"По-добре да беше родила едно дете, вместо да влачиш втори помияр", изсъска ми съседът бай Валери, засичайки ме пред входа на кооперацията, по повод малкото пале, което жално скимтеше и трепереше от студ, подгизнало от проливния дъжд. Глупаче, не знае да се пази, изоставили са го, без да го научат...
Бай Валери не ме обича, не го обичам и аз. Валерката, както милозливо и угоднически го наричат съседите от входа, е дребно, добре охранено човече с малки хитри очички и големи ръчища в противовес на ръста му. Все си мисля, че някога те не са били такива, развили са се при усилията му да граби все повече и повече...
Бай Валери е управител на стол. Всъщност той с това се е занимавал от мнооого, много отдавна, че си е предал и "занаята" на двете си щерки.
Та бай Валери е толкова обичан от мнозинството съседи, защото продава кебапчета, кюфтета и всякакви мръвки на половин цена от тази, на която можете да си ги купите в магазина. Яйца и мляко също има понякога, но кебапчета - винаги! И така съседите, доволни, без излишни въпроси... блажат.
А аз се питам кога точно престанахме да бъдем човеци. Всички знаят как и откъде дъртият плешивец се снабдява, май по-добре да си го речем направо - краде.
Както споменах по-горе, Валерката беше направил бизнеса потомствен. С едната от дъщерите му, която е на моите години, израснахме заедно и учихме в едно училище. Сетне тя стана - естествено, с таткова помощ, управител на столова в един от домовете за сираци, закътани в малко селище в близост до голям град в Северозападна България. Пресели се там, а след три години вече си имаше изплатен апартамент в София. Малката му дъщеря учи в Англия.
Поддържах общо взето приятелски отношения с голямата дъщеря до момента, в който тя ме покани да й погостувам там в провинцията. Красиво местенце, добре се беше уредила, посетих и дома за сираци.
Признавам, до този момент вглъбена в свои си лични проблеми, болки, любови, радости, амбиции и пр., не се бях замисляла за съдбата и начина, по който живеят тези дълбоко нещастни, отритнати от близки, забравени от общество и институции, преждевремено остарели дечица. Студени стаи, олющени тавани, някъде проплакват бебета, там нямам дори смелост да отида.
Наобиколи ме група по-големшки деца, вгледах се в изпосталелите им личица и мръсни сплъстени косици и ми се дощя със засилка да метна новата си маркова чанта (брат ми живее в САЩ и редовно глези по-малката си сестричка, студентка, със скъпи подаръци) със засилка през прозореца. Страшната мизерия изглежда не правеше впечатление на работещите там, сигурно е и нормално,свикнали са...
Две момиченца на около 8 и 10 години и едно момченце близо четиригодишно трайно ме обсебиха и ме следваха навсякъде. Свалих гривната и обиците, дадох си и парфюма на момиченцата - голяма радост, изпратих ги за гребен, обещах да им направя прически.
Хукнаха, малкият Тони остана при мен. Попитах го какво са обядвали днес. "Картофи с кокал" - отговори ми простичко детето, без да знае как отговорът му накара кръвта да се отдръпне от лицето ми. И тук ли? И тя ли?
Пред очите ми се появи самодоволната ухилена физиономия на бай Валери. Каква овца съм! Ама разбира се, апартаментът, и защо ще напуска София да гние в някаква си изостанала местност. Обезумях, хукнах надолу, повлякох я до дома й, взех си вещите и без повече обяснения си тръгнах.
Та така Валерката ме намрази, а аз неневеждам и него, и угоената му съпруга, и дъщерите му. Представям си и тяхното поколение, ясно ми е как ще бъдат възпитани и какви "достойни" хора ще са.
И още нещо - категорично и безусловно взех решение да си осиновя дете. Не сега, след 2-3 години, нека завърша, а ако не успея да намеря работа в така обичаната от мен България, в която обаче така зверски изнудват, крадат, мачкат и обезличават обикновения съвестен човек, ще замина при брат си.
Но преди това ще си взема дете от дом. Пред очите ми са двете малки момиченца, не мога да спра да мисля за тях. Проучвам процедурите по осиновяване - дълги, мъчителни, тромави... Нямаш право да избираш кое детенце да осиновиш, но те имат право да разделят братчета и сестричета едно от друго - колко хуманно.
30 000 деца чакат с жадни погледи някой да протегне ръка към тях и да изрекат така лелеяните думички "мамо" и "тате".
Какво му е на Валерката? Направил си е сметката, има си две угоени дъщери, семеен бизнес и си живурка щастливо според неговите си разбарания. Другите да не са се плодили като кучета. Грубо, но факт. Сега, ти се възмущаваш на Валерката, но сподели, какво направи? Това след две-три години да си осиновиш дете е, като да се заричаш, че от следващия понеделник си на диета и спираш цигарите. И като осиновиш едно, останалите 30 000 с какво ще подпомогнеш? Или осиновяването се явава като залъгване на съвестта. На тези, както ги наричаш преждевременно остарели деца им е нужно не само да осиновиш едно, а да се помогне в мащаб. От превенция на разплода на определен етнос у нас, чийто отрочета в болшинството населяват тези институции до популяризиране на приемната грижа като изход от погубното влияние на живота в домовете. Даже и 20 кашона банани да занесеш все тая. Не само от тази храна са лишени децата /всъщност вече все по-малко има гладуващи домове, а в почти никои не искат и като дарение дрехи, защото са заринати от такива вече. Тук таме искат обувки и бельо/, а най-вече от духовна. Мисли в тази насока. П.П. напълно разбирам чувствата ти. Аз се почувствах по същия начин, когато влязох в дом за сираци преди 10-на години, а тогава нещата бяха и по-трагични..
Sceptic , да го обсъдим. Но да обсъдим и това, че човешкият и животинските родове, са оцелели, защото женските са търсили винаги по-силния мъжкар. Видоизменено в днешия ден, това е финансово по-стабилния. В крайна сметка за да имаш силни, здрави и жизнени деца, те трябва да се хранят, обличат, подслоняват някъде. И вече спира да ти пука за чесността, която не се храни с 500 лв. заплата. А и колкото еснафски да звучи, по-добре е такива като Валерката и угоените му щерки да се плодят, нали? Поне не се налага да ги издържаме и да страдаме заради съдбата им.
Надя, мисля, че изтърва златната среда. Да, важно е да отгледаш децата си добре, но в тази подробност се крие дяволчето. Какво значи добре? Да ги храниш само със "Стара планина", обличаш в маркови дрехи и отгледаш в голям, луксозно обзведен апартамен в елитен квартал? А за душите им? Да крадеш от хапката на сирачетата, за да си вземеш още един апартамент, мисля, че е доста порочно за моралното и етично възпитание! А то е важно, защото заради липсата на такова сме на този хал.
My Majesty, No name, ирония, казват му ирония. Sceptic, го е нарекъл писане в кавички. Убеждавам, се, че повечето сте големи буквалисти и четете всичко без да улавяте подтекста и иронията.
Забравих да ви попитам, вие деца имате ли и, ако да с какъв доход на месец ги отглеждате? Пробва ли ли сте да гледате 2 деца с 500 лв. заплата? По рецептурник на МЗ е нужно да се готви с определено количество месо всеки ден...бла-бла....краде се и най-лошото купува се изключително некачествена храна за децата.
ХАХАХААХАХ статията кърти не бях чел нещо подобно от 10 клас по литература когато имах една учителка която оценяваше по достойнство такива творби/само не разбрах кога от толкова умалителни ше потече захарен сироп тип баклава/. Мила не съм психолог ама твойто е стокхолмски синдром - обеснявам 1-во виждаш Валерката че краде ама не казваш на никoй/полиция примерно/2 ро виждаш дъшеря му че краде и тя явно е държавен служител и не се оплакваш на никoй /не ми казвай че цялата полция е корумпирана/ 3 то двете кучета /тип улична превъзходна/ дали имат паспорт? 4 то преди да отидеш в дом за сираци не знаеше ли за мизерията и като ти е толкова болно помоли брат си вместо чанта да ти прати парите за тая чанта пък ти ги дари за това от което те боли най много. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BC P.S. съжалявам ако има грешки но ползвам online кирилизатор
Мамка му! Досега не знаех, че кебапчетата по 40 стотинки са от окрадените порции от детските домове. Наскоро в квартала откриха нов магазин, няма да си купувам повече кебапчета от там, нека фалират, как тъй ще ощетяват дечицата от домовете! Пък като си помисля, че кебапчетата в магазина са и по 30 стотинки, представете си какво крадене е било само! А като затворят домовете, както се говори, откъде ще се краде?
А защо трябва да си или Валерката или неговият антипод? Средно положение няма ли? Всъщност авторката с какво е по-различна от Валерката? Нищонеправенето, или хайде от мен да мине написването на 20 реда, помага ли с нещо на сираците? Или казвате поне не им краде храната...
На мен да ми е любим Валерката? И говорите за интелигентност? Наистина ли? Последните 10-на години от живота ми успоредно с официалната ми работа, минаха и в доброволческа такава в две организации- една за подпомагане на интегрирането на деца от институциите в нормална среда, друга за интегриране на ромите в обществото. Та така. Неправенето на нищо за тези деца е равнозначно да им крадеш храната. Белотата на авторката и очерняването на Валерката са толкова инфантилни и присъщи на приказните герои. В живота рядко нещата са черно-бели. Доказателство на неособено високата ви интелигентност е трудността ви при разбиране на тест. Думите ми към т.нар. от вас любим мой Валерка са чиста проба ирония. Не напразно го наричам Валерката... Но какво да обяснявам...няма смисъл. Или?
текст*
Както и мнозина тъпанари са убедени в свотя правота и гениалност. Успех на вас не ви трябва, а по-леко презимяване.
А, вие, уважаеми, какво направихте? Нищо! И без да ми отговорите, знам. Дрискате из разни форуми и сайтове. Друго може те ли? Всъщност май и това не ви се отдава много, ама хайде от мен да мине, вЕрвайте си и се изживявайте като институция на някаква ваша си правдичка. Омаловажаването на доброволческата дейност, отделеното за другите време, открадното от собствените ми деца в помощ на чуждите, липсата на всякакво възнаграждение, напротив даване на лични финанси, приютяването в дома ми на деца в риск като приемна грижа, ме прави колежка на Валерката? Това може да бъде изцвъкано само от двете капки сиво вещество на един абсолютен кретен и тъпанар. Аре, у лево. Тази вечер ще чета на едни сирачета приказки за лека нощ, а вие, ivorad, вие какво ще направите за тях или пък срещу такива като Валерката? Ще продължавате да пишете комплексираните си коментарчета ли? Браво! Чудна помощ!
Кражбата си е кражба, когато дребната кражба стане норма на живот то разбира се че и такива хора се избират да управляват ми нали другите са балами, те са отпадащо звено в еволюцията на обществото. Между другото тоя тип кражба е възпитан в така наречния соц, като ходех при баба си на село имаше една съседка "лелка" в детска градина, не съм и светил какво яде но слагаше по пакетче масло на прасето като го храни в помията да му било мазничко . щото то в детската градина имало много .
А бездействието и каканиженето на разни надути слова от сорта на "ще си осиновя дете, ама нали не сега баш, а след 2-3 години", какво е? Бездействие! А всяко бездействие, за тези деца е равнозначно на кражба! Валерката им краде храната, а бездействието бъдещето! Само за справка- първата година на едно дете прекарало я в институционална грижа го дърпа със средно 3-4 месеца назад. Имате ли представа при едно дете в кърмаческа възраст /възрастта от 0 до 12 месеца/, че всеки ден е от значение? И когато децата "отвън" вече ходят, онези "вътре" тепърва се учат да се обръщат от гръб по корем, а когато тези с родители се катерят по пързалката, тези без започват да пълзят? Знаете ли как изглежда двегодишно дете с габаритите и развитието на 9-месечно? Храната за физическото им оцеляване е важна, неоспорим факт. Но гладни истински те са не за тази храна, а за ласки и обич, които там не получават. Т.е. за мен всеки, който бездейства е крадец, крадец на нормалния живот на тези и без това окрадени от съдбата по рождение деца. Лек ден и на вас!
аз май трябва да се изясня , в моя пост не става дума за това кой от къде е крал, дали от сираци дали от деца от детска градина или от старчески дом , принципа е същия а това че закона позволява при жив родител дете да стои в някакъв дом и родителя да има права си е поредната мина в законодателството.