Името на древната японска порода означава „малко куче“. Размерите му наподобяват тези на най-разпространените лисици – червените, които тежат около 6-10 кг. с дължина на тялото 80-100 см. Шиба ину са малко по-компактни, но с подобно тегло.
Шиба ину са били използвани за лов в планините на Япония, тъй като пропорциите им позволяват достъп на всевъзможни терени. Често се оприличават на лисици заради заострените триъгълни уши и пъргавата походка. А и не са загубили силния си ловен инстинкт.
Е, това е доста одомашнена и миниатюрна лисица, но все пак има прилика – заради пухкавата, дълга козина, триъгълните уши и наподобяващата дивото животно муцунка. Днес не си личи, но джобните домашни компаньони вероятно произхождат от породи, които са били използвани за шейни в Арктика.
Тази рядка и страшно интересна порода напомня на лисица с острите си уши и изключително гъвкаво тяло. Кучетата са били селектирани в Норвегия, за да ловят кайри от скалите по крайбрежието.
Лундехундът е истински акробат – с 6 пръста, за да може да се катери по-добре, изключително подвижен врат и гъвкави стави на раменете, които позволяват да разперва предните си лапи почти като криле.
Имат дебела червеникаво-златиста козина, щръкнали уши, рунтава опашка и лисича муцуна. Отглеждани са като ловци – предимно на дребен дивеч и птици. Ловният им стил е да лаят, за да сигнализират за присъствието на плячка.
Те също са наследници на шпицовете, с типичен, „лисичи“ външен вид и са дошли на острова на огъня и леда с викингите. Телата им са компактни и стигат до около 12-14 кг. Често за тях са казва, че са големи кучета в малки тела. Животните са пъргави, дружелюбни и безстрашни.
Макар да нямат разкошна, дълга козина, характерните уши и муцуна на кучетата от древната порода също напомнят на лисица. Често са и рижаво-бели.
Те са отлични ловни кучета и може би най-известната им характеристика е, че не лаят. Това ги отдалечава от лисиците, които са доста шумни. А също и фактът, че басенджи почти нямат миризма – за разлика от лисиците.
