Ако и вие като мен, си пуснахте последния документален филм за Клеопатра в Netflix и сега се чудите "Какво, в името на Озирис, гледах!", нека ви спестя търсенето в Google.
Това е рожбата на Джейда Пинкет-Смит, продуцент на драматично-документалния сериал, на Тина Гарави, режисьор, и на божествения пръст на Холивуд, който създава величествено самочувствие на раса, нямала шанса да стъпи върху собствени исторически фигури.
Кривото обаче е, че го правят от ребрата на други нации и на гърба на тяхното историческо достойнство.
Събрали се всички обстоятелства, харесали се и заедно създали "Кралица Клеопатра" на Netflix, в който Клеопатра се играе от тъмнокожата актриса Адел Джеймс. Префасонирането на историята не свършва дотук.
В рамките на филма се правят смели и недоказани твърдения, че майката на Клеопатра е била египтянка и щом е била египтянка, със сигурност кожата ѝ е била от тъмнокафява до черна.
Без да се дава обяснение, братята и сестрата на Клеопатра, представители на Птолемеите, също са представени като африкански наследници. Дворецът и улиците в древна Александрия кипят от тъмнокожи. В лентата Клеопатра многократно е обявявана не като египетска царица, а като африканска.
А черешката на тортата е, че европейските гени на сина на Клеопатра и Юлий Цезар също са слънчасали и са потъмнили кожата му.
Историците вече се хванаха за главата заради афропейзажа на този Древен Египет.
Понеже има опасност да се завие към радикално расистка посока, искам да съм напълно ясна.
Промяната в расата на актьорите не е чак толкова голямо престъпление срещу изкуството, човечеството и западната цивилизация, за каквото го смятат най-големите пуристи в киното.
Амбицията вратите на индустрията да са отворени по-широко и да полагат към историческия контекст нови изразителни средства, предоставени от различни изпълнители, има потенциал и вероятно ще дава разкошни резултати.
Филмовият бранш е длъжен да изненадва публиката и себе си. Задължително е да гледа напред и да се променя. Ако спре да крачи в ход с времето си, по-добре да му разпечатаме некролога и да го погребем.
Но "Кралица Клеопатра" е документален филм.
И като такъв уважението към достоверността трябва да стои по-високо от личните пристрастия на творческите интерпретации. Аналите на историята трябва да имат последната дума.
В противен случай ще гледаме една ментално банкрутирала лента, пристрастена към мъдрите цитати за величието на африканските народи, за което никой не е узнал.
Разбираемо е, че по-тъмнокожите представители на Холивуд изпитват криза на идентичността. Предците им са били потиснати роби, а преди това представители на племена, които не са имали възможност да изградят собствена цивилизация заради колонизацията.
Нормално е да искат да видят нещо достойно за гордост, когато се обърнат назад. Да прочетат за силови играчи в световната история, които са управлявали събитията, а не са били берачи на памук и чистачки на тоалетни, бити с камшик от сутрин до вечер.
Но когато изпитат този импулс, трябва да се разтърсят из личните си родови архиви, а не да взимат наготово исторически личности, които така и така всички знаят, и да ги напудрят с модерното етническо разнообразие.
Това генерира джънк история, нелигитимна от началото до края, която може и да даде временно самочувствие на една раса, но увереността им ще е фалшива.
Желанието на холивудския елит, а и на медийни гиганти като "Ню Йорк Таймс", които впрочем обвиниха европейските и египетски историци в "страх от черната Клеопатра", става патологично.
Намесвайки се в събития, в които не са участвали активно, и то през призмата на расовата принадлежност, се появява една много изкривена идея за култура. Така се раждат идеите за етнически квоти във филмите и при раздаването на награди. От там тръгват и съмненията за манипулация на исторически факти.
Дори и подсъзнателно ще гледаме на продукции като "Кралица Клеопатра" през тяхната расова решетка и ще си задаваме въпроси като това наистина ли се е случило, или ни подвеждат само защото главните герои са чернокожи.
Така се подкопава концепцията за меритокрация. Когато сложиш един расов филтър и гледаш на богатия и сложен свят само през него.
Уви, този призрак ще преследва и групата учени, изследвали живота на Клеопатра, и дали интервюта в документалния филм на Netflix.
Над всичките им твърдения отсега нататък ще тегне изречението: "Не ми пука какво ви казват в училище, Клеопатра е била черна".
