Премиерите на филмите по традиция преминават доста рутинно, а любезните интервюиращи измъчват актьорите с едни и същи въпроси: "Какво искахте да кажете с ролята си?", "Колко важен е този филм за вас?, "Как работихте с партньорите си на снимачната площадка?"... Все неща от този сорт.
В интервютата за новия филм Champions Уди Харелсън трябваше да отговаря на същите питания. Направи го сдържано и политкоректно.
Но репортер на The Variety успя да му влезе под кожата, питайки го дали тази роля е вид "завръщане към корените".
Уди наостри уши, защото обича спорта, а високо на личния му пиедестал е баскетболът, който заема специално място във филмографията му.
Повече от три десетилетия актьорът не е участвал в лента на спортна тематика. Той има седем подобни филма, пет от които са посветени на баскетбола. Всеки от тях има достойнства и недостатъци, но "Белите не могат да скачат", където играе Били Хойл, ще си остане класика и след 100 години.
Самият Харелсън винаги е твърдял, че ролята е трасирала пътя му към върха.
В крайна сметка в продължение на шест години преди "Белите не могат да скачат" никой не очаква чудеса от него в индустрията. И го смятат за телевизионен, а не за киноактьор.
Освен това, ако не беше баскетболът, Харелсън нямаше да стигне до White Men Can't Jump.
Първоначално ролята е предложена на Чарли Шийн, но баскетболът му е толкова далечен, че веднага отказва. Вторият фаворит е Киану Рийвс, който също е скаран с оранжевата топка.
Харелсън обаче е луд по баскета. Тренира в колежа и редовно играе на улицата, а когато се организира кастинг за търсенето на артист за празнината, оставена първо от Шийн, а после и от Рийвс, Уди се представя страхотно.
Режисьорът на филма Рон Шелтън, самият луд фен на спорта, иска всичко да е изпипано до краен предел и да не прозира фалш.
"Уди играеше наистина добре. Той можеше да подава и имаше добра стрелба. Имаше момчета, които изглеждаха по-добре на снимачната площадка, но изобщо не можеха да играят. Имах нужда от човек, който може да играе баскетбол и да бъде актьор едновременно, така че нямаше по-подходящ от Уди", спомня си Шелтън.
Като цяло с извайването на героя на Харелсън има много по-малко проблеми, отколкото с този на Уесли Снайпс, който никога преди не е играл баскетбол.
Актьорите са подложени на интензивни тренировки в продължение на месец и половина, а с тях се занимават светила на играта като легендарния център на Пистънс Боб Лание, който за съжаление почина наскоро на 73.
В един момент Харелсън се чувства толкова добре в ролята на баскетболист, че предизвиква Лание за двубой един на един, в който е приземен. По-късно описва въпросната случка като "най-неудобните 15 минути като баскетболист в живота ми".
"Белите не могат да скочат" е най-лошото нещо, което можеше да се случи за увереността в играта ми - разказва той. - Преди това си мислех, че съм добър и че изглеждам страхотно, докато играя, но не беше точно така."
Но както и да е - това си е негово мнение. Тези, които тренират него и Снайпс, твърдят, че за тези 6-7 седмици са ги научили на много неща.
Вярно е - Харелсън така и не се научава да забива, а за единствената му забивка във филма кошът е свален с 15 сантиметра.
Но на кого му пука? White Men Can't Jump е нещо велико!
Champions пък е римейк на едноименния испански хит за наставник на отбор от долните дивизии, чийто буен нрав и пристрастеност към алкохола го тласкат към дъното. Арестуван е и получава право на избор - 18 месеца затвор или 90 дни поправителен труд.
Съществено условие е въпросният труд да се състои в обучението на деца със специални потребности. Но стига спойлери.
Акцентът е друг - 31 години след "Белите не могат да скочат" Харелсън се завръща към корените. И го прави с огромно удоволствие, защото без баскетбола кариерата му не би била това, което е. Не го казваме ние, а той самият.
