"Да доживея до 30 години, а нататък каквото дойде", казва легендарният хокеист Валери Харламов в съблекалнята, което кара съотборниците му да се спогледат в недоумение.
Всички в отбора започват да го убеждават да избие тези черни мисли от главата си. Как така 30 години? Та за много хора най-хубавото от живота тепърва предстои.
Валери се замисля за няколко секунди и казва, че със сигурност няма да е от дълголетниците, и че отдавна го преследва чувството, че ще си отиде млад.
Хокеистът-таксиджия
Ирина Смирнова е само на 19 години, когато през 1974-та напълно случайно се среща с хокеист, който е знаменитост в целия СССР. Момичето обаче не се вълнува от спорт и името Валери Харламов не ѝ говори нищо.
Съдбоносната им среща е в известния московски ресторант "Русия", където Ирина празнува рожден ден на свой приятел. Валери я харесва от пръв поглед и я кани на танц, а по-късно през вечерта ѝ предлага да я закара до дома ѝ.
"Навярно е таксиджия", мисли си Ирина, влизайки в чисто новата волга на Харламов.
"Таксиметровият шофьор" я остава пред тях, а тя изобщо не разбира кой е нейният нов ухажор. Чак след няколко дни го вижда по телевизията и онемява.
Двамата започват бурен романс, но Ирина не смее да разкаже за случващото се на властната си майка Нина Василиевна. Тогава в главата ѝ се ражда хитър план и ѝ предлага заедно да изгледат хокеен мач с участието на нейния любим.
"Когато показаха Харламов в близък план, възкликнах: "Боже, какво момче! На коя ли ще ѝ се падне този красавец?", споделя спомените си Нина Василиевна в едно от редките си интервюта. Дъщеря ѝ мълчи няколко минути, след което изстрелва: "Това беше Валери Харламов и двамата с него се срещаме".
Мисли си, че току-що е получила помощ от Съдбата - да дадат Валери в крупен план и майка ѝ да го хареса, но Василиевна е твърдо против връзката им. Най-вече заради разликата във възрастта - хокеистът е с осем години по-голям от момичето ѝ.
Освен това той е постоянно зает - тренировки, лагери, пътувания... Убедена е, че Ирина не би била щастлива човек с такова ежедневие, но гласът ѝ е глас в пустиня. Смирнова прекъсва следването си в Московския енергиен институт още след първата година и се отдава на любовта. Разбира се, това още повече настройва майка ѝ срещу хокеиста.
Сватбата
През септември 1975 г. двойката приветства появата на сина си Александър. Младите хора не бързат да сключват брак, което в съветско време се осъжда остро от обществото. Този факт особено притеснява Нина Василиевна. Минала е по този път, отглеждайки дъщеря си като самотна майка, и не иска тя да се сблъска със същите трудности.
Самият Валери няма нищо против да се ожени, но хокеят не му дава тази възможност - тренировъчни лагери, след това пътувания, мачове в шампионата с ЦСКА, след това отговорни срещи на националния отбор на СССР и т.н.
Но след среброто на Световното първенство в Полша Харламов най-после казва: "Време е!". По това време Александър вече е на седем месеца.
Тържественото събитие се състои на 14 май 1976 г. Двамата подписват в съвета, след което купонът е в ресторант "Звездно небе" в "Интурист". За луксозното място ги урежда съпруга на съотборник на Харламов, която работи в хотела.
Всичко преминава по конци, но Харламови нямат възможност да заминат на меден месец. Саша е още много малък, а ЦСКА не спира с тренировките поне до средата на юни.
И тук приказката приключва.
Първият инцидент
По-малко от две седмици след сватбата, двойката претърпява катастрофа на Ленинградската магистрала. В края на май младоженците се прибират от вилата си, когато Валери губи контрол над колата. Хокеистът иска да изпревари камион, но не забелязва автомобилът в насрещната лента. Опитвайки се да се измъкне от удара, Валери извива рязко волана, излиза от пътя и се блъска в стълб.
Ирина се разминава само с леки натъртвания, но пораженията по тялото на Валери са сериозни: множество натъртвания, фрактури и сътресение на мозъка.
Според повечето лекари с кариерата на великия хокеист е свършено, но с подкрепата на съпругата си и след няколко операции и рехабилитация, не само успява да стъпи на краката си, а и триумфално се завръща на леда през есента на 1977-а.
Същата година Ирина и Валери имат и друга причина за радост, в допълнение към завръщането на звездата в спорта - ражда се дъщеря им, която е кръстена на майката на Харламов Бегонита.
Валери изглежда щастлив, но някъде по това време започва често да говори за смъртта: "Ще си отида рано, но ще взема и жена си. Обичам я твърде много."
Втората злополука
Харламов продължава да играе за ЦСКА и националния отбор на СССР, като през лятото на 1981 г. нападателят става шампион на страната за 11-и път и е обявен за най-добър играч на първенството. Той вярва, че ще попадне в селекцията на Сборная за турнира Купата на Канада, но треньорът Виктор Тихонов има други планове.
Тази новина нанася сериозен удар за Валери, а да го разсее съпругата му го убеждава да отидат на почивка заедно с майка ѝ и братовчед ѝ Сергей в къща за гости край Клин.
Вечерта семейството се събира на трапезата и според мемоарите на майката на Ирина, Нина Василиевна, се обсъжда как ще бъде отбелязан нейният 50-годишен юбилей. В този момент по телевизията прочитат състава на националния отбор на СССР за Купата на Канада.
Валери е наясно, че е аут с мотива "слаба физическа подготовка", но въпреки това е съсипан.
В нощта на 26 срещу 27 август 1981 г. и той, и Ирина не мигват.
Рано сутринта в съдбоносния ден Валери кара жена си да се оправят бързо и да тръгнат за Москва, тъй като тренировката му е от 11:00 часа. Ира, която скоро е изкарала шофьорските курсове, иска да седне зад волана, но е разубедена от майка си. Неопитна е, а вали проливен дъжд. Валери уверява тъщата си, че той ще управлява колата.
Първоначално наистина той седи зад волана, но на изхода на Ленинградската магистрала двамата с Ирина се сменят.
На 74-ия километър колата поднася и се забива под идващ насреща камион. Всичко се случва толкова внезапно, че шофьорът на ЗИЛ-а дори няма време да реагира. Ударът е зверски и пътниците във волгата нямат никакъв шанс да оцелеят.
Харламов и братовчедът на съпругата му загиват на място. Самата Ирина е жива, когато лекарите пристигат, за да окажат помощ, но не успяват да спасят младата жена.
След трагедията започва съдебно дело за попечителството над децата. В резултат на това те остават при баба си Нина Василиевна.
Предсказанието
Години по-късно Бегонита разказва мистична история - как гледачка предрекла на майка ѝ, че ще почине на 25 години, а в същия ден Валери признал на жена си, че на него му е предсказано, че ще умре на 33. Малката Бегонита ги слушала как говорят и това я впечатлило.
Татяна Харламова, сестрата на Валери, също потвърждава мистерията: "Случи се, защото Ирина говореше за това през цялото време и сякаш го предизвикваше."
По време на разследването на причините за инцидента се установява, че в навечерието на катастрофата работници са изкърпвали настилката на магистралата. На границата между стария и пресния асфалт се образува ръб, а Ирина не успява да овладее волгата, когато преминава през него.
Тя умира само на 25, а хокеистът - на 33 години. Децата им остават сираци съответно на 5 и на 6. Оказва се, че Ирина е била бременна с третото им дете по време на фаталната злополука.
Харламов и близките му загиват на същия участък от магистрала, на който е и първата катастрофа...
