Да я бъде ли "Синята коалиция" или не - този хамлетовски въпрос е надвиснал над СДС и ДСБ преди наближаващите парламентарни избори. Коалиционното споразумение е готово, тъмносините са хванали химикалката, но в партията на Мартин Димитров нещо се колебаят.
За много седесари съюзът с тъмносините все повече се превръща в бреме, то отблъсква част от електората и подхранва вътрешните разправии в партията. На парламентарните избори през 2005 г. двете формации се явиха поотделно и взеха общо 15.5% от гласовете. Това им осигури малко под 40 депутати. Четири години по-късно се явиха във формата "Синя коалиция" и събраха 6.76%, или 15 места в НС, т.е. два и половина пъти по-малко. Ясно е, че основната част от липсващите проценти са били изсмукани от Бойко Борисов и ГЕРБ, защото десните избиратели не видяха перспектива в новия съюз.
Днес социолозите поставят "Синята коалиция" на границата на 4%-ната бариера за влизане в парламента, но двете партии продължават да упорстват за общо явяване. Традиционно бунтарски настроената софийска организация на СДС е категорично против съюз с Костов. От общинската структура в Бургас също започнаха да се опъват и поискаха нова формула за изборите от партийното ръководство. Кълбото се размота и със сигурност срещу волята на Мартин Димитров ще се появят и други, след като и бившият президент Петър Стоянов обяви, че за пръв път няма да гласува за такъв съюз.
Защо упорства Мартин?
Лидерът на сините вече пробва с коалиция без Костов - когато на президентския вот м.г. предпочете Бакърджиев, Софиянски и няколко стари и бити карти, с които застана зад кандидатурата на Румен Христов. Резултатът за възродените ОДС бе срамен - 1.95%. Твърдото убеждение на Мартин Димитров, че само заедно СДС и ДСБ плюс бивши седесари може да се спечели нещо реално, вече не издържа и може да му създаде сериозни проблеми вътре в самата синя партия.
Реакцията на Иван Костов и ДСБ пък е разбираема - "Синята коалиция" е начин лидерът на тъмносините да оцелее поне още известно време. Само че междувременно партията му хвана срамната болест на люспенето, нещо нетипично досега за нея. Дори вече и най-близкото обкръжение на Костов проумя, че ДСБ гарантира неговия политически живот, но не и идейно разширяване на формацията.
В края на април изведнъж от партията дезертираха четирима от най-младите и представителни нейни лица, сред които Прошко Прошков, неуспелият кандидат-кмет на София. Четворката повлече крак и за други. Тези хора вече виждат политическото си приложение в партията на Меглена Кунева "България на гражданите". Костов се направи на неразбрал. Напуснали някакви хора, прав им път... Евродепутатът Светослав Малинов направи плах опит да нахъса публиката - тъмносините залагат на качеството, а не на количеството. Абсурдна забележка за човек, който по професия е политолог и прекрасно знае, че при избори именно количеството решава всичко.
И докато текат тези дребнави лични сметки в двете партии, десният избирател се оттича към други формации. Спадът на избирателната подкрепа и за двете формации придобива характера на неумолима тенденция, обяснението за която не може да се търси само в несполучливия коалиционен формат или в разделящата фигура на Иван Костов. А в опитите да се съхрани един изчерпан политически проект. Маргинализиран, безидеен и безадресен.
Двете десни партии трябва да разрешат проблема с кризата на доверието на своите избиратели, ако искат да останат в парламента. Това изисква преди всичко откровен отговор на някои въпроси от настоящето. За начало трябва ясно да заявят дългосрочната си позиция спрямо ГЕРБ.
В началото на 2008 г. те помогнаха на Бойко Борисов да се легитимира на европейската политическа сцена като подкрепиха влизането на ГЕРБ в ЕНП. След изборите през юли 2009 г. обявиха, че "Синята коалиция" държи "ключа към следващото управление на страната" и бяха готови на дясноцентристка коалиция с Борисов, която той не пожела.
По-късно нещата се промениха и от партньор "Синята коалиция" се превърна в опозиция по всички важни въпроси. Хубаво е десният избирател да знае за кого гласува - за марката СДС, за обединение на дясното или за дългосрочно разпарчатосване на въпросното пространство. Иначе е наясно колко може и Мартин, и Костов, но Мартин Костов не прави мнозинство в парламента.
