"Да прекръстим ... на ...". Няма време от годината без подобна инициатива. Скарани ту с миналото, ту с настоящето, в началото на годината сменяме името на столични улици и булеварди, в средата на лятото - на връх Мусала, в края на есента - на български градове.
Или ни пречат останалите турски наименования, или остатъците от комунизма. От години търсим ново име за Благоевград, защото сегашното напомня за Дядото на Столетницата, старото Горна Джумая носи спомена за робството, а идеята за "Самуиловград" издаваше срамежливото мерене на исторически комплекси с Македония.
Но нищо не може да се сравни с желанието да намерим ново име на столичното летище.
Известно просто като Летището, защото за разлика от лондонските пет си е само едно.
Нека изразите "старото и новото летище" не ви объркват, става въпрос просто за Терминал 1 и Терминал 2. Името "Враждебна", познато на 0.01 процент от пътниците, плашело - нищо, че то май е най-"дружелюбната" част от софийската аерогара.
Тук настава драма достойна да замени втория сезон на Малката булка и три турски сериала едновременно.
Да го кръстим, да го кръстим, но как? За родна патриотична употреба ли да е или да се покажем пред чужденците?
Безспорно Летище "Спасяване на българските евреи" е най-екзотичната идея. Поне докато някой не се сети да предложи маслодайната роза, киселото мляко или друга родна гордост.
Истанбулското летище носи името на Кемал Ататюрк, а парижкото на Шарл дьо Гол - личности, оставили трайна следа в историята. И в Рим, и в Букурещ обаче поставянето на имена така и не проработи. Леонардо да Винчи си остана популярно като Фюмичино, Анри Коанда - като Отопени.
Какво име би било най-доброто за Летище София? Каквото и да е, то ще е за вътрешно ползване.
И ще трябват години работа, за да обясним на чужденците защо Джон Атанасов, Левски или Списаревски са велики личности за българската нация. Ако не е част от цялостна стратегия за развитие, би било проста смяна на табелката.
Каквото и име да изберем, едно е сигурно - още дълги години чужденците ще продължат да летят до София, а българите от "старото и новото летище". Хаосът и мръсотията, обзели столичната аерогара, обаче си остават залепени за името й като етикет. Да ги залепим на Левски - едва ли е най-прекрасния начин да му отдадем почит.
