Невероятно, но е абсолютен факт. Стастиката изглежда немислима, но е пред очите на Ники Бът, който издува бузи на базата на Манчестър Юнайтед в Карингтън. "Четири хиляди, човече... Велико! Горди сме с това, наистина!"
В неделя Юнайтед прие Евертън в мач от Висшата лига и това бе мач №4000 поред, в който на терена или на скамейката имаше поне един играч, тръгнал от клуба. Свое производство. Футболист с марка "Манчестър Юнайтед". Поне един, чиито първи професионален договор е с този отбор и дебютът му в мъжкия футбол е в този екип.
Четири. Хиляди. Немислимо, наистина. За времената, в които отборите отдавна са мултинационални, трансферите са основна тема, а парите за тях се изсипват от чували, Юнайтед оборва всякаква логика с постижението си.
Маркъс Рашфорд, Джеси Лингард, Андреас Перейра, Туанзебе, Грийнууд, Уилямс... Всички те бяха в групата в неделя. А Оле Солскяр каза гордо на пресконференцията преди мача: "Уверявам ви, че серията ще продължи дълго над тези 4000 мача."
Началото е през 1937 г., което означава, че този невероятен клуб е верен на политиката и стратегията си вече цели 82 години.
Да, Юнайтед харчи големи пари за звезди. Да, чупи няколко пъти британския рекорд за трансфери. Но и - да, продължава да промотира собствените си кадри и да им дава път в първия тим.
Никога това не е било налагано на мениджърите в клуба. Никой не им е казвал - пускай младите. Става напълно естествено и причината е само една - младите просто са добри и си заслужават шанса.
Стийв Макларън, който бе асистент на сър Алекс Фъргюсън няколко години, обяснява:
"Родителите им идваха в офиса на шефа и го уверяваха, че искат техните момчета да подпишат само с Юнайтед и никой друг. Почти не е имало случай да се налага да ги убеждаваме. Те знаеха, че в този клуб талантите получават шанс."
Райън Гигс, който е един от най-славните синове на тази фабрика за футболни асове, бе мениджър на Юнайтед за четири мача в края на сезон 2013-2014 г. Той пусна дебютантите Джеймс Уилсън и Том Лоурънс, като уточнява: "Не го направих от сантиментални подбуди. Те си заслужиха шанса, беше краят на сезона и нямахме проблем с това, че можем да загубим някой мач. Бях длъжен да им дам възможност."
Статистиката дълго не е била известна на клуба и в Юнайтед никой не е знаел, че гони такава нечувана поредица.
До 2013-а, когато Тони Парк и Стив Хобин издават книгата "Синовете на Юнайтед". В нея е пълната справка мач по мач, състав по състав. И става ясно, че от 1937-а не е имало двубой в какъвто и да е турнир, в който поне един от титулярите или резервите не е "син на Юнайтед".
Списъкът започва с Том Манли, който през 1931 г. дебютира с екипа на "дяволите", но пропуска мачове в средата на същото десетилетие. Тогава се появява дупка, но през 1937 г. всичко се нормализира.
"Започнахме да търсим мач по мач, а в онзи първи сезон от серията, в състава са били Джони Кери, Стан Пиърсън, Джони Халън и Джаки Уосъл, освен Манли. Все от детско-юношеската академия", обяснява авторът Тони Парк.
Проверките са поне от два, че дори от три източника. Не се допуска грешка, твърде важно е. До излизането на книгата преди 6 г., серията е достигнала 3700 мача поред. Сега дойде №4000.
Оказва се, че Юнайтед не е единственият клуб с дълги поредици от мачове със собствени "синове" в тима. Евертън е стигнал до към 2000, Нотингам Форест - над 1000. Аякс е в такава серия все още, започнала през 1982 г. Но те са далеч като статистика от това, което е навъртял Юнайтед.
В клуба се запознават с написаното в книгата и пишат мейл на Парк. "Можем ли да ползваме статистиката?", питат. Отговорът е светкавичен - разбира се!
И ако днес, когато чуем "юноши на Юнайтед", се сещаме за Клас 1992, то историята е далеч по-дебела. На няколко пъти серията е била близо до приключване, но веднъж я спасява Клейтън Блекмор, който е резерва в един мач в края на 80-те, друг път - Джон О'Шей през 2011-а... И нишката не се къса.
Сър Мат Бъзби, направил поне два велики отбора на Юнайтед през 50-те и 60-те, дава дебют на 75 играчи от академията. Фъргюсън го надминава - пуска цели 88 за своя период (той е и по-дълъг) начело.
Първият от неговата ера е вратарят Гари Уолш, който започва като титуляр на 13 декември 1986 г., когато е едва на 18. Последният - Роби Брейди, който игра малко в мач за Купата на лигата срещу Нюкасъл през 2012-а, после напусна клуба, а днес е национал на Ейре и част от Бърнли.
За тези 82 години, играчите от серията са общо 279. Цели 237 от тях са влизали на терена, останалите са стигали само до скамейката. Това е повече от 50 процента от общия брой футболисти, които Юнайтед е използвал през годините на серията. Забележително!
Сред тези, които нямат мач за клуба, но продължават кариерите си другаде, има национали на 4 държави, хора като Дани Дринкуотър и Мати Джеймс - шампиони с Лестър от 2016-а, както и Том Хийтън, който е част от националния тим на Англия.
Мениджърът, при когото започва невероятната поредица, е Уолтър Крикмър. Той пуска Манли в игра на 30 октомври 1937 г. срещу Фулъм.
Традициите остават. Гигс разказва как е чистил обувките на хората от първия тим, насърчаван за това от Ерик Харисън, покойният вече треньор на тима, от който тръгнаха прочутите момчета от Клас 92. Гигс, Бекъм, Скоулс, братята Невил, Бът.
"Чистихме обувките и не се оплаквахме - казва уелското крило, днес селекционер на страната си. - Ерик проверяваше в какво състояние са стаите ни. Казваше - това не е достатъчно чисто, действайте. Понякога сме чистили баните с четки за зъби, толкова държаха да се научим на ред и дисциплина. И можем само да им благодарим за това."
Днес клубът има няколко начина да привлича млади играчи рано-рано. Един от тях е MANUSS scheme (Manchester United Schoolboy Scholarship), като през него влизат деца от 12 до 16 г., играещи за училищата наоколо.
А, да - парите, разбира се... По колко се плаща на един млад играч, който тепърва пробива?
Те подписват първия си професионален договор в деня на 17-ия им рожден ден, но първите им заплати са нищожни. Част от традицията в Юнайтед. Тя е постигната в консенсус с родителите и е за доброто на младите играчи. Първите възнаграждения не надхвърлят тези на една средна заплата на човек, който работи друга работа извън футбола в Лондон, например. Във втората година заплатите на тези, които пробият, минават шестте цифри като годишна ставка.
Артър Албистън, един легендарен играч от академията, обичан от феновете до полуда през 70-те и 80-те, си спомня: "Първата ми заплата бе 6.43 лири на седмица. След това стана 40 лири, после 50... Никога не съм искал увеличение. Просто играех за Юнайтед, парите не бяха първостепенни."
Времената се менят, Артър. Определено.
Само едно нещо остава твърдо и непоклатимо. Вярата на клуба в младите му играчи.
За щастие, защото в съвременния футбол, това е изключение и повод за невероятна гордост у всеки, свързан с Манчестър Юнайтед.
