Някои от вас може и да не си спомнят, но преди точно 10 години футболният свят стана свидетел на един от най-странните трансфери в историята, когато Реал Мадрид представи новото си попълнение – Жулиен Фобер.
На 31 януари 2009-а 26-годишният тогава французин облече за първи път фланелката на „белия балет“, която щеше да носи още само два пъти с общо времетраене от 54 минути в официални мачове.
Фобер пристигна като отдаден под наем до края на сезона от Уест Хем срещу 1,5 милиона евро. Никой не можеше да повярва на този трансфер. Дори самият Жулиен, който в началото си мисли, че интересът от Реал към него е някаква безвкусна шега.
„Обади ми се човек от Реал Мадрид. Не бях много любезен с него. Помислих си , че някой ми прави номер. Току-що бях разбрал, че преговорите с Лион и Нюкасъл са се провалили и не бях в добро настроение“, спомня си Фобер.
Французинът тъкмо е възстановен от контузия, втората от общо две, които го извадиха от игра за почти целия му първи сезон, след като пристигна в Уест Хем за 9 млн. евро от Бордо през лятото на 2007 г.
„Чуковете“ се спасиха от изпадане, но Алън Кърбишли бе заменен от Джанфранко Дзола в началото на следващия сезон. Италианецът не беше фен на Фобер, въпреки че французинът изигра 24 мача през първия полусезон на 2008/09.
Фобер е включен в трансферната листа, но след провала в преговорите с Лион и Нюкасъл, положението изглежда безнадеждно. „Не виждах изход. Мислех си, че ще остана в Уест Хем и ще продължа да страдам.“ Докато не идва изненадващото обаждане от Мадрид.
Невероятният трансфер се случва благодарение на трима души – агентът на Фобер, Иван Ле Мий, старши-треньорът на Реал Мадрид, Хуанде Рамос, и бившият спортен директор на „кралете“, който по онова време работи в Тотнъм – Деймиън Комоли.
Наставникът на Реал отчаяно търси дясно крило, за да засили конкуренцията на този пост, където тогава оперира Ариен Робен. Сега може и да Ви звучи смешно, но идеята на шефовете в Реал тогава е точно такава. Рамос подпитва Комоли дали в Англия няма играч с такъв профил, достоен за „Сантяго Бернабеу“, и спортният директор на „шпорите“ го насочва към градския съперник Уест Хем и Фобер.
Французинът обаче не е първи избор на Реал. Приоритет тогава е Атнонио Валенсия, но от Уигън му искат твърде висока цена – 35 млн. евро. Така Рамос се отказва от еквадореца, който в края на сезона премина в Манчестър Юнайтед за по-малко от 20 млн. евро, и се решава на хода с Фобер.
Халфът, който е използван и по дясното крило, и като десен бек, е впечатлен от нивото на работа в „кралския“ клуб. „Веднага разбираш, че това е един от най-големите отбори, защото всичко там е уредено и ти трябва да мислиш само за футбол. Пристигнах в Мадрид на 31 януари, а на 2 февруари клубът вече се бе погрижил за всичко – имах апартамент, децата ми бяха записани в училище, осигуриха ми кола. Всичко!“
Ако в Реал бяха проследили кариерата му, може би, нямаше да прибегнат до този избор.
Две години и половина по-рано Фобер играе единствения си мач за националния отбор на Франция – приятелски срещу Босна и Херцеговина. За 21 минути на терена не само успява да се разпише, но и да донесе победата на „петлите“ с 2:1 с гол в добавеното време.
Тогавашният селекционер на Франция Реймон Доменек обаче никога повече не праща повиквателна на Фобер. Не го търсят и треньорите след Доменек. Но не това е най-странното. В онзи мач срещу Босна Фобер се превръща в първия наследник на 10-ката на Зинедин Зидан след злощастния край на кариерата на големия магьосник и главата, която удари на Марко Материаци, в загубения от Италия финал на Световното първенство през 2006 година.
Дори този факт обаче не помогна на Фобер, а фланелката с легендарния №10 на гърба се оказа просто един от странните факти в биографията му. Има и още нещо общо със Зидан – и двамата тръгват от академията на Кан, но след това кариерите им тръгнаха в тотално различни посоки. Той никога повече не игра за „петлите“ и тъй като мачът срещу Босна не беше официален, имаше възможност да играе за Мартиника, където вкара пет гола в 10-те си мача.
За негово съжаление, историята с френския национален отбор се повтори и в Реал. Фобер изигра само 54 минути с белия екип, взимайки участие в два мача. След края на сезона договорът му не бе продължен и полузащитникът бе върнат в Уест Хем.
„Научих много, въпреки че не играх много – настоява Фобер. – Научих се на глад за победи. Около мен бяха световни шампиони, футболисти, печелили Шампионската лига. Но те постоянно искаха още и още.“
Освен с провала си, Фобер ще бъде запомнен в Мадрид и със „заспиването“ си на резервната скамейка по време на мач с Виляреал.
„Когато говорих със собственика, той ми каза да бъда много внимателен, когато играя, когато говоря и с начина, по който се държа. Казаха ми, че има 10-15 камери, следящи какво се случва само на резервната скамейка.
Просто си затворих очите за половин секунда. Заснеха ме и казаха, че съм спал! Но аз не спя на пейката, предпочитам леглото.“
След крушението в Реал, Фобер се завърна в Уест Хем, където игра до 2012-а, след което премина през турския Елазъгспор, за да се завърне отново в Бордо, с който спечели и двата трофея в кариерата си: Купата на лигата през 2007 г. в първия си период и Купата на Франция през 2013-а във втория.
Французинът остана в Бордо до лятото на 2015-а, след което половин година беше без отбор. Намери нов пристан в шотландския Килмарнък и трябваше да преглътне прехода от 80-хилядния „Сантяго Бернабеу“ към „Ръгби Парк“ с капацитет от малко под 18 000. Но го направи и помогна на тима в битката за оцеляване в елита. След това отново беше свободен агент, но не позволяваше да се каже и дума за завръщането му във Франция. Нито един отбор там нямаше да повтори грешката на Реал, а и Фобер изглеждаше забравен от всички в родината си.
„Нямаше как да се върна във Франция. Може би, ако беше дошла точната оферта... Но не. Франция не ми беше приоритет, там се съмняваха във физическите ми качества. Наслаждавах се на времето си в Шотландия, играх в почти всички мачове. Бях обявен за Играч на мача срещу Селтик, което показва уважение (Килмарънк губи с 0:1 у дома в онзи мач – б.а.).
Когато се опитвахме да се свържем с някои от френските отбори, те отговаряха: „Фобер? Че кой е той?“ Аз не бях на 17. Това беше проява на неуважение. Затова реших да остана в чужбина, а не да се върна в страната, която обичам.
Не можех да понеса повече. Хората имат грешна представа за мен. Изградили са си образ, който тотално не отговаря на реалността.“
И Фобер, наистина, не се завърна във Франция. Вместо това, игра един сезон за финландския Интер Турку, след това порита и половин година в Индонезия.
Никъде Фобер не остави значима следа. Дори за четирите години и половина като футболист на Уест Хем изигра едва 69 мача във Висшата лига. За Бордо записа 144 мача в Лига 1, но при втория си период в тима бе оставен да си тръгне като свободен агент. И завинаги ще остане известен като играчът, който „заспа“ на пейката на Реал Мадрид и игра толкова малко, че му се падаха по 28 000 евро за всяка минута на терена за „кралете“.
Вече на 35, Фобер отново е без отбор, но винаги в биографията му ще пише, че някога, дори за кратко, е бил играч на великия Реал Мадрид: „Писанията в пресата не ме интересуваха. В Англия бях много по-уважаван, отколкото във Франция. Вместо да се радват, че има французин, който играе за Реал Мадрид, сънародниците ми ме критикуваха. Каквото и да става, винаги ще имам Реал Мадрид в автобиографията си.“
Ако не друго, то Фобер може да се похвали, че е виждал всичко във футбола – от Франция до Мартиника и от „Бернабеу“, през „Ръгби Парк“, чак до Индонезия.
