30 години като един от най-великите образи в WWE, участвал в безброй събития, Гробаря разкрива какви са физическите последици от всичко това. Кечът е изключително изискващ и натоварващ спорт, който взима своите жертви.
"Няма ден, в който, когато се събуждам, нещо да не ме боли - разказва Гробаря пред The Guardian. - Вече имам метални пластини в бедрата си и ще куцам до края на живота си. Движението на главата ми е ограничено във врата."
Марк Калауей, както е истинското име на Гробаря, разказва още, че "човешкото тяло не е готово да издържи на натоварването, на което се подлагаме всяка вечер".
"Аз съм избрах този път и не бих променил решението си. Не бих променил нищо, дори с целия метал в тялото си - споделя още Гробаря пред английското издание.
Без значение как се чувствах физически, когато запалят светлините, зазвучи музиката и изляза на сцената, за известно време цялата болка отшумява. Чувстваш любовта на хората, те ти дават нещо допълнително."
Преди да стане борец, Гробаря играе баскетбол, а прякорът му на паркета е Злия Майк. Признава, че в началото се е ядосвал, когато случайни хора са му казвали, че кечът не е истински (който не е, разбира се).
"Пораснах и се научих, че няма смисъл да се жегвам за такива неща. Днес всеки знае какво представлява кечът. Ние сме там, за да забавляваме тълпата. Създаваме продукт, който се гледа по целия свят, и това не е случайност."
Пред испанския "Марка" пък Гробаря разказа за това как се е озовал в WWE през 1990 година и как е бил избран точно за тази роля. По онова време големите звезди на организацията са Хълк Хоган, Мачо Мен (Ренди Савидж) и Андре Гиганта.
"Те вече имаха идея как ще изглежда този образ и само си търсеха човек, който да влезе в него - казва Марк Калауей пред "Марка". - Нуждаеха се от голям човек, който да носи каубойска шапка и кожено палто. Това беше, в общи линии. Честно казано, не мисля, че който и да било си е помислял, че този образ ще пожъне такъв успех и ще живее толкова много време.
Много съм щастлив, че изведох Гробаря от 1990 чак до 2020 г. Благодарен съм на Винс (Макмеън) и на феновете си по целия свят. Без тях, без подкрепата им и желанието им да виждат този образ отново и отново нямаше да просъществувам толкова дълго. Те винаги са били до мен, дори когато съм бил контузен. Затова съм им благодарен - затова, че ме подкрепят в тези три десетилетия.
През ноември 1990-а имах само няколко години опит в този спорт. Дойдох (в WWE) от WCW, бях още млад, а се озовах сред хора като Хлък Хоган и Ренди Савидж. Това бяха най-големите имена в индустрията, затова всичко, което можех да изричам в тяхно присъствие беше от сорта на "Здравейте, как сте?" и "Да, сър".
Знаех мястото си. Те бяха малко резервирани към мен и докато не ме опознаха, не си говорехме много. В началото повече седях и гледах какво се случваше около мен, особено в първата си година. Бях като гъба - гледах и попивах. Опитвах се да не шумя много и да не ги притеснявам."
Според Гробаря днешните кечисти се концентрират повече върху атлетическите способности, но има още какво да се желае в развиването на образа: "Те са страхотни атлети, невероятно добре подготвени физически, но трябва да се опитват да развиват малко повече героя си.
Това са богати образи, които трябва да се развиват, да се разгърнат, за да могат хората да ги обикнат и да им повярват. Най-важното в този бизнес е историята и развитието на образа. Мисля, че днес не разбират това и правят всичко грешно.
***
Бих искал да бъда запомнен като някой, който е обичал този бизнес и правил всичко по силите си не само да се развивам в личен план, но и да движа спорта напред. Искам да бъда запомнен като някой, който е помагал на всеки, който е искал да се развива.
За мен най-важното е, когато излезеш на ринга, да дадеш всичко от себе си и да дадеш на феновете това, за което са дошли. Винаги съм бил открит, никога не съм се скатавал и съм давал всичко от себе си, независимо колко лошо съм се чувствал физически. Надявам се феновете ми да знаят това и да го оценяват."
