Бизнесът с независимите депутати е във възход. Той поражда политическа корупция на много високо ниво.
Тази всеизвестна истина артикулира преди дни лидерът на "Атака", но всички се направиха на разсеяни. Волен Сидеров се оказа потърпевш отново, след като групата му напуснаха вече четирима, а парите от субсидията преминаха от неговия в чужд джоб.
Всичко обаче е законно. С последните промени в Закона за политическите партии ГЕРБ забрани прелитането от група в група, но "забрави" за по-опасното - преноса на пари от партия в партия. В закона е записано, че когато един депутат напусне, той става независим, но не губи държавната субсидия. Просто с една декларация я прехвърля към друга парламентарна група.
Субсидията на всяка ПГ се определя в зависимост от броя получени гласове на последните парламентарни избори. За всеки глас държавата дава по 12 лв. Така излиза, че всеки месец по партийните сметки на ГЕРБ например влизат 1 678 641 лв., на "Коалиция за България" - 748 147 лв., на "Атака" - 395 733 лв., на сините - 285 662 лв., и на ДПС - 610 521 лв. Преизчислението на депутатската бройка дава интересна зависимост, макар че трудно може да се разбере логиката на подобно действие.
Излиза, че най-много пари "носят" след себе си депутатите на "Синята коалиция" - по 19 044 лв. Тази сума е изчислена върху 15 депутати, колкото са по справка на ЦИК, макар че Венцислав Върбанов напусна групата. Това означава, че същата сума се превежда в друга група, към която независимият депутат е пожелал да декларира доверие. Напусналите ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов "носят" по 17 443 лв. За любителите на сравненията - всеки парламентарист на ГЕРБ "струва" месечно 14 347 лв., на "Атака" - 18 844 лв., на "Коалиция за България" - 18 703 лв.
Прелюбопитна е декларацията, която независимите подават в Министерството на финансите и на базата на която парите от субсидията се преразпределят. Тя е една от най-добре пазените държавни тайни, върху нея има дори гриф "секретно", неясно по какви причини. Волен Сидеров с основание реши да попита от трибуната на НС на какво основание Симеон Дянков пази само за своя употреба тази информация. Въпросът е защо чак сега се сети за въпросите. Защо при обсъждането на поправките никой не запита по каква логика независимият не може да принадлежи към друга парламентарна група, но парите му могат?
Схемата е проста. Депутатът X подава декларация, че иска неговият дял от субсидията да иде в еди-коя си група. Преди това обаче тайно се спазарява, че подкрепя новите си приятели, ако получава пари на ръка. Това е стара практика от минали парламенти, намерени са и начини парите да се осчетоводят.
А те са много и най-различни - групата плаща на месец консултантски пари на независимия депутат за скъпи семинари, да обучава колеги в парламента, групи избиратели и какво ли още не. Всички тези отчети минават през Сметната палата, макар одиторите отдавна да имат подозрението, че се случват нередни неща.
Резултатът е, че към "скромната" депутатска заплата се прибавят още някакви 20-ина хиляди като бонус. Срещу това не трябва да спазваш никаква партийна дисциплина, например да търчиш по партийни митинги, да се чудиш как да обясняваш вредата от втора АЕЦ или някакви други лобистки мероприятия. Просто гласуваш и внимаваш да не настъпиш новия шеф. Въпросът е застрахована ли е ГЕРБ от подобни "грешки на растежа". И другият, чисто морален проблем - това не е ли подмяна на вота на избирателя.
Доста интересен е казусът как би работил парламентът, ако изведнъж голяма част от депутатите му решат да станат независими. До това положение още не се е стигнало, но бъдещето е пред нас. Едни огромни потоци пари ще започнат да се местят, а лидерите на партиите първи ще скочат с искане да се забрани тази опасна практика. Но в момента си мълчат, защото всички са грешни.
Тази практика е стара и когато се разпадна групата на "Атака" в края на миналия парламент, някои избраници си уредиха живота именно по този начин. А други си прокарваха законите. Сега "Атака" самотно иска промяна в Закона за политическите партии, с която дори да я напуснат депутати, парите от субсидията да си останат в партията. Но, повярвайте, не по принципни подбуди, а по чисто финансови.
Забележка: Заглавието е на редакцията
