България ще подкрепи началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания в ЕС, но поставя серия от условия пред македонската интеграция заради нежеланието да се допусне "европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на анти-българска основа".
България ще настоява в текста на заключения на Съвет „Общи въпроси" на 15 октомври 2019 г. да се отрази недвусмислено, че изпълнението на Договора за добросъседство ще представлява част от условността, приложима в преговорите за членство, се казва в приетата Рамкова позиция от кабинета "Борисов 3".
В хода на преговорите по тези заключения "следва да се очертае тенденция към поставяне на условия за свикване на първата Междуправителствена конференция (МПК) с Република Северна Македония".
Условията за признаване на "реален напредък", при който да се свика конференцията, са обобщени в две групи - общи изисквания и изисквания в дейността на Експертната комисия по историческите и образователните въпроси.
Първото общо изисквание е отказ от претенции за признаване на т.нар. "македонско малцинство" в България.
На второ място е посочено искането Скопие да изпрати вербална нота до страните-членки на ООН, че промените в конституцията в съответствие със Споразумението от Преспа (подписан с правителството на Гърция) ще се осъществява паралелно със стриктно придържане към Договора с България, включително по отношение на "езиковата му клауза". В нотата да се посочи, че използването на предвиденото в Споразумението от Преспа кратко име реферира единствено към политическия субект Република Северна Македония, а не към географския регион Северна Македония, част от който се намира в пределите на България.
Изисква се още задействането на процес на "реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание", както и "осветяване на сътрудниците от днешна Република Северна Македония на службите за сигурност на бивша Югославия".
Българските власти очакват още от Северна Македония "системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор".
Сред условията, поставени за Експертната комисия по история, са изброени следните точки:
- постигане на конкретни резултати в работата на Комисията, верифицирани от Съвместна междуправителствена комисия, относно периода от общата ни история до 1944 г., в т.ч. постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание;
- подмяна на информационни табели и други означения, вкл. върху исторически монументи и паметници на културата, в изпълнение на договорените до момента текстове;
- договаряне на конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност;
- при отбелязване на събития и личности, по които е постигната договореност, политическите фигури, представителите на държавни институции в Република Северна Македония, както и на медиите, финансирани от държавния бюджет да базират своите официални изявления и коментари на договорените от Комисията текстове.
По всяка една от главите в процеса на преговори за членство ще се изготвя отделна позиция, като по глави 35 и 10 те ще включват и следните елементи:
Глава 35 („Други въпроси"):
Република Северна Македония да приложи в учебната програма по история, география и литература за съответните училищни класове/университетски курсове постигнатите договорености по целия спектър от дейността на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси;
Република Северна Македония да приложи спрямо релевантните исторически монументи (паметници, плочи, гробища и др.) постигнатите договорености по целия спектър от дейността на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите въпроси.
Глава 10 („Информационно общество и медии"):
преодоляването на говора на омразата в публичното пространство, вкл. спрямо лица, самоидентифициращи се като българи (във връзка с прилагане на професионалните медийни стандарти; постигане на прозрачност относно собствеността и финансирането на медии; регулиране на онлайн медиите; и пр.)
България си запазва и правото, при съображения, свързани с националната сигурност, да преустанови подкрепата си в процеса на разширяване, включително и по отношение на реалното изпълнение на Договора и постигнатия напредък в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси .
Правителството посочва, че започването на преговори за членство в ЕС само със Северна Македония (т.е. без Албания) би могло да има негативни последствия в регионален аспект, затова предлага да се подготви решение обща процедура за Скопие и Тирана.
В същото време, кабинетът посочва, че "не следва да има автоматизъм в процеса на присъединяване" на двете страни.
"Съгласието на България за провеждането на първата МПК да бъде обвързано с реален напредък по отношение на по-нататъшните стъпки за гарантиране правата на българското национално малцинство. Очакваме приемането на вторичното законодателство относно прилагането на закона за малцинствата, като очакваме правата на българското национално малцинство да бъдат максимално гарантирани, включително изучаването, без поставяне на административни пречки, на книжовния български език като майчин в регионите, традиционно населявани от тях, като Голо Бърдо, Гора, Преспа, Корча, Кукъс, Елбасан, но и навсякъде другаде на територията на Албания, където те живеят понастоящем. Очакваме и преброяването на населението да бъде проведено съгласно най-високите европейски стандарти и да отразява реалната етническа принадлежност", се казва в рамковата позиция на правителството.
"При невъзможност от постигане на консенсус по започването на преговорите с двете страни, България ще се съобрази с консенсусното решение на Съвета", се казва още в документа, приет на 9 октомври.
