През 1941 година, преди Съединените щати да се включат във Втората световна война, един от основателите на списание Time Хенри Люс пише есе в списание Life. В него той насърчава „недоволните" си сънародници, преситени от потискащи истории за градската изолация, да сложат началото на „първия век на американското величие". Забележете - първият, а не последният. Днес навлизаме във второто десетилетие на век, който безспорно ще бъде белязан като „още по-американски". Всъщност близкото бъдеще ще се характеризира с тотална американизация на света много повече от миналото.
В САЩ живее едва 5% от населението на света, но именно в тази страна се произвежда 1/4 от икономическата продукция на света. Въпреки че глобалната криза доведе до разширяването на Г-7 (или Г-8 зависи кой брои) в Г-20, никой от новопостъпилите не представлява истинска опасност за американското влияние. Световните сили дори се погрижиха САЩ да продължи да се подчинява само на собствените си правила.
Кризата с гръцкия дълг разкри капаните на единната валута на Европа, която не почива на политическа и фискална съгласуваност. Този факт само затвърди статута на щатския долар като световна резервна валута. Следващата велика сила Китай продължава дългия си път към усвояване на „западната" концепция за частната собственост, като в същото време Пекин заложи на бъдещето на Америка като придоби щатски съкровищни бонове на стойност милиарди долари.
Навлизането на консуматорската средна класа все по-широко в страни като Китай, Бразилия и Индия създава стабилност в света и разкрива нови пазари за американските продукти и култура.
И въпреки това пророците продължават да вещаят краха на Америка. Нищо ново под слънцето. През 1988 г. книгата „Възходът и падението на великите сили" на Пол Кенеди беше бестселър. В този коментар (пълен повече със сензации, отколкото с факти) авторът предупреждава, че Америка е изправена пред риска от „имперско свръхразрастване". Там се казва, че „общият брой на глобалните интереси и задължения на Съединените щати към страните по света многократно надвишава способността на страната да защити всички тези интереси едновременно."
И какво се случи? Падна Берлинската стена, по-голямата част от света прегърна маркетинговия капитализъм, а Съединените щати покориха света онлайн с една революционна нова технология, която затвърди културното им надмощие. Междувременно цената за поддържането на Pax Americana стана значително по-ниска.
Въпреки двата продължаващи военни конфликта в Ирак и Афганистан, САЩ имат 288 000 военнослужещи зад граница и бюджет за отбрана, съставляващ 4,6% от брутния вътрешен продукт - цифри, съпоставими с положението след Втората световна. За сравнение през 1987 година страната е имала 524 000 военнослужещи зад граница и бюджет за отбрана, съставляващ 6% от брутния вътрешен продукт. Тази исторически погледнато скромна инвестиция обаче е в пъти по-мащабна от военните разходи на следващите 9 сили взети заедно.
И въпреки всичко са страхуваме за статута си. Донякъде това е полезно, защото е по-добре от примирението, но пък напоследък стигаме другата крайност - завиждаме на благополучието на другите. Фактът, че милиони хора в Индия и Китай за първи път се докосват до просперитета, не бива да кара американците да се чувстват по-бедни.
Има два начина за определяне на силата и влиянието на САЩ към даден момент. Ако използваме за мерило сравнението с останалия свят, то 1945 година, когато Европа е в развалини, трябва да се счита за златния век на Америка. В края на Втората световна война от САЩ тръгва 1/3 от световния експорт. Погледнато от тази гледна точка, планът Маршъл, създаден, за да възстанови изгубеното величие на Европа, трябва да се счита за грешка, тъй като е намалил глобалния пазарен дял на САЩ.
Но за мен по-подходящо мерило за силата на Америка е комбинацията от богатството и положителното влияние на страната в света. През 1941 година Люс отбелязва, че „американският джаз, холивудските филми, американският жаргон и американските машини и патентовани продукти, са единственото общо нещо между общностите по цял свят, от Занзибар до Хамбург." Не е могъл да си представи колко пророчески ще се окажат тези думи.
В момента в Китай английски учат толкова хора, колкото и в САЩ (почти същата е бройката на китайците, които играят баскетбол). 7 от 10-те най-гледани телевизионни програми в света са американски, а „Аватар" е най-касовият филм в Китай за всички времена.
Повече от половината приходи на компании като McDonald's и Nike идват от чужбина. Ако съберете заедно произволно избрани тийнейджъри от Нигерия, Швеция, Южна Корея и Аржентина, ще установите, че общото между тях е американската култура - музиката, влиянието на Холивуд, електронните игри, Google и американските марки. Единственото общо между тях, което не е свързано със САЩ, вероятно ще бъде интересът към футбола.
Фактът, че светът става като нас - в добрия и лошия смисъл на думата, само доказва до каква степен този век може да се нарече американски, въпреки че това донякъде подкопава чувството на американците, че са изключителни.
Въпреки колосалните си грешки, САЩ продължава да бъде световна суперсила. Много нации процъфтяват в условията на Pax Americana и раждането на новите суперсили кара много държави да приемат американската мощ по-доброжелателно от всякога. Южна Корея, Япония и дори Виетнам считат САЩ за по-добра алтернатива от Китай; Пакистан и Индия използват Вашингтон като буфер помежду си.
Според проучване на Pew Global Attitudes от миналата година над половината анкетирани от 24 нации имат по-положително отношение към САЩ, отколкото към Китай и Русия. (Най-фрапантното изключение, където марката „Америка" не може да се наложи по очевидни причини, е Близкият Изток.)
Най-приемливият аргумент в полза на теорията за упадъка на Америка е разточителството на държавата и неефективното й управление. Дълговете на САЩ обаче се дължат на липсата на дисциплина в харченето, колкото и на липсата на ресурси. Дори в момент, когато икономиката е притисната до стената (според твърденията) богатите американци могат да ползват отстъпка в лихвата по ипотеката на ваканционна къща. Страхуваме се, че зависим от чуждия петрол, но съвсем наскоро започнахме да обмисляме строежа на нови атомни електроцентрали. Да не споменаваме реформата в здравеопазването или по-скоро липсата на такава. Накратко американците са забравили как да се справят с истински трудности и не помнят какво е да мобилизираш усили, за да се опълчат на истинско предизвикателство като Втората световна война.
Страната трябва да намери изход от политическата парализа, не само за да задържи лидерската си позиция, но и за да може да я упражнява. САЩ притежават огромни недокоснати резерви. Въпреки склеротичната линия на Вашингтон, следващото голямо откритие най-вероятно отново ще бъде американско, независимо дали става дума за животоспасяващо лекарство или горивна клетка - изследвания, на които са посветили ресурсите си лабораториите на UCLA и Аризонския щатски университет.
По отношение на комуникациите и достъпа до информация може да се обзаложите, че битката между Google и Apple ще бъде определяща за десетилетието. Обзалагам се също, че САЩ ще бъдат родина на следващия Google.
Всеки, израснал в чужбина, ще ви каже, че първите му впечатления при пристигането в Америка са две: 1) че страната е велика, 2) че цари пълен хаос, съдейки по тона на новините и политическия диалог. В повечето страни тези две неща се изключват взаимно. Общо взето постоянното пророкуване на краха на Америка е едно от нейните предимства, защото отразява високия стандарт и още по-високите очаквания или както ги нарича Райнхолд Найбур „високомерните мечти на една нация да управлява историята".
Американците не приемат на вяра катастрофите. Ние разследваме, „ексхумираме" и осъждаме грешките, докато не стигнем до виновника и докато не се уверим, че няма да се повторят. После продължаваме да се тревожим, че нацията се разпада. Именно тази бдителност „имунизира" страната ни срещу предвещаната черна орис.
Затова продължавайте да се тревожите за съдбата на САЩ. Така ще се погрижим следващият век, както и предходният, да бъде американски.
