Мисля си, че след 50 години Facebook ще разруши напълно живота на хората, както всъщност е започнал да го разрушава сега.
Facebook е новата мания, новият наркотик, новото бягство от реалността, от срещата очи в очи, от директното общуване.
Facebook е като едно голямо семейство, което осиновява нови дечица, нови "приятелчета", но всичко започва все повече да прилича на Дядовата ръкавичка и в един момент този розов пухкав балон, пълен с виртуални приятелства и изкуствени общувания ще се спука...
И какво ще ни залее - информация. Навсякъде. По всяко време и за всички. Бум на данни. Излишък на тайни.
Представете си хората, които отдавна са напуснали Facebook семейството, но той, както една грижовна майка пази най-малките и дребни спомени на детенцето си, е запазило всички онези малки коментарчета, постчета, отговорчета във виртуалното досие.
Сам си си избрал да се пуснеш на пазара за фейсове. Ти си стока. Ти се продаваш - купуват те онези, на които им е скучно в два часа през нощта и които цъкат на снимките ти. Плащат ти в натура.
Защото и ти гледаш, и ти като един Биг брадър наблюдаваш кой какво прави, и с кого. Все пак в семейството не трябва да има тайни.
Както и да е, това те устройва докато си на 19 и пълниш профилчето си със снимчици, безумни клипчета и нецензурирани кометари. Ти си безсмъртен, защото живееш в сърцата на фейсбук феновете си. И това те кефи.
Но сега я си представи живота след 50 години - ще имаш семейство, деца, сериозна работа и отговорности. Отдавна ще си забравил, че си имал някакъв си Фейсбук, че си споделял чрез него много повече, отколкото си искал или е трябвало. Но е било минало. Да, ама не.
Facebook те помни. И ти му липсваш. И той ще ти го върне. След 50 години пак ще има голям взрив - на изгубени животи, на възкръснали спомени и на неудобни истини.
И как ще се почувстваш ти, когато шефът ти разбере, че има достъп до пиянските ти снимки и похотливите ти постове. Как ще се почувстваш, когато видиш всичко, което си мислел и си казал, но си искал да спестиш?
Как ще ти се стори фактът, че животът ти е публично достояние и като последния нашумял филм ще отнесе критиките на "разбирачите"?
Но стига за теб, ами другите - всички, които си срещнал като сериозни и зрели хора, които обаче са имали неблагоразумието да бъдат млади, невъздържани, цинични, а понякога и откровено извратени?
Какво ще направиш? Всъщност какво можеш да направиш ти след 50 години? Нищо - ти си само пионка в играта на големите, само хартиено човече без чувства и мисли, без живот извън това, което публикуваш в нета.
Ти няма да имаш избор тогава. Само ще гледаш. А сега можеш да действаш. Замисли се колко си струва да се разкрива човек и пред кого, колко да споделяш и защо... Замисли се. 2060 наближава.
