Аха премиерът в оставка да обяви, че ще се пусне в надпреварата за президент през есента, и той взе, че се опроверга.
Очевидно тези няколко часа са го разколебали за сладостта на поста на държавния глава и вече няма желание да се изправи срещу отколешния си противник Румен Радев, та да се види кой от двамата е по-генерал и кой взима повече от народната любов.
От години журналисти и анализатори се опитват да провидят сценарий, в който Бойко Борисов си зарязва партията и премиерските амбиции и се впуска в надпреварата за президент - един вид финален, най-висш щрих в политическата му кариера. Да, ама той не ще.
И сега, едва кандисал на незапочналата вълна от прогнози, че той ще е кандидатът на ГЕРБ, се отказа сам - ясно и категорично.
А реално няма друг по-логичен, по-очакван и по-напрегнат сблъсък, който българският политически запалянко да очаква.
Защото, каквото и да си говорим, у нас отдавна на политиката гледаме повече като на спортно мероприятие, на боксов или футболен мач, отколкото на различни идеи за доброто бъдеще на България.
Това е останало на заден план и все по-често се вторачваме в дребните сблъсъци между отделните политици и партии - кой как ще уязви противника, как ще се преметнат едни-други политическите сили и ще се закара ли Бойко в Народното събрание, или по-скоро ще падне за дузпа и операция на менискуса.
А и президентът Радев не е като толкова години да не налита смело на словесен бой. Има ли и 10 изказвания от последните няколко години, в които да не събере "бингото" си от любими теми - страх в народа, липса на свобода, много корупция, лошо управление, упадък на представителността?
Изкарахме вече толкова време, в което основната опозиция на ГЕРБ да не е БСП или някоя друга партия, а държавният глава, който по принцип не трябва да се меси така пряко в партийните ежби.
Някои ще кажат, че той защитава морална позиция, и сигурно ще са прави. Фактът обаче е, че президент и премиер са в болезнено явен конфликт. И това разделя нацията. Това, че на самата нация не ѝ пука, че е разделена, а че "Съединението прави силата", е просто хубаво статусче за 6 септември, са съвсем други теми.
Мачът "Бойко срещу Радев" е по-логичен от всеки друг сблъсък в политическото пространство. Той беше предвещаван, намекван, беше промотиран, като всяка друга кампания преди боксов сблъсък.
Даже по-добро сравнение - като среща между двама кечисти от WWE в мащабно рекламирано събитие. Там също има купища драма, а много други хора говорят от името на претендентите (тук на такива даже им викаме беквокали), а накрая всичко приключва с титанично шоу.
Затова е редно и в един момент да видим тези двама "големи" на българската политика един срещу друг. Да застанат, да си премерят силите и най-накрая да приключи това постоянно и изтощително говорене и мерене на рейтинги.
Само това би отговорило на повика на политическото забавление. Или да се сбият наистина - това също е приемлив финал.
