Провокирано от "Минус 6 българи на всеки час".
Не три дни, колкото бях в Истанбул, един ден е достатъчен, за да види човек много неща, които да го изпълнят със завист.
Завиждам на турците, че навсякъде преобладават млади хора, и те не висят, облечени с бутикови дрешки, по заведенията да си мечтаят как да станат мафиоти и фолк певици/порно звезди, ами работят каквато работа намерят.
Завиждам на турците, че имат наборна армия от млади хора, която е в състояние да отстоява националните им интереси, а не чакат разни бюрократи от приятелски и съюзнически държави да отстояват националния им интерес и суверенитет, съобразно интересите на тези, които са ги назначили на тези постове.
Завиждам им и защото тези момчета, откъснати от "майчината грижа", оставени сами на себе си при трудни условия, имат шанса да станат мъже и да носят отговорност като мъже.
Завиждам на турците, че имат полиция, присъствието на която се вижда навсякъде. Полиция, която е твърда, а според престъпниците - брутална, но затова пък в един многомилионен Истанбул тежките престъпления - убийства и грабежи, са сравнително редки и човек вечер спокойно може да се разхожда по улиците. Стига да внимава за чантата си, защото и тук си има всякаква местна и международна измет.
Завиждам на турците, че макар и тяхната администрация да е корумпирана - като навсякъде по света, когато става дума за национални интереси, управниците им имат чувство за мярка. Пример - строежът на най-голямата метростанция на европейския бряг на Босфора. Прокопан е тунел под пролива за милиарди долари, а метрото не върви към азиатската част, защото при строителните работи на метростанцията са разкрити останки от най-древното селище по тези места.
И с години вече археолозите разкриват и вземат мерки за съхраняване на разкритото. Загубите са колосални, но ще спечели бъдещето. Още една достъпна за туристите забележителност на Истанбул.
Завиждам на турците, че стоките по магазините им са турски, а супермаркетите и МОЛ-овете на търговските вериги се броят на пръсти.
Завиждам на турците, че турските пенсионери плащат само 10% от стойността на лекарствата си, а за животоспасяващите - нищо не плащат. Така че за тях не съществува проблемът: да се нахранят ли или да си купят необходимите им лекарства.
Завиждам на турците, че тяхната администрация не отлага за бъдещите управници решаването на основните проблеми, а ги решава. А проблемите им са сериозни, от една страна бързо растящите големи градове, от друга изостаналите със столетия провинциални райони в Азия.
За Истанбул проблемите са като на София - транспортът, замърсяването, но и водата. Но се решават.
За да докарат още вода за бързорастящия град (колкото три Българии) са отклонили една азиатска река, прокопали са тунел под Босфора и са закарали водата в европейската част на града.
Започват строеж на нов висящ мост през Босфора, за да отклонят движението Азия-Европа извън града. Да не говорим за метрото, все някога археолозите ще приключат.
За да решат проблема с боклука, в старата част на Истанбул е изградена вече и се разширява към всички части на града система за подземно, непрекъснато изнасяне на отпадъците към местата за преработка. На много места има метални бетонирани контейнери с подвижен капак, пускаш вътре торбата с боклуците и тя си върви по каналния ред. Като завършат тази подземна система, мисля, че няма да е трудно да научат с глоби населението и туристите да не хвърлят книжки по земята.
И за други неща им завиждам на турците, но най-много им завиждам, че каквито и изпитания да им прати съдбата, те ще оцелеят, защото имат бъдещето на младостта - средната им възраст е 29 години.
Има и много други неща, за които не само не им завиждам, ами съм благодарен на съдбата, че съм роден в България.
Само исках да кажа тук, какво, ако се правеше и в България, както в нашата южна съседка, наистина щяхме да имаме право да гледаме на нейните жители с чувство на превъзходство.
"....да се сформира комисия, която заедно с комисия от турска страна...." Е не, вече наистина се търкалям от смях Кажете ми честно, представяте ли си го това на практика как става - отиваме като турбо гъзари, а там турците само ни чакат с парите.... И после ти викат само Атака правела нещо за България....веселят ни, та пушек се вдига Тоя ако продължава така, съвсем скоро национализма ше бъде обявен за психическо заболяване
Не става въпрос някой да бъде мразен на всяка цена, а да си защитаваме и отстояваме българските позиции и интереси твърдо и последователно. За нещастие България не се намира в Западна Европа и даже не е в Централна. Тук на Балканите прошка няма.
За грешките и слабостите иде реч. Те няма да ни бъдат простени. И то не толкова от "комшиите". Един ден собствените ни деца няма да ни простят.
@ Оня Дето Го Трият, по повод коментар 229, в тази му част "Кой казва от коя година почват да важат договорите и до коя година беззаконното заграбване е позволено?" Самите международни договори, подписани, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за конкретните страни. Важат до денонсиране или /ако са срочни, а има примери и за такива/ до изтичане на срока им. В конкретния случай, ако визираме отношенията България - Турция, от кога незаконното разграбване е непозволено ни посочва Ангорската спогодба, подписана между България и Турция на 18.10.1925 г., за България действаща от 1926 г., поради силните брожения, които предизвиква сред българската общност. Всъщност названието спогодба е неточно, по-точното и ясно название е спогодби, тъй като в Анкара през 1925 г. се подписват няколко документа, действащи и до днес – - Договор за приятелство между България и Турция, с приложен към него - Протокол – приложение /всъщност този протокол дава отговор на твоя въпрос в свой член "В", а същевременно дава отговор и на въпроса от къде произтичат имуществените претенции на бежанците от Тракия - член "Г" на протокола - и за никакво купуване на имоти, от която и да е страна, и дума не може да става, при действащ акт, който урежда точно тези въпроси/ и - Пояснителен протокол по член „Г” от предходния протокол - Конвенция за установяване между България и Турция. Нека сме наясно, че по своята същност, тази спогодба /ще я наричам така за краткост/ не е най-доброто, което може да се постигне от българска страна, независимо, че наш представител при преговорите е Симеон Радев – документите не предвиждат само за едната страна, има и редица уловки. Но каквото-такова - това не променя същността и на действащ международен акт. Въз основа на тези спогодби, от 1993 г., след подписване на договора, който Родриго спомена, малко след "размразяване" на отношенията между двете страни, започват преговорите между двете държави, на правителствено ниво. Подписани са множество двустранни спогодби, но те не ни интересуват тук. Касателно тракийския въпрос - преговори, тук е, меко казано, силна дума. В замяна на нашите искания /по Ангорската спогодба и някои други международни документи/, от турска страна се противопоставят най-разнообразни искания, едно от които заслужава особено внимание. А то е, че за да се обърне внимание на т.нар. тракийски въпрос и имуществените и др. претенции на българската държава /оценката от 8 милиарда е дадена от нашето Министерство на външните работи, по време на управлението на СДС - Иван Костов/, следва от своя страна, България да уреди въпроса с пенсионните и имуществени претенции на заминалите си от страната ни български граждани, но не само след т.нар. възродителен процес, които трайно са се установили на територията на Република Турция - период, начеващ от 1950 г., ако вече не ме лъже паметта. Иначе конкретни спорове по оценката от турска страна не ми е известно да е имало /което не означава, че няма/, но всъщност и няма защо, тъй като турските представители нито я приемат, нито отхвърлят, поради невъзможността този въпрос да излезе на дневен ред. През 2010/2011 г. имаше някаква малка светлина в тунела, във връзка с изискванията на ЕС за евентуално членство на Турция, когато беше сменена, чрез референдум, турската конституция. Въз основа на това пък бяха приети някои турски закони, касаещи конфискация на имоти /не конкретно нашия казус/. Преговорите по точно този въпрос обаче не са стигнали доникъде. Може ли България да се възползва от сегашното желание за членство на Турция в ЕС /което обаче нещо взе да пресеква/ и да постигне нещо в тази насока, е въпрос, на който всеки от нас отговаря, според собственото си мнение и познания. Тук давам линк към Ангорската спогодба, като съм с ясното съзнание, че това е нет-инфо и признавам, че не съм сравнявала тесктовете в пълнота, с хартиения вариант, който съществува. Но не преча да направя сравнение, ако някой изрази основателно съмнение. http://papertiger-bg.com/Angorsky_Dogovor.pdf А принципно - за изстъпленията на всички страни /в това число и българската/ съществува т.нар. Карнегиева анкета – Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни, изготвен през 1913-1914 г. и публикуван за пръв път през 1914 г. Има го издаван многократно и в България, мисля като последно издание съм го срещала през 1995 г. – признавам, може и да греша. И да, за наше съжаление, там има оценки и свидетелства и за България, които не са особено основание за национална гордост. Но има и такива за съседните нам страни, някои от които /Сърбия и Гърция/ отказват да приемат данните и достоверността му. Съществува и многообразна литература на историческа тематика за онези времена, от най-различни източници, много от които не са български, въпрос на желание е запознаването с нея.
Защото всеки НОРМАЛЕН човек можеше да ти каже за Атака нещата, които ти проумяваш едва чак сега. Даже не е много сигурно още, че ги проумяваш.....все още мелиш Воленовите глупости А белята вече е направена - националист е равно на идиот точно заради хора като теб и са прави Федар, Зашев, Шебек и другите тук да смятат, че ги обиждам като казвам това, но трябва да се сърдят на хора като теб....
@илия Данните са от бюлетина на ЦРУ https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/tu.html, но това не пречи да бъдат съмнителни, ти как мислиш?
Това не може да стане, докато преживяме обиди и представяме за изплащане сметки от преди 130 години. И сме лесна плячка на амбициозни „политици”, които нищо друго не могат да ни кажат, освен че всеки, който не мисли като тях, който вижда и разбира че светът върви напред и се е променил, е предател. Че не можем да държим сегашните турци отговорни за делата за делата на техните далечни предшественици. Че през последните 100 години на най-новата ни история, Турция е единствената ни съседка, която е водила политика спрямо България, която не можем да упрекнем в нищо.
Един полуидиот, полуполитик, полуциганин, преди години казваше че пъта към европа минава през Босфора. За Азарбейджан-да, за България -пръст и попържня!