Четох "В защита на чалгата" вчера, но тъй като утрото е по-мъдро от вечерта, т.е. обядът от вечерята, днес реших да споделя някои "за" и "против" по въпроса.
Абсолютно вярно е - да пишеш срещу чалгата е "ултра" чалга. Общо взето освен разтривка на... егото, полза няма. Който слуша чалга, ще си я слуша, който не слуша - няма и да те чете, освен ако и той не иска... разтривка.
И да, чалгата е тук, за да остане. Но според мен мотивацията "да харесваме чалгата, понеже тя честно си изкарва парите" не е много адекватна. Тя, разбираш ли, била по-искрена от сбирка в Червената къща и по-коректна от професор в СУ. А и сближавала културите...
Не съм съгласна. Колко ниска топка трябва да поеме човек, за да е в играта? И тази под тенис мрежата ли? Отказвам да харесвам опит за изкуство, само защото е по-продуктивно от оръфан интелектуалец.
И нещо повече - и оръфаното псевдоинтелектуално изкуство няма да слушам. (То пък се цели някъде в небето и въобще не играе в мача.) Тук дори не можем да противопоставяме масова и елитарна култура, понеже нито песните на Преслава са толкоз масови и обожавани у нас, нито елитарните опити на разни бг звьоздовци са култура...
Т.е. казано накратко, нито Галена ми се слуша докато пътувам, нито експерименталното църковнославянско песнопение на известния композитор Незнайко Незнаев, нито Графа...
Според мен чалгата може да се разглежда като масово явление, но да не говорим само за балканските ритми, а за чалгата въобще, било то Ейкън, Риана, или Джони Холидей...
А това, което кара хората да я слушат, е не "сближаването на културите", а лесният и ефектен модел на живот - хубавото момиче пее и изкарва много пари, силното/богато момче дава много пари за хубави момичета, коли и удоволствия.
Хората практически не знаят как да живеят, а това са много ясни послания, в които всъщност няма нищо лошо. Ми няма точно мен да уцелят, си мисли и войникът на фронта, защо пък да не стана фолк-певица и да си пея, пея...
Че какво му е лошото да пееш и да изкарваш пари, или да си харчиш парите за пиене, йедене, тия три работи? Даже е жизнеутвърждаващо. Сега, че моделът е ярко и вулгарно показан, че няма никакъв опит за летене... то е друга работа, на много места се случва. Според мен и някои песни като "Клетва" са си жива чалга, просто им липсва визията на Милко...
Проблемът е както винаги, когато подведената тълпа решава да приложи модела на практика. Примерно, далеч не всяко момиче е хубаво и пее добре, далеч не всяко момче има пари, които да харчи. Не всеки клас е задружен, старите приятели често вече не са приятели, а и не са и били някога, като се замислиш... Драма.
Но пък, когато нещата се провалят и осъзнаеш реалността, няма да слушаш песнопения и абстракции, а ще надуеш Ивана, защото "Ние сме номер 1", нали, и "За какво са ни тези пари". Или Шакира, с нейните "Възражения". Което утешение някак си пропускат да изкажат толкова ясно останалите форми на класическа българска музика.
Така де, с Д2 ли ще се утешава човек или може би с "Вода" или Каффе... Твърде са сухи в една такава ситуация, а и безчувствени като цяло. А пък да се доразплакваме с кучето на крайния квартал... по-добре да не почваме.
Колкото до сближаването на културите... все ми се иска да попитам, кои култури? Турската култура е много повече от копираните пайнерски хитове или тв сериалите. Сръбската, гръцката и румънската - също. Както и мексиканската е повече от "Богатите също плачат" или каквото там продуцират в момента.
Така че всеки слуша това, до което е дорасъл като модел. Това, което е в неговия контекст. Или това, което може да понесе в момента. Ако е прозрял под дадено лицемерие и/или е развил по-сериозен музикален вкус - добре, ако ли не, има клубове за всички, във всякакви състояния. Не смятам да давам предимство на никой, защото е такъв или онакъв - честен, междукултурен, нечестен, интелигентен и пр.
Музика ще слушам само ако ми харесва.
