Както повечето награди във футбола, така и „Златната обувка” за най-добър голмайстор в Европа напоследък се дели най-вече между Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Тази година аржентинецът я спечели за пети път в кариерата си и вече има един такъв трофей в повече от португалския си опонент.
Меси и Роналдо имат късмет, че не играеха през 70-те и 80-те години. Иначе щяха да се сблъскат с ред балкански тарикатлъци и най-вероятно да останат втори и трети. Именно заради тези шашми организаторите отдавна промениха регламента. По предишния печелеше този с най-много голове, независимо в шампионата на коя европейска страна ги е отбелязал. А, както се знае, ние на Балканите сме си хитреци.
Най-голямата измама се случва през 1987 г., когато почти всички национални футболни първенства вече са приключили. Вече се знае кой колко гола има. Но в Румъния остава да се изиграят още шест кръга. Дотук австриецът Тони Полстер от Аустрия е отбелязал 39 гола, втори върви Наско Сираков от Левски с 36 попадения, а трети – шотландецът Брайън Маклеър от Селтик с 35.
Тогава на сцената излиза Родион Къмътару. Нападателят на Динамо (Букурещ) забива абсурдните 21 гола в последните шест мача. И с 44 попадения за сезона претендира за „Златната обувка”. Разбира се, фарсът е очевиден за всички. Полстер заявява, че няма да отиде на церемонията, за да си получи сребърното отличие. „Не мога да стисна ръката на такъв човек”, беснее австриецът.
Самият Къмътару не пропуска да похвали диктатора Николае Чаушеску, докато получава „Златната обувка” в Монако. „Другарят Чаушеску е направил много повече от всеки спортист за репутацията на нашата страна”, разправя нападателят. Години по-късно той си признава, че е вкарвал по нареждане от високите етажи на държавата. Наградата му е отнета, връчват я на Полстер. На Наско Сираков е присъдено сребърното отличие.
Родион Каматару
На следващата година отново румънец е един от лауреатите за приза. Виктор Пицурка от Стяуа вкарва 34 гола, но не успява да пребори неособено известния Танжу Чолак от турския Галатасарай, който завършва сезона с 39 попадения. Вече открито се чуват гласове, че наградата се маргинализира.
Воят е още по-силен през 1989 г., когато „Златната обувка” отива при румънеца Дорин Матеуц от Динамо (Букурещ) с 43 гола. Сребърният трофей също е техен, тъй като голмайстор №2 в Европа се оказва Марсел Кораш от Виктория (Букурещ) с 36 гола. Двамата имат повече голове от третия европейски голмайстор Мария Балтазар от Атлетико (Мадрид), той разполага с „едва“ 35 попадения.
Христо Стоичков също участва в голямата надпревара за „Златната обувка” през последния си сезон в ЦСКА през 1990 г., преди да отиде в Барселона. Съперник му е мексиканският нападател на Реал (Мадрид) Уго Санчес, който приключва с 38 попадения. Но първенството на Испания завършва доста по-рано от нашата „А” група заради Световното първенство. А България не се е класирала там, и шампионатът у нас продължава чак до началото на юни.
Така в последните осем мача Стоичков отбелязва цели 14 гола. В предпоследния кръг срещата Ботев – ЦСКА свършва при резултат 3:5 във Враца с хеттрик на Камата. Той вече има 37 гола, с един по-малко от Санчес. А остава последният мач срещу Славия.
Говори се, че организаторите от „Франс Футбол” са помолили тихомълком международния отдел на БФС да не правим глупости. В крайна сметка Христо вкарва само един гол, а Славия печели с 2:1. Така Стоичков поделя наградата със Санчес, и това е една от причините по-късно да станат големи приятели.
Идеята за „Златната обувка” възниква в средата на 60-те години във френското списание „Франс Футбол”. В редакцията, която вече връчва „Златната топка”, решават да учредят награда за най-добрия голмайстор на Европа. Правилата са прости: побеждава онзи футболист, който е вкарал най-много голове в националното си първенство. Без значение дали е голмайстор на Англия, Германия, Испания, Италия или в някоя от по-малките страни във футбола. Гледат се само головете и толкова.
Изработени са общо три трофея – златен, сребърен и бронзов, метални копия на обувки от марката „Адидас”, с каквито се играе навсякъде в онези години. Пръв носител през 1968 г. става Еузебио от Бенфика с 42 гола за спечелването на титлата в Португалия.
На следващия сезон удря часът на Петър Жеков. Току-що преминал от Берое в ЦСКА, бомбардировачът почва сезона с 18 гола в едва 12 мача.
През пролетта надпреварата върви между него и гърка Сидерис от „Олимпиакос”. Факт е, че българинът тогава наистина се явява един от най-силните нападатели в Европа. Но и на него му е трябвала „помощ от приятел”, ако се вярва на бившия председател на футболната ни федерацията Данаил Николов. В книгата си „Футболът – кукла на конци” той свидетелства, че като шеф на Академик (Сф) е получил следното предложение от ЦСКА – резултатът да бъде спазарен за 3:3, като и трите гола да вкара Петър Жеков. „Отказах, но всичко на терена завърши именно по този начин. Явно договорката беше сключена на някакво друго ниво”, пише Николов в книгата си.
А в последния мач за сезона Жеков вкарва и четирите гола за победата с 4:2 над Ботев (Пд), с което минава Сидерис с един повече. Все пак никой не го обвинява в нищо, тъй като става въпрос за голмайстор от много висока класа.
За сметка на това се вдига голяма пушилка през 1976 г., когато след края на сезона в Европа статистиците от „Франс Футбол” почват да пресмятат кой е най-резултатният голмайстор. Оказва се, че начело на ранглистата върви никому неизвестният Сотирис Каяфас от кипърския шампион „Омония”. Според протоколите, предоставени от футболната централа на Кипър, въпросният Каяфас има 39 гола. Искат, не искат, французите му връчват наградата.
На следващата година нещата стават още по-съмнителни, този път с румънеца Дуду Джорджеску. Той вкарва 47 гола, от които цели пет в последния кръг, с което изпреварва аржентинеца Язалде от Спортинг (Лисабон). Джорджеску е възнаграден от комунистическата партия с петстаен апартамент в центъра на столицата. Футболистът разказва по-късно, че е била предвидена и награда в размер на 100 000 долара. Само че румънската държава ги прибрала и футболистът не видял нито цент от тези пари. А след падането на режима жилището му било отнето и върнато по реституционните закони на предишните му собственици.
Доста по-честно спечелена изглежда „Златната обувка” от Георги Славков през 1981 г. Той вкарва 31 гола с жълто-черния екип на Ботев (Пд), с което изпреварва унгареца Тибор Нилаши от Ференцварош, който има 30 на сметката си, и звездата на Байерн Карл-Хайнц Румениге с 29. Четири от головете му са в последния мач за сезона срещу Спартак (Плевен).
След големите скандали с Къмътару и Матеуц, „Златната обувка” прекратява съществуването си в този вид през 1991 г. Тогава победител с 34 гола става Дарко Панчев от европейския шампион Цървена звезда. Никой няма нищо против родения в Скопие нападател, който е вкарал и победната дузпа за спечелването на КЕШ срещу Марсилия на финала в Бари.
Но уморени от разправиите, организаторите на „Златната обувка” прекратяват съществуването на приза за цели пет години. Така през 1992 и 1993 г. няма награда за Али Маккойст от Селтик, завършил и двата сезона с по 34 гола. Следващите трима голмайстори на Европа звучат твърде странно: Дейвид Тейлър от уелския Потмадог завършва пред Анди Коул от Нюкасъл, Арсен Аветисян от Хоменмен (Ереван) изпреварва Алън Шиърър от Блекбърн, а за 1996 г. пръв с 40 гола е някой си Звиад Енделадзе от грузинския Зестафони.
Връчването на „Златната обувка” е подновено през 1997 г., но вече по нова точкова система. Отбелязаните голове се умножават по специален коефициент за всяко първенство. За топ 5 на Европа – Испания, Германия, Франция, Англия и Италия например коефициентът е 2.0. За страните между 6 и 22 място в ранглистата – 1.5, а за останалите – 1.0. Така всичко става по-обективно и шашмите престават.
Днес така е и по-справедливо, и по-истинско – в съвременната футболна Европа едва ли има по-голям голмайстор от Меси и Роналдо.
