Датата е 25 август 2000 г. Реал Мадрид и Галатасарай се готвят да се изправят един срещу друг за Суперкупата на УЕФА в Монако. Очите са вперени в Луиш Фиго, който прави скандален трансфер от Барселона в Реал и става най-скъпият играч в света.
Дебютът на суперзвездата внася допълнителен колорит към двубоя, но не португалецът е героят на вечерта.
Финалът е решен не от магията на новия номер 10 на Реал, а от безскрупулния, хищнически голов инстинкт на 26-годишния бразилец на Галатасарай Марио Жардел. Голмайсторът бележи от дузпа през първата част, но Раул изравнява също от бялата точка десетина минути преди края на редовното време. Жардел слага край на спора със "златен гол" в 103-тата минута и фиксира головата си сметка на 10 попадения в първите си четири мача за новия си клуб.
Наказателната му акция срещу европейските шампиони не е толкова изненадваща за запалянковците. Головите избухвания на Жардел са ежедневие във Вашко да Гама и Гремио в Бразилия, а след това и в Порто в Европа.
Дубълът му във вратата на Реал обаче е нагледна илюстрация на способността му да поразява най-добрите и винаги да е на върха.
Турският вицепремиер Месут Йълмаз, макар и да не е най-безпристрастният наблюдател, може би не е далеч от истината, когато във възторга си след финала, заявява, че новото попълнение на Галатасарай е сред четиримата най-добри футболисти в света.
Едва на 26 Марио вече има над 200 клубни гола, а изглежда, че най-добрите му години са пред него и че е въпрос на време да бъде привлечен от някой от най-елитните европейски клубове. Но вместо приказно развитие, кариерата му се превръща в кошмар. След безброй трансферни провали, през 2008 г. се оказва в австралийския Нюкасъл Джетс. С наднормено тегло и силна зависимост към кокаина някогашната голова машина сякаш се превръща в пародия на самия себе си.
Трудно бе да се повярва, че този нападател имаше 233 гола в 231 мача за Порто и Спортинг, след което наниза 34 попадения в единствения си сезон в Галатасарай, въпреки постоянните проблеми с клубното ръководство.
Подобни феноменални статистики са доказателство какво можеше да постигне талантливият нападател, чиято кариера претърпява удари в най-решителните моменти.
Като този, в който Интер предпочете Хакан Шукур вместо него през 2000 г. и като нерешителността на бразилските селекционери да му изпращат достатъчно повиквателни за националния отбор на "селесао".
А в пика на кариерата си Марио е истински звяр. Той непременно преминава границата от 30 гола за сезон в първите си 6 години в Европа и е далеч по-разнообразен като стил на игра от други топ реализатори по онова време от ранга на Рууд ван Нистелрой и Филипо Индзаги.
В Порто Жардел е феномен, който нанизва 74 гола в първите си два сезона - по 37 във всеки от тях. Пронизва ред противници, а Барселона и Байерн Мюнхен в Шампионската лига са сред жертвите му след неспасеяеми удари с глава.
Сезон 1999/00 г. е най-успешният на Марио при "драконите", а в статистиката му се вливат още 54 гола в само 49 мача.
Ясно е на целия свят, че Жардел е голова машина, но непрекъснато е пренебрегван от Бразилия, която разчита на Ромарио, Ривалдо и Роналдо.
Освен това, въпреки че завършва като голмайстор на Европа за втори пореден сезон, Жордел на получава "Златната обувка" за сметка на Кевин Филипс от Съндърланд заради по-ниския коефициент на португалското първенство спрямо Висшата лига.
Всичко това го огорчава и през лятото на 2000 г. е на кръстопът. Самочувствието му на снайперист не е пострадало и знае, че е герой в очите на феновете на Порто, но иска промяна, за да може най-накрая да се докаже и да стигне до полагащото му се място в националния отбор.
Интер иска да привлече безпощаден голмайстор и се спира на Жардел.
Но "нерадзурите" в крайна сметка избират Хакан Шукур - човека, който изстрелва Галатасарай до спечелването на Купата на УЕФА. И вместо на "Джузепе Меаца", Марио става заместник на Шукур в турския гранд.
На представянето си в Истанбул слиза от бяла лимузина и заявява, че иска да се докаже в силен европейски шампионат. Но първенството край Босфора е далеч от класата на тези в Англия, Италия и Испания.
Започва страхотно и записва 34 гола през сезона, но животът му в Турция не потръгва и отново е обсебен от мислите за трансфер. Пак Интер се появява на хоризонта като опция, но наставникът Ектор Купер се отказа от него в последния момент.
Голмайсторът решава да се завърне в Португалия, но не в бившия си клуб Порто, а в лисабонския Спортинг.
През сезон 2001/02 Жардел катапултира "лъвовете" до първата им титла от две десетилетия, отбелязвайки 42 гола в само 30 срещи. Неговите 55 гола във всички състезания са постижение, което кара Барселона да прояви интерес към бразилеца, но те отново не са достатъчни за признание в родината му.
През цялата си кариера Марио изиграва едва 10 двубоя за националния тим, в които отбелязва едно-единствено попадение...
Независимо от внушителното си представяне с екипа на Спортинг, когато Луиш Фелипе Сколари обявява списъка си за Мондиал 2002, Жардел не присъства в него. Но са повикани средняци като Едилсон и Луизао...
Ударите на съдбата не спират. Бракът му се разпада, а в Барселона 13 млн. долара им се струват твърде много за голмайстора и стопират интереса си.
През есента на 2002-ра той се прибира в родината си и разпространява изявление, че повече не иска да играе за Спортинг и изобщо в Португалия.
Първоначално от клуба подхождат с разбиране към разклатеното психическо състояние на играча и му позволяват да остане временно в Бразилия при условие, че всеки месец изпраща медицинско свидетелство. Но търпението им бързо се изчерпва, тъй като Марио спира да изпраща документа от клиниката, която се грижи за него. В отговор блокират заплатата му, а той иска разтрогване на договора по вина на клуба за неизплатени суми.
На повърхността изплуват и личните му проблеми, които преди това замита под килима благодарение на головите си рекорди. Във всеки от клубовете му знаят, че е своенравен и непредвидим човек, но никой не му прави проблеми, докато къса противниковите мрежи.
В крайна сметка се завръща в Спортинг, но споменатите събития оказват пагубен ефект върху неговата футболна кариера. Изпаднал в тежка депресия, той посяга към наркотиците, а през зимната пауза на сезон 2002/03 се контузва тежко след безумен скок в басейн по време на почивка в родината си.
"Всичко започна заради лоши приятели - обяснява кокаиновата си зависимост Жардел. - Неприятностите се заредиха една след друга - депресия, развод, наркотици."
През лятото на 2003 г. голмайсторът най-накрая получава шанс в едно от елитните първенства, но Болтън е твърде скромен член на Висшата лига. А и трансферната сума от 1.5 млн., която Уондърърс плаща на Спортинг, е категорично доказателство за футболната девалвация на Жардел.
В Болтън има и други звезди като Джей-Джей Окоча, Иван Кампо и Юри Джоркаеф, но те са далеч от най-добрите си години. Марио не успява да се приспособи в новия си отбор и се разписва само три пъти.
Следват кратки периоди в Нюелс Олд Бойд, Гояс, Бейра Мар, Анортозис, Нюкасъл Джетс, Крисиума, Фламенго и др., а през 2010-а Жардел стига и до нашия Черно море.
В продължение на 8 години обаче вкарва по-малко голове сумарно, отколкото само в първия си сезон в Порто в началото на пътя си в Европа.
"Не мога да послужа като пример за децата. Надявам се хората да не повтарят грешките ми. Давам това интервю, за да отворя сърцето си и да призная прегрешенията си", заяви Жардел преди 7-8 години.
Надебелял и загубил интерес към играта, бразилецът вече бе приключил за футбола.
Тъжен край за Супер Марио, който в стихията си изглеждаше като играч, в чиито крака е целият свят.
