Последният бастион на селянията

Неведнъж сме чували слухове за реконструирането на едно от най-неприятните места в града - Женския пазар.

Писна ни да чакаме да видим какво ще стане, затова сами проверихме ще го бъде ли или не този последен бастион на селянията в столицата ни.

Говорихме с Вили Лилков, общински съветник, Николай Георгиев, изпълнителен директор на пазара, и с хора, които работят и там.

Историята

Пазарът съществува още от преди Освобождението. Тогава се е намирал в самия център на София, където хората от околните села продавали на разглезените градски чеда продукцията си.

Наричал се е „Житен пазар" и „Конски пазар", а после и „Георги Кирков". Спорно е откъде идва „женски" и всеки възрастен столичанин си има собствена версия - от това, че там пазарували предимно жени (докато мъжете им били на тържищата на едро), до смътния спомен за много жени търговки, които поемали бизнеса на пазара по време на война.

В това, което представлява и днес, Женския се превръща след падането на социализма - навлиза пазарната икономика и всеки се пробва да стане търговец на каквото му падне.

В момента

Сергиите преливат от стока и метъл (да, по-малко чалга, повече Whitesnake) и на всяка крачка се опитват да ти продадат цигари без бандерол.

Зеленчуковият пазар, който е от страната на „Тодор Александров", беше реновиран преди известно време, но неблагоприятната среда го разяде и сега не изглежда особено добре.

Самият пазар обаче е по-малкият проблем - целият квартал е доста мрачно място. Много от хората от околните сгради са се изнесли, а новите „наематели" често са работници от пазара, които превръщат района в един вид гето.

Присъствието на джебчии и тайни нелегални практики се подразбира. С две думи - кошмар, за който си затваряме очите, защото нямаме път натам

В едно идеално бъдеще

Има план, който сигурно ти е попадал и не изглежда никак зле. Голяма част от зоната на пазара ще се освободи от сергиите, кашоните и най-вече - от търговците на черно. Вместо това ще има голяма пешеходна алея с шадравани, много зеленина и кафенета.

Планът също така предвижда под бул. „Стефан Стамболов" да бъде изграден подземен паркинг, който ще реши поне част от проблемите на живеещите наоколо. От търговската зона ще остане само зеленчуковият пазар, който така или иначе вече е претърпял козметична промяна.

Хората, които от край време продават грънци и традиционно рисувани глинени съдове, ще имат собствени занаятчийски дюкяни, които освен че ще им направят живота по-лесен, ще внесат и малко колорит (но от хубавия) към мястото.

Ако всичко това стане и булевардът заработи като пешеходна зона, по празници като Коледа и Великден ще се организира тематичен базар както в немалко градове извън София.

На територията на Женския има малко сгради, които са паметници на културата, но като цяло там са концентрирани най-много постройки от неокласическия период. Ако те бъдат възстановени от собствениците, ще имаме истински „стар град".

Всичко изглежда перфектно, но скоро няма да ни огрее. Въпреки това ни обещаха, че бавната работа този път е с цел да се изпипа всичко докрай и да няма засечки

Проблемите

Безброй много неща забавят реновирането на пазара и - изненадващо - финансирането е най-малкото от тях.

От една страна, това е старата и сложна водна инсталация, която минава отдолу - това все пак е едно от първите по-цивилизовани места в София и за да се копае там, трябва много инжинерна мисъл и работа, а те изискват време. Метрото, което минава наблизо, също е проблем.

Освен че планът изисква невероятна намеса от страна на Общината, хората в околностите също влизат в сметките. Всеки собственик на жилище в района трябва да даде своя дял - да продаде имота си или да го реновира според плана, което със сигурност ще отнеме много време.

Проблем би могъл да възникне, ако при разкопаването се намерят археологически обекти, което не е невъзможно - в района има много останки от стара Сердика.

Преустройството на Женския пазар ще се случи. Но утре, като идем, няма да е цветя и пеперуди - явно като с всичко. Просто трябва търпение.