През 1811 г. йейлският възпитаник Дейвид Мос прокарва в конгреса на Ню Йорк изменение в щатския търговски закон, което гласи две неща - всеки може да създаде дружество и никой съдружник не може да бъде съден за дългове на дружество, в което участва.
По същество това е началото на икономиката доминирана от дружества с ограничена отговорност. Останалите щати се отнесли твърде скептично към този експеримент. Дори през същата година конгресът на щата Масачузетс приел закон, който казвал тъкмо обратното - всеки съдружник отговаря неограничено за дълговете на дружеството си.
Последствията от този законодателен експеримент били впечатляващи - Ню Йорк бързо се превърнал в най-големия икономически и финансов център в Северна Америка, а останалите щати, включително и Масачузетс, скоро променили законите си по примера на Ню Йорк, въвеждайки дружествата с ограничена отговорност. Примерът на щата Ню Йорк бил последван и в Европа.
Робърт Шилър*, професор в Йейлския университет, обяснява този процес със стремежа на хората да ограничават риска, когато инвестират в бизнеса си и когато вземат решение дали въобще да инвестират пари и усилия в бизнес. Всеки потенциален инвеститор е наясно, че ако фалираш не е все едно дали компанията ти ще загуби имущество си или наред с нея и ти ще загубиш цялото си имущество.
Всъщност голямата поука от тази история е, че независимо от това колко добри икономически предпоставки за увеличаване на инвестициите имаш, инвеститорите отдават огромно значение на правилата на играта. А правилата на играта се пишат от държавата - в буквалния смисъл - пишат се от нейните законодателни органи.
А какво правим в България? Хвалим се с ниските данъци и евтината работна ръка и чакаме. Междувременно, докато чакаме, се въртим в омагьосан кръг.
Най-актуалното нещо, което трябва да бъде криминализирано, този път според синдикатите, е неплащането на осигуровки. Не укриването им, а именно неплащането им като задължение към държавата. За какво им е на синдикатите да знаят, че затворът за неплатени дългове е бил изключително модерен през... Средновековието. Защо им е нужно да погледнат назад в историята и да видят, че затворът за неплатени задължения е забранен във Великобритания през 1869 г., а в САЩ още по-рано - през 1833 г.
Явно следвайки пътя на популизма, правителството е отразило този синдикален блян по някакъв странен хибриден начин в чл. 325, ал. 1 на проекта за нов Наказателен кодекс. Той е озаглавен "Осигурителна измама" и гласи следното:
Чл. 325. (1) Длъжностно лице или работодател, който не внесе в установения срок задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в размер на не по-малко от двадесет и пет установени за страната минимални работни заплати, като:
1. наема работна сила без договор;
2. обяви възнаграждение в по-малък размер от действително изплащаното на осигурено лице;
3. не подаде декларация;
4. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
5. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ,
се наказва с лишаване от свобода до шест години и с лишаване от право по чл. 59, ал. 1.
Защо омагьосан кръг? Това, което и синдикатите и правителството очевидно не разбират е, че проблемът в този законов текст е с израза "не внесе". А това, което очевидно не си спомнят или никога не са знаели е, че преди едва 12 години, беше направен първият опит да бъде криминализирано неплащането на осигуровки и също преди 12 години Конституционният съд отмени този текст от НК като противоконституционен. Защо има проблеми с израза "не внесе" пише подробно в същото решение на КС. На който му се чете, да заповяда.
С израза "не внесе" ще има и друг проблем, не само споменатите от КС. Приемането на текста в този му вид ще доведе до това, че всеки, който не е внесъл в срок осигуровките си, ще се превърне в удивително удобен обект на разследване - до момента, в който бъде установено дали случайно не наема работници без договор, дали случайно не обявил възнаграждение в по-малък размер от действително изплащаното на осигурено лице, да не би да е пропуснал да подаде декларация (каква декларация не става ясно), дали пък не е потвърдил неистина или не е затаил истина в подадена декларация и дали не е съставил или използвал документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ. А докато това се установи - я камилата, я камиларят.
Не знам кой е писал този текст от проекта за нов НК, но той със сигурност или не знае или се прави, че не знае как реагира прокуратурата при подаден сигнал от НАП - просто образува дело. По същия начин ще реагира и при подаден сигнал от НОИ. А по темата за повърхностните проверки, прибързаните заключения и за безотговорното пускане на сигнали към прокуратурата от тези институции един блог не стига.
В този ред на мисли, някой скоро интересувал ли се е как приключиха шумно афишираните в края на 2009 г. наказателни дела за укрити данъци от големите ни футболни клубове, образувани след още по-шумно афиширани ревизии на НАП?
Същинският проблем обаче е в друго - че този законов текст ще бъде просто поредната вълна в морето от несигурност, създавано от държавата ни за инвеститорите - били те чужди или наши. Той ще бъде само едно мъничко болтче във всеобхватната обществено-икономическа машина, налагаща близост на бизнеса с управляващите, които и да са те.
А междувременно най-вероятно ще видим гърба на българския предприемачески дух, на който за разлика от гърба на якето на Станишев, ще е изписано "Сбогом и благодаря за рибата". Струва ми се, че сме свидетели на ново пролетаризиране на нацията. Дано не съм прав...
*Проф. Робърт Шилър (Robert Shiller) води курса "Финансови пазари" в Yale University. Целият курс може да бъде гледан безплатно тук благодарение на програмите Open Yale и iTunes University.
