Хубаво момче, ама турче...*

Роден съм в едно русенско село, в което живеят българи - потомци на бежанци от Добруджа, българи, преселили се от Еленския Балкан, потомци на преселили се по време и след края на Кримската война кримски татари, турци и роми.

Тази мултикултурна среда, в която съм израснал, ме е научила да уважавам другия, различния и в същото време заедно да милеем за страната си - така както за своето семейство, ни е направила Патриоти.

В нашия дом, откак се помня, говорим три езика едновременно - кримскотатарски, турски и български.

Дядо ми татарин - по бащина линия, редник в редиците на българската войска, воюва за Добруджа и участва в сраженията при "Боблата" Тутраканско (с. Дайдър - днес село Шуменци) през 1916 г. срещу румънската армия. Братът на дядо ми турчин - по майчина линия, е бил ранен от шрапнел и загинал в същата битка за превземането на Тутракан.

А в моето село такива истории има в много семейства.

Тази малка част от семейната ни история е била винаги пример и повод да бъда възпитан в любов към Родината и всички нейни граждани, да се чувствам истински български патриот и да възпитавам децата си в същите ценности.

За това днес няма как да противопоставя мултикултуризма на патриотизма, защото за мен те носят един и същ смисъл и са изпълнени с едно и също съдържание.

Популизмът като неразделна част от от сивотата и еднообразието на политическата чалга в държавата ни е вреден и по никакъв начин не кореспондира с патриотизма и мултикултурализма, които трябва да са част от платформите на съвременните български партии.

Време е да променим статуквото и политическия модел на управление в Родината, защото е наш дълг и отговорност.

В противен случай ще продължавам да чувам един израз: "Хубаво момче, ама турче", който в годините определяше моето място в обществото и даваше повод за сегрегация на всеки различен.

А иначе България е единствената европейска държава, в която турците са коренно население, и няма защо и не е уместно да я сравняваме с Великобритания, Франция, Германия, Швеция или с която и да е друга държава, чиито граждани с различен произход и религия са потомци на емигранти от всички краища на света.

Дори защото ислямът в България е традиционен и няма нищо общо с фундаменталния или радикален ислям, в който някой се опитва да обвини гражданите, изповядващи тази религия.

В един хубав, слънчев, майски ден в центъра на София се случи нещо, от което настръхна всеки нормален човек. По време на традиционната петъчна молитва на мюсюлманите в джамията "Баня Башъ" молещите бяха провокирани по най-недостойния и грозен начин от представители на парламентарно представена политическа партия - начело с нейния лидер.

И като повод беше изтъкнат гласът на мюезина от тонколоните на джамията, който всъщност е неразделна част от мюсюлманския намаз.

С неистов патос обикновените вярващи бяха оприличени на радикални ислямисти и терористи,
а джамията наречена гнездо на радикалния ислям в центъра на българската столица.

Възгласите: "Тук е България, турците - вън!", се повториха отново, без хората, които ги произнасяха, да си дадат ясна сметка, че сред молещите се има представители на дипломатическите представителства на различни държави, емигранти, туристи, а не само български турци.

Всичко това ме върна години назад във времето, когато като български гражданин бях окачествен като втора категория човек, бях унизен със смяна на името и принуден да се подготвя за дълга и принудителна екскурзия. И бях обвинен в предателство към родината си.

България и случилото се в центъра на европейска София обиколи света само за няколко часа, в навечерието на 24 май.

И се сетих за мотото, с което моята родина се рекламира по цял свят като атрактивна дестинация, "България - магията живее тук".

Още разсъждавам върху това дали магията живее тук или ние живеем в магия и как ще убедим света, че това наистина е така. И в същото време кадри в рекламния блок на родна телевизия ме призовават: "Потърси България"...

Започвам да редя парчетата пъзел, но защо ли с Великденската служба в храм паметник "Александър Невски", Батак, джамията "Баня Башъ" в София, Народно събрание, сградата на БНР и студиото на "Неделя 150"...

В нито една светска и демократична държава религиите не са и не биха могли да бъдат инструмент за правене на политика. И предвид нашите претенции за демократична, светска и правова държава в България никога не трябва да допускаме такова безумие, осъзнавайки че храмовете са Божи дом, а за политиците е отреден специален статут и институции за правене на политика, а не евтин популизъм и демагогия, отвратили в последните години всеки разумно мислещ човек.

Определени политически партии в стремеж да запазят парламентарните си кресла правят политика, осланяйки се изцяло на популистки послания... Знаейки добре, че точно по този начин, смесвайки понятията, говорейки за патриотизъм, всъщност прокламират национализъм.

Накрая искам да се обърна към всички, които все още бъркат понятията патриотизъм, национализъм, мултикултурализъм, че нямат право да ми вменяват нито комплекси, нито някакво чувство за вина, защото въпреки Вас, аз и моето семейство принадлежим на България.

И да не сте посмели повече да ни гоните от Родината ни с омръзналите на всеки нормален човек популистки клишета, с които запълвате втръсналото на всеки нормален човек сиво и грозно политическо ежедневие, превърнало държавата ни в една нескончаема чалга.

Защото ние сме патриоти и няма да ви позволим.
БЪЛГАРИЯ Е В НАС И НИЕ СМЕ НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРИЯ.

*Заглавието е на Webcafe.bg