Близо 54% декларират, че ще гласуват на националния референдум на 6 ноември, иницииран от Слави Трифонов.
Въпреки че повечето от тях смятат да гласуват с "ДА" и на трите въпроса, хората изразяват съгласие с мотивите и на двете противоположни позиции.
Това отбелязва "Алфа рисърч" в последното си изследване, посветено на информираността и ролята на кампанията в президентските избори и референдума.
Най-високо е одобрението по въпроса за намаляването на държавната субсидия до размер от 1 лв. на глас (в момента тя е 11 лв/глас).
58,8% от гражданите настояват парите за партийна дейност да бъдат рязко съкратени.
В същото време, над 70 на сто от запитаните подкрепят обратната теза - че партиите трябва да получават субсидии, за да не изпаднат в зависимост от интересите на благодетелите си.
57,3% смятат, че ако субсидията на партиите е минимална, ще останат само онези, на които хората имат доверие и ги финансират със собствени средства.
Малко над 55% от запитаните отговарят, че биха гласували с "ДА" за въвеждането на мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура.
Тук отново мненията се радвояват между две противоречиви тези: 48% смятат, че мажоритарният вот ще даде шанс за по-високо представителство на гражданите заради състезанието между личности, а 47% - че мажоритарният вот ще ограничи представителството, тъй като всеки район ще може да излъчи само един депутат.
Колкото до задължителното гласуване - 51.6% заявяват готовност да гласуват с "ДА" на този въпрос.
Огромното мнозинство от хората (74%) обаче казват, че "гласуването е право, а не задължение и никой не бива да кара хората насила да гласуват".
46% смятат, че задължителното гласуване ще ограничи тежестта на купения и контролиран вот.
Общият извод, който се налага от националното представително проучване на Алфа Рисърч е, че кампанията е по-скоро слаба, ограничена до националните медии и непредставяща достатъчно информация както за позициите на кандидат-президентите, така и за аргументите по трите въпроса в референдума.
Поради това, може да се очаква, че избирателната активност и резултатите от вота ще зависят много по-силно от промените в изборните правила, мобилизацията на партийните ядра и емоционално-ситуативни фактори, отколкото от личната убедителност на кандидатите и информираността на избирателите.
