Добре дошли в страната на хилядите възможности. Само тук можем да ви обещаем вълнуващ нощен живот. Изборът е голям - да метнете неправилно салфетки в "БИАД" и да ви смачкат от бой. Да отидете на дискотека в Благоевград и да ви пребият. Да се разхождате в самият център на София и в една уличка около площад "Славейков" трима младежи да ви наритат хубаво.
После можете да отидете до Студентски град, където направо да ви наръгат с нож. За по-екстремно изживяване (казвам изживяване в случай, че оживеете, естествено).
Ако смятате, че това е характерно предимно за нощна България... имате много здраве. Можем да ви обещаем запомнящи се сцени и посред бял ден. Да видите как таксиметров шофьор убива колега с лопата в софийския квартал Младост 3. Или как младеж убива майка си и брат си в Кърджали.
Добре дошли, скъпи приятели, в страната на коравите пичове. Само тук имаме поговорки в стил - "Бий, за да те уважават". Само у нас боят може да служи едновременно за заплаха - "Ще те смачкам от бой". Но и за своеобразно обяснение в любов - "Бие... значи обича".
Само тук изразяваме радостта си с изрази като "Смачкахме конкуренцията" или демонстрираме интелектуално превъзходство с термини, като - "Убий простака с мълчание".
Само че аз не искам да философствам. Не желая да анализирам. Просто ми се драйфа от колективното скодоумие, обзело тази скоростно намаляваща населението си клета държавица.
Добре дошли в България, скъпи приятели. Страната, в която ако пребием някой ни е виновна макроикономиката, конституцията, класният ни ръководител, подредбата на звездите. Държавата, в която карането на автомобил е война, в която само за 1 година даваме жертви като за война.
Държавата, в която - след като отгледаш здраво и право дете и късаш от залъка си, за да го изучиш, трябва да трепериш всяка нощ да не би да го споходи съдбата на Стоян Балтов, убит за неправилно дишане пред чалготека в Студентски град.
Сега ще кажете, че органите на реда и прокуратурата не си вършат работата. И сигурно ще сте прави.
Аз обаче не смятам, че те носят вина за това, че ние се превърнахме в скотове. Че неусетно станахме хора, които след няколко питиета избухват в злобно отреагиране на чувството за малоценност.
Добре дошли в България, дами и господа. Страната, която трябва да смени националния си химн с оная песен на Ивана, в която се пееше "Пий за мене и се бий заради мене..."
Държавата, в която историята за един аутсайдер, който взе заложници в банков клон с цел да счупи каръка около своята незначителност, се превърна в телевизионен бестселър и ни накара да плачем за горкото момче, което преди това някак невинно почти уби охранител.
Добре дошли в България, в която:
- завчера двама пребиха младеж в благоевградска дискотека
- преди около седмица едно сепаре нападна друго в БИАД
- преди няколко седмици някакви младежи се стреляха с пистолети, защото единият намигнал на гаджето на другия...
- по време на Великденските празници пиян младеж помете и уби 6 свои връстници в Симеоновград
- преди няколко месеца един човек за малко не уби детето на приятелката си, ядосан, че не са му върнали навреме някакви пари.
Добре дошли в страната на Стоян Балтов.
В страната на сестрите Белнейски.
В страната, в която бием жените си, защото сме ядосани на шефа и бием децата си, защото "Берое" е паднал от "Локо" - София.
Добре дошли в страната на чудесата.
Понеже тук е мястото за поука - аз ви моля за помощ. Към кого да се обърнем?
Към църквата, където разни владици се скубят за брадите?
Към парламента, където депутатите се поливат с вода на трибуната?
Към правителството, което гордо бие опозицията на изборите или към опозицията, която бие тъпана и ни пречи да спим?
Към медиите, които се бият едни други по рейтинг?
Или към полицията, която си снима филмчета как бие някакви хора, докато ги арестува?
Аз не знам отговора.
Оставям го на вас.
Аз знам само едно.
Когато кютекът стане основна част от мисленето и народопсихологията...
Когато чалгата измести фолклора...
А мятането на салфетки - нормалното изразяване на радост...
Тогава работата ни е спукана.
