гледат изваяни тела в червени бански. Последните два сезона на сериала се снимаха на Хаваите, тъй като цената на снимките в Калифорния бе станала непосилна за продуцентите. И те бяха повече от излишни.
Когато един сериал се казва „Бягство от затвора", то очакванията са, че сюжетът ще се върти именно около това противозаконно действие. И зрителите на първия сезон на шоуто не останаха разочаровани. Не само това, но и се наслаждаваха на един от най- напрегнатите телевизионни сериали с пълнокръвни герои, неподправен екшън и хитри сюжетни обрати. Когато героите успяха да избягат от затвора в края на първия сезон те се запитаха „А сега какво?". Вероятно същите въпроси са си задавали и сценаристите на суперуспешното шоу, но за съжаление не успяха да стигнат до добър отговор.
Така след перфектния първи сезон следват три посредствени изпълнени с разтягане на локуми, смехотворни конспирации и още бягства от затвора. Сериозно, в третия сезон част от героите пак са зад решетките и пак трябва да бягат...
За „Изгубени" може да се каже и че продължи твърде дълго, и че бе прекратен твърде рано. Но нека да разгледаме хипотезата, че Джей Джей Адамс и компания разпъваха сюжета много повече от необходимото. Само в първия сезон бяха завързани толкова много фабули и имаше толкова много действащи лица, че създателите на сериала спокойно можеха да отделят следващите пет сезона само за да се занимават с тях. Вместо това на екрана бяха хвърляни нови и нови герои, нови и нови загадки, а шоуто се превърна в истински буламач от сюжетни линии, които прескачаха напред и назад във времето, изграждаха гигантска митология и трупаха стотици въпроси, които в крайна сметка останаха без отговор.
