Разузнаването в САЩ си е построило своя собствена Америка. В свое разследване The Washington Post показва докъде се е разпростряла тази Америка и колко ефективно работи тя.
1271 държавни организации и 1931 частни компании в Съединените щати работят по програми, свързани с контратерористична дейност, национална сигурност и разузнаване. Около 854 000 души имат достъп до секретна и свръхсекретна информация, а във Вашингтон и околностите му от септември 2001 г. досега са построени или се строят общо 33 комплекса от сгради за свръхсекретна разузнавателна работа, чиято обща площ е около 17 млн. квадратни фута (1 фут=30.48 см).
Много специални и разузнавателни служби дублират функциите си и изпълняват едни и същи задачи, като резултатът от това е излишни работни места и раздути разходи. Така например за паричните потоци на терористичните организации в САЩ отговарят 51 федерални служби и ведомства.
Анализаторите, които изучават документите и прихванатите разговори, пишат 50 000 отчета на година, затова и много събрана и анализирана информация просто се... ами игнорира се. Резултатът от това обаче е сред причините да не бъде предотвратена стрелбата в американската военна база Форт Худ, където майор Малик Хасан разстреля 13 души.
Взривът на борда на самолета миналата Коледа беше предотвратен не на база работата - изхарчените ресурси - за хиляди анализатори, а благодарение на бдителен пасажер, който видял, че дрехата на съседа му гори.
Бюджетните разходи на САЩ за разузнавателни дейности са 75 млрд. долара за 2009 г. - 21.5 пъти повече отколкото преди 10 септември 2001 г. Но тази публична статистика не отчита многото проекти на армията или контратерористичните програми на територията на САЩ.
На не по-малко от 1/5 от правителствените служби, които се занимават с борба с тероризма, създадени или реорганизирани след 11 септември 2001 г., са с многократно увеличени щатове днес - някои са се раздули в пъти.
Ежедневно системите на Министерството на националната безопасност прехващат и прехвърлят на съхранение 1.7 млрд. електронни съобщения, телефонни позвънявания и други комуникации.
Ключова роля в тази работа играят нископлатените сътрудници, които - заради икономии, си носят обед от къщи в офиса. Тези 20-30 годишни анализатори получават 41 000 - 65 000 долара годишна заплата. Опирайки се на познанията си за културата на една или друга нация, те търсят улики против враговете на САЩ из незначителни разговори, шифровани съобщения, анонимни сигнали и даже боклук.
По правило типичният аналитик знае много малко за приоритетните страни - Ирак, Иран, Афганистан и Пакистан - и говори свободно езиците им. Но пък пише куп доклади. Само в Интернет работят 60 секретни анализаторски сайта, за които се смяташе, че са премахнати като ненужни. Същински зомбита, както коментира един от източниците на изданието. В много доклади се предъвкват вече известни факти, казват сътрудници, които ги четат.
Базите на разузнаването - в предградията
Разузнавателните служби си вършат работата в предградия на територията на Съединените щати. Разбира се, прикритието е почти перфектно. Всичко на пръв поглед напомня обичайните домове за американската средна класа. Но само на пръв поглед.
Като този тухлен склад например. Но той не е само склад. Ако минеш през вратата, виждаш, че в задния двор се е скрила нечия лична охрана: цял отряд черни джипове, с броня, защитена от взривове и обстрел. На главната улица на градчето може да се види обявление, което кани сътрудниците с допуск до свръхсекретна информация за някакво събитие.
Сградата, в която са офисите, напомня на хотел, където фирмите могат да наемат зали и помещения, защитени от подслушване. "Даже канализационната шахта между две невисоки здания не е обикновена - тя е в бетонен цилиндър и се явява точка за достъп към правителствената кабелна мрежа.
Описанието напълно съответства на съществуващия в околностите на Вашингтон т.нар. "клъстър Форт Мид". Той е най-големият от дузина подобни клъстъри в различни американски щати - възлите на свръхсекретната Америка, чийто щат наброява 854 000 сътрудници. Има и клъстър Далас-Шантил, Денвър-Аурора и Тампа и др. Това са аналози на традиционните военни градчета, чиято икономика зависи от федералния бюджет, а атмосферата - от дейността на обитателите им.
Разликата, разбира се, е в това, че военните не действат в чак такава обстановка на секретност. В клъстърите на свръхсекретната Америка шнур с логото на компанията, прикрепен към баджа, често е единственото указание къде се намира офисът. За работата не се говори. За назначенията също. Споровете за ролята на разузнаването в защитата на страната започват само когато нещо се обърка и правителството разпореди разследване, или когато изтече поверителна информация в медиите.
Повечето американци не се досещат за близостта на клъстъра, даже когато GPS-системата за навигация започне да прекъсва, тъй като сигналите се заглушават. Това е ясен знак, че Агенцията за национална сигурност (NSA) e някъде наблизо. Но къде точно - е трудно да се установи.
Дървета, огради и хълмист ландшафт скриват присъствието на NSA, а бетонни бариери, охранителни постове и предупредителни знаци не позволяват на страничен човек да попадне на територията на най-голямата разузнавателна служба в САЩ. В нея работят около 30 000 души, като прослушването и анализът на прехванатите разговори е на денонощие. Паркингите в комплекса са върху общо 112 акра. В близките 15 години се планира щатът на NSA да се увеличи с още 10 000 сътрудници, а комплексът във Форд Мид да се разшири от сегашните 6.3 млн. кв. фута до почти 14 милиона.
Благоденствие, осигурено на достъп до top secret
NSA, както и няколко разузнавателни и правителствени агенции, разположени на територията на бившата военна база Форт Мид, внасят всяка година в местната икономика $10 млрд. под формата на заплати на своите служители и договори с частни фирми. Фирмите, които работят по договори с разузнавателните служби, заемат цели бизнеспаркове, свързани с клъстъра чрез специални пътища, които са табу за външни лица.
"Служителите ни са длъжни да изпълняват строги правила, които нарушават правото им на личен живот: те редовно се проверяват на детектор на лъжата, длъжни са да представят подробни отчети за всичките си чуждестранни пътувания. Обучават се как да се укриват от любопитни съседи и приятели, а някои - и да работят под чуждо име.
Ако пият твърде много, вземат прекалено много пари назаем или общуват с граждани на някои страни, могат да загубят достъп до класифицирана информация. Този допуск е тяхната гаранция за пожизнено трудоустройване на работа в NSA и подобни служби.
На щат тук работят повече математици от което и да било друго ведомство в страната, а също така лингвисти и шифровчици. "Това са едни от най-блестящите умове в света. Необходимо им е високо качество на живот, както и високо ниво на училищното образование за децата им", казва Кен Улмън от администрацията на Харвард, който също влиза в географската сфера на влияние на NSA...
Училищата наистина са сред най-добрите в страната, а в някои тази есен ще се въведе предмет, по който децата от 10-годишна възраст ще се учат как да действат и се държат така, че да получат и задържат достъпа си до класифицирана информация.
Благоденствието несъмнено е другата особеност на свръхсекретната Америка.
Според щатското Бюро по преброяването в клъстерите на разузнаването са шест от 10-те най-богати района в САЩ. В Лъдън, най-богатият, и Феърфакс Каунти (втори по богатство), живеят служителите на управлението, което се занимава с шпионските спътници. Във Феърфакс са служителите на ЦРУ и националното разузнаване, а в Хауърд Каунти - третият по просперитет, 8000 служители на NSA. На 9-о и 10-о място са Арлингтън Каунти, където е Пентагонът, и по-големите агенции за разузнаване, и Монтгомъри - където живеят служители на Националната агенция по геополитическо разузнаване.
В свръхсекретната Америка държавата регулира всичко: от дебелината на стоманата за оградата, до стандарта на хартиените чанти за транспортиране на секретни документи, дебелината на стените и височината на звуконепроницаемите подове. Всички сгради, където се работи със секретна информация, се проверява тредовно, а новите - от тавана до мазето, преди NSA да разреши да имат телефонна връзка.
Джини Бьорн разказва, че от 20 години живее с човек, който работи в NSA, а сега сътрудничи по друг договор. Той е бил на война. Къде - тя не знае. Той върши важна работа. Каква точно - тя не знае...
