В най-новата ни рубрика PET CAFE ви срещаме със стопани на всевъзможни домашни любимци - кучета, котки, зайци, птици, дори и влечуги. Заедно с Мtel и MyKi Pet през декември поставяме фокуса върху кучкарите, а именно върху 8 горди стопани на породисти и не толкова породисти четирикраки приятели.
Какво е общото между Кевин Спейси, Бенедикт Къмбърбач, Кейт Уинслет, Еди Редмейн, Шарлийз Терон, Робърт Земекис и Том Хидълстън? Освен, че всички са А-класни имена от света на седмото изкуство, всеки един от тях е заставал пред камерата на Стаси Кара.
Самата госпожа Кара е едно от новите вълнуващи имена, които телевизията може да ви предложи в ранната съботна вечер, когато тече нейното предаване „Като на кино" по БТВ Синема.
В скромната й журналистическа филмография фигурират поне 3-ма носители на „Оскар", трима на „Златен глобус" и малко повече с „Еми"-та.
Била е на червените килими на Лондонския филмов фестивал, Empire film awards и фестивала в Кан. Чакаме я да покори и този на Оскарите. Вярваме, няма да й отнеме много време.
Освен афинитет към приключенията, пътешествията, интересните хора и хубавото кино, Стаси таи такъв и към животните. Както самата тя казва - сигурно е единствената жена, която в колата си носи чувал с кучешка храна, за да дава на бездомните кучета по улицата.
Самата тя е горд притежател на Лазар The Great, както го нарича във Facebook - чистокръвна немска овчарка. Обикновено куче през деня и истински бандит през нощта.
И на Рижи - лъскава красавица без порода, но с добро сърце и свободен дух.
Лазар, Рижи и Стаси са една нестандартна, любопитна и забавна тройка. Особено, ако ги видите вечер в зимната градина на тяхната стопанка. Срещаме се със Стаси в уютния й дом. Докато фотографът ни разполага снимачната техника, хвърлям око на страхотен кучешки плакат, който Стаси е купила при едно пътуванията си в чужбина. На стената виси и симпатичен благотворителен календар в подкрепа на една от организациите за защита на животните- Animal Rescue Sofia.
Заемаме позиции до красивата елха и започваме снимките. Тъй като домашните любимци често се възприемани като пълноправни членове на домакинството неизменно достигаме до въпроса за коледните им подаръци. Стаси се смее и споделя, че избора за кучетата е лесна задача. Два кренвирша е всичко, което им трябва, за да се почувстват щастливи и доволни.
Сякаш чул вълшебната дума кренвирши Лазар влетява като изтребител. Четири годишната немска овчарка е щастлива и превъзбудена от наличието на потенциални другари за игра в наше лице. Стаси Кара вади няколко парчета кашкавал, с което умело хипнотизира Лазар и ние успяваме да го уловим в кадър.
Преди да вземат Лазар, нито Стаси, нито съпругът й са имали опит с кучета. „От самото начало, от което го имаме. той е палав, свръх енергичен, прави почти всичко, което си науми.
Разбира се, някои неща му се отказват за негово съжаление". Семейство Кара купуват Лазар от български развъдник. Когато отиват да видят кученцето и да преценят дали да го вземат, мъжът й я предупреждава да не издава своите емоции, за да могат да научат възможно най-много за кучето и да успеят да договорят най-добрата цена. Когато срещат Лазар на живо, той ги поглежда с погледа, с който успява да печели човешките сърца и съпругът й Онур веднага си стиска ръцете с продавача. „С един поглед ни спечели и двамата"- смее се Стаси. „Отначало беше много смешен и леко проскубан - не очаквах, че ще стане толкова красив като порасне".
Предвид факта, че немската овчарка е сериозна порода, Лазар посещава училище и треньор. „Не мога да се оплача от него - много слуша, но най-много слуша съпруга ми. Ясно му е кой е шефът в къщата. Мен ме има повече за приятел и затова по-избирателно се подчинява на мои команди. Въпреки това всяка сутрин идва първи при мен. Събужда ме внимателно с целувки и побутване с муцуна. Когато мъжът ми отсъства от вкъщи той спи до леглото ми. Сякаш знае, че в това време той е моя пазач и бодигард и не мърда от леглото през цялата нощ. Разхожда се из къщата, за да провери дали всичко е наред, после идва, поглежда ми и пак ляга до леглото на пост".
„При Рижка нещата стоят доста по-различно. Тя е на 12 години, но е при нас едва от една. Предишните собственици на къщата се преместиха в апартамент заедно с другото си куче - един мега луд джак ръсел териер. Много се чудиха дали да вземат Рижка със себе си, но тя е вече много възрастна и е свикнала да живее само навън. Едно такова местене щеше да бъде доста стресово за нея". Затова остава с новите стопани. Въпреки че отначало доста преболедува липсата им, лека полека се привързва към семейство Кара, а с Лазар са вече неразделни".
„Ох, ами има много плюсове да имаш куче"- казва Стаси. „Преди да вземем Лазар за мен беше абсурд да ставам всеки ден в 7 часа сутринта.
Откакто е при нас вече може да се каже, че си изградихме режим. Макар, че откакто порасна научи кога е събота и неделя, и уикендите ни оставя да спим дори до 11 часа".
Стигаме и до въпроса с белите и послушанието. „Като малък имахме няколко приключения с него. Най-култовото е свързано с една боя. Бях си купила малки чекмедженца за бижута, които исках да пребоядисам в бяло. Един ден Лазар беше оставен сам в къщи и от скука решава да събори боята."
Стаси все още се пита как Лазар успява да потопи опашката си в разлятата боя, така че с едно завъртане да предекорира целия апартамент. В резултат хазяинът им налага глоба заради един от гардеробите, който е щедро боядисан от даровитата опашка на кучешкия художник. Докато Стаси се прибере вкъщи щетите били непоправими. А на Лазар му се наложило доста време да се разхожда с бяла опашка. „Иначе обичаше да си хапва обувки докато му растяха зъбите. Даже сватбените ми не бяха пощадени. Унищожавал е и доста хартии, стари снимки. Това да имаш куче обаче ме научи да не ми пука толкова за предметите и материалното. Важни са хората, моменти, спомените".
И двете кучета на Стаси живеят в двора, така че от гледна точка на сутрешни и вечерни разходки през седмицата тя и съпругът й са пощадени. Затова обаче през уикенда наваксват за цялата седмица.
Огромните пространства без ограда не я притесняват, защото не са от кучетата, които се губят лесно. На публични места обаче избягва да ги пуска, за да е спокойна за безопасността на децата около него, които се плашат от големите му размери въпреки че им се радва. Разбира се, безопасността на Лазар също е важна, тъй като има навика да се кара с други мъжки кучета.
Последно през лятото обаче нейна приятелка изгубила кучето си за няколко ужасяващи часа. „Такъв ужас изживявахме - не знам как се случи." Добрата новина е, че след много търсене успяват да го открият.
Това неминуемо води и до моята болна тема и мечта - гледането на две кучета. Питам Стаси трудна ли е грижата за двама любимци. „Отначало Лазар беше свикнал да бъде център на внимание. В момента, в който се появи Рижка се спогодиха бързо. Много добре се разбират двамата.
Всяка сутрин се целуват за добро утро - много са смешни и сладки. Лазар отива до нея и целува по муцуната. Карат се от време на време за внимание или ако единият от тях понечи да посегне към храната на другия. Рижка е по-спокойната от двамата - то се вижда. Докато тя спи, Лазар може вече да е изкопал градината два пъти".
„А какво мислиш за бездомните кучета. Смяташ ли, че породистите животни се гледат по-лесно" питам Стаси. „Откакто имам Лазар цялото ми отношение към животните се преобърна на 180 градуса. Дотогава винаги бях искала да имам породисто куче. Откакто имам него и Рижка, започнах да забелязвам всички бездомни кучета. Храня адски много безстопанствени кучета. Аз съм единствената жена, която перманентно има в колата си гири за тренировка, чувал с кучешка храна и токчета за снимки за предаване" - смее се Стаси.
„Като видя бездомно куче на улицата, спирам колата, отварям багажника и му сипвам храна."
"Сега в квартала се опитвам да прикоткам две бездомни кучета, които се надявам да се настанят в нашата постройка по-надолу. Храна съм им сипала, одеяло и всичко. Много хора ми се подиграват. Може да съм лудата кучкарка, но не ме интересува. Аз изпитвам болка като видя тези животни, които са уплашени, гонени, ритани, нещастни, гладни и жадни.
Когато се приближиш с храна до куче, което го е страх от теб и не иска да се приближи, това означава, че това животно е било ритано и плашено. За съжаление в България отношението към животните е на доста ниско ниво. Винаги ми прави впечатление като пътувам в чужбина как там гледат кучета, как се разхождат спокойно в парковете, колко често осиновяват безпородни животни от приюти, как по заведенията слагат панички с вода за тях без да те питат, как няма изоставени животни навън.
Много приятели ми казват, че не трябва да се занимавам само с кучетата, че е крайно време да имаме деца. Според мен обаче любимците дават страхотна базова подготовка и самодисциплина за грижата за децата."
Фотограф: Мирослава Дерменджиева
