За работещите от къщи, привлекателността на Интернет е твърде позната. По цял ден Twitter упорито ви зове, а потокът от новини е пълен с чудесни, отвличащи вниманието от текущите ви задачи теми. За щастие ново изследване на университета в Копенхаген показва, че пилеенето на време в Интернет всъщност може да бъде дори полезно.
За много американци март е време, в което те се интересуват преди всичко от залози, спортни екипи и хора с бейзболни бухалки в ръка, удрящи с нея топката на игрището. За европейците пък от първите дни на април до края на май трае сезонът на финалните етапи на Шампионската лига - и тогава всичко се върти около футбола.
За компаниите обаче и в единия, и в другия случай спортните турнири са преди всичко повод да се притесняват за разсеяни и не обръщащи внимание на преките си задачи служители, прекарващи повечето си време онлайн, вместо да работят.
Фирмите се борят с кръшкането по всякакви начини
Съществуват разнообразни оценки колко струва на фирмите разсеяността на служителите в рамките на пролетните месеци: през 2006 г. шумно отразена (и впоследствие отхвърлена) приблизителна оценка само за "американската мартенска бейзболна истерия" назова безумната сума от $3.8 млрд.
Но колкото и абсурдни да са тези цифри, няма съмнение, че Интернет е направил много по-лесно - и по-забавно - кръшкането от служебните ангажименти в офиса. Популярно изследване от 2005 г. разкри, че Мрежата е любимият начин на служителите да пилеят работно време; при това то е правено преди възхода на Twitter.
Фирмите реагират на това, като по различни начини се опитват да ограничават Интернет достъпа. Актуални сведения разкриват, че половината от всички фирми в САЩ блокират достъпа от служебните компютри до Facebook и Twitter. Други фирми отрязват сайтовете за онлайн пазаруване (особено по Коледа) и YouTube.
И не на последно място в повечето компании съществува "политика на допустима употреба," която ясно заявява, че когато се очаква да приключвате работа по вашата документация, не би трябвало да гледате чудесното ново видео на пудел, виещ в синхрон на звука от собственото си свирене на пиано.
Дотук добре. Уловката е, че предостатъчно нови изследвания показват, че принуждаването на пристрастените към Интернет служители да се въздържат от любимите сайтове изглежда ги прави по-непродуктивни, вместо да повишава ефективността на труда им.
Ако съществува изкушение, въздържането от него е уморително
Актуално проучване на университета в Копенхаген е приканило участниците да изпълняват проста задача - да следят хора, подаващи си топки, и да отчитат броя на подаванията. Първо обаче им е било показано нещо, отвличащо вниманието им. Една от групите с участници е гледала забавно видео на екрана; другата е видяла съобщение, информиращо ги, че ако щракнат бутон, ще се покаже забавен видеоклип, но им е било указано да не го натискат.
След десет минути, в които хората от втората група са можели да чуват тези от първата да се смеят на видеото, всички са се заели с броенето на подаванията. И странният резултат е бил, че тези, които не са гледали забавния клип, са правили доста повече грешки от тези, които са се позабавлявали преди работата.
Ако вярваме на теориите на работодателите, тези, които са прекарали десетте минути в смях, би трябвало да са разсеяни и безгрижни; вместо това именно следването на фирмените политики и не-натискането на бутона е разстроило способността на хората да се концентрират върху задачата.
Изследването е едно от първите, които преценяват конкретния ефект на Интернет върху производителността, но за сметка на това са провеждани много подобни проучвания на границите на човешкия самоконтрол.
И без Интернет, опитите за самоконтрол правят хората разсеяни
Друг, смятан за класически екперимент, включва шоколадови бисквити и репички. На участниците в експеримента е било заявено, че участват в изпитания на вкусовите усещания, след което те са били поставени в зали с куп топли бисквити и съд с репички.
Някои от тях са били инструктирани да консумират репичките, но да не докосват бисквитите. (С цел усложняване на задачата те са били заставени да пропуснат обяда преди експеримента.) Другите са имали по-голям късмет - и на тях е било казано да изядат бисквитите.
След това и двете групи са били помолени да решат сложна задача, която те не подозират, че няма решение - експериментаторите са искали да преценят колко дълго хората ще се занимават упорито с обезкуражаващата задача.
Изялите репичките и устояли на изкушението на бисквитите са демонстрирали ограничена сила на волята и са се отказали след само девет минути; изялите бисквитите са се опитвали да решат задачата два пъти по-дълго време.
В друго изследване хора, помолени да не мислят за бяла мечка, са се справяли осезаемо по-зле с разгадаването на анаграми в сравнение с контролната група, а заставените да потискат емоциите си при гледането на тъжен филм са консумирали много повече сладолед след него в сравнение с тези, на които е било разрешено да изразяват чувствата си.
Вариантите: тотално отрязване на Мрежата, или нет-почивка
Основната идея в случая е, че за повечето хора силата на волята е ограничена като ресурс: ако отделяте много енергия, за да контролирате поривите си в една насока, става по-трудно да контролирате импулсите си другаде. Или както го формулира психологът Рой Баумайстер, себеконтролът е като мускул: прекомерната му употреба временно го изтощава.
Последицата от това е, че изискването от хората да контролират поведението си без прекъсване (например като никога не използват Интернет в офиса) в крайна сметка ги прави по-малко концентрирани и по-неефективни.
Какви са вариантите за фирмите? Първо, те биха могли да премахнат напълно изкушението и да отрежат изцяло достъпа до почти всички уебсайтове. В крайна сметка, ако хората в експеримента в Копенхаген не знаеха, че съществува забавно видео, което биха могли да гледат, вероятно биха изпълнявали много по-добре задачата си.
Има фирми, които се опитват да правят точно това - но това създава тиранична атмосфера в офиса, а разпространението на смартфони прави подобна политика все по-неприложима.
По-интересно решение, предложено от авторите на експеримента в Копенхаген, би било да бъдат предвидени "Интернет-почивки", позволяващи на служителите периодично да прекарват по няколко минути онлайн. Това може да звучи и като решение, измислено точно от Оскар Уайлд, автора на максимата "Единственият начин да се преодолееш изкушението е да му се отдадеш".
Но на практика това просто е логичната еволюция на едно от великите открития на XX век: кафе-почивката. През XIX век оставянето на работниците да стоят неангажирани и да пият кафе може и да е изглеждало нелепо. Но в началото на миналия век фирма в Бъфало е въвела идеята за кратки почивки в рамките на работния ден - и през 50-те години това вече е било свещена офисна традиция.
Успешните компании имат политика за пилеене на работно време
Идеята далеч не е толкова абсурдна; служителите в Google отдавна се радват на своите "20 процента от времето," в които им е разрешено да правят каквото пожелаят, несвързано директно с работата им. В някои случаи точно от тези интервали на отдих се раждат успешни проекти като Google Reader, докато в други моменти хората просто релаксират, за да се справят по-добре с обичайните си задачи.
Основното прозрение - че предоставянето на хората на известен отдих от трудните задачи, наравно с възможността да освободят ума си за кратко, би ги направило по-продуктивни - не е спряло да бъде валидно и сега.
Понякога просто трябва да отклониш погледа си от топката, за да я уцелиш.
