Европейските изисквания се превръщат в оправдание за гласуването на нови закони и промените в съществуващи. По думите на премиера законът за генно модифицираните организми (ГМО) ще покрива само това, което задължително се изисква от България от страна на Европейската комисия и Европейския съюз - и което е наложително да бъде гласувано, дори и българските власти да не го одобряват.
Според Бойко Борисов това означава, че няма да бъдат допуснати ГМО, докато зам-министърката на околната среда и водите Евдокия Манева уточнява в скорошно интервю, че промените означават именно отмяна на тоталната забрана за отглеждането им у нас. Разнобой в правителството или заплитане в терминология?
Думите на премиера за "задължителното гласуване" на закона, въпреки че и той, и правителството са против, звучат доста объркващо. Те навяват усещането за поредните промени "под външна принуда", които обаче се прокарват под натиска на вътрешни лобисти. От екоминистерството вече се опитаха да извадят уточнението, че законът няма да се отнася за храни и фуражи, както и че нямало да се разрешава отглеждането им с търговска цел. Според министерството законът е на тема лабораторни научни изследвания и освобождаване в околната среда, тоест разрешава единствено "полеви опити с научни цели, а не засаждане на ГМО култури с търговска цел, нито с цел използване в храни, фуражи и лекарства", гласи съобщението за пресата.
Въпреки това обществото реагира бурно и заподозря либерализация на режима за ГМО. От министерството на Нона Караджова контрират, че така България единствено привежда процедурите си в съответствие с валидните такива в останалите членки на ЕС - и става част от система за контрол в ЕС, осигуряващ "допълнителна превенция". Не е много ясно за каква превенция обаче става дума, след като в закона изрично е казано, че отпада забраната за определени ГМО култури, различни от храни, фуражи и лекарства, които отново ще бъдат на разрешителен режим.
Като че ли най-сериозната разлика спрямо досегашната ситуация ще е т.нар. предпазна клауза, според която България може да отреже достъп до пазара на ГМО продукт, който иначе е разрешен в рамките на ЕС, но с уговорката, че с "научни данни и доказателства установи, че този продукт би имал неблагоприятно въздействие върху околната среда или човека". Властите обсъждат варианта България да може да активира предпазната клауза, стига в друга ЕС страна тя да бъде приложена към определен ГМО продукт.
Общо взето, тълкуването на специалисти на промените в закона е, че занапред ще могат свободно да се правят опити с тях на българска територия, както и че ще се издават индивидуални разрешения за конкретни производства - основно на генно модифицирана царевица, пшеница, лозя, тютюн и зеленчуци.
С тази теза излязоха на протест и природозащитниците, застанали срещу приетия на първо четене закон за ГМО. Те настояват, че България е сред 100-те страни, ратифицирали протокола от Картахена за биосигурността, според който подобни решения и промени в законодателството следва да се извършват след широко обществено обсъждане. БСП пък, естествено, решиха да яхнат протестната вълна и да вадят свои законодателни промени за ГМО с цел "ограничаване на рисковете".
По всяка вероятност внесените промени ще минат при минимален шум и на второ четене, като ще разрешат "освобождаване в околната среда" на ГМ тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и други. Естествено, ще е в сила процедурата с индивидуалните разрешителни за всеки желаещ да пуска на пазара ГМО продукти, за сметка на което ще бъдат намалени драстично санитарните зони около районите на отглеждане на такива продукти. В момента решението за това е поверено на комисия, която вече е решила да намали многократно препоръчителните разстояния между отглежданите ГМО култури.
В момента единственият разрешен официално в Европа за култивация генно-модифициран организъм е царевицата MON810 на Monsanto, но тя вече се е сблъскала със забрани от властите във Франция, Германия, Австрия, Унгария, Люксембург и Гърция.
