"Абе тия в "Люлин" и "Дружба" не може ли да си стоят по гетата, вместо да ми пълнят Центъра?"
"А тия нахалници, дето не стига, че живеят в центъра, ми искат и без пари да паркират, не може ли да яхват колелетата и да не се правят на полуевропейци?"
Репликите са перифрази на двете основни тези от форумите по повод новите правила за паркиране в Центъра на София - синя и нова зелена зона.
Разбира се, няма ясна граница, защото и в центъра, и по кварталите, населението не е съвсем хомогенно като манталитет и мислене, но генерално разделението е очевидно. А и осезаемо. Едните получават метро, другите получават спорни по законност допълнителни финансови тежести. Нали не сте твърдо убедени, че в периферията примерно живеят само по-бедни, а пък в централната част са много богати.
"Има и такива, които са за разширяването на синята зона", обяви кметът Йорданка Фандъкова. Трябва заговорнически да е намигнала в този момент. Управляващите от Столичната община явно добре са усетили ахилесовата пета на столичаните. Защото има и една друга линия на разделение между Центъра и покрайнините - в електоралните нагласи.
Конфликтът обаче е предпоставка за поредно изместване на фокуса от основния проблем. Защото и тези, които плащат за паркиране, и тези, които плащат за градски транспорт са еднакво прецакани. Средствата от билети и карти за автобуси и трамваи, винетки и талони за синя и зелена зона потъват в зоната на здрача, наречена Център за градска мобилност и подопечените му авто- и електротранспорт.
"Визионерското" сливане на "Паркинги и гаражи" със "Столичната компания за градски транспорт" дойде с обещанието за нови паркинги в центъра, нови автобуси и трамваи, по-добро управление на финансите. Четири години по-късно паркинги продължава да няма, по улиците вървят трамваи, които предизвикват земетресение от поне 3 по Рихтер, автобусите се самозапалват, а където има нещо ново - то е купено с кредит.
По отношение на управлението на финансите пък трудно може да се каже каквото и да било, защото фирмите в структурата са с отделно счетоводство и отчети, дължат си пари една на друга и не е известно точно кой на кого какво прехвърля. Преди месеци може и да сте прочели, че печалбата на Центъра за градска мобилност е сред най-големите измежду столичните общински дружества - над 3 млн. лева. Но надали сте обърнали внимание, че задълженията на същата фирма са над 80 млн. лева.
Като теглим чертата се получава следното: Липса на прозрачност и абсолютно изкривяване на истината по отношение на управлението на приходите. Приходите идват от гражданите. Гражданите ги разделяме на две категории. Двете категории почват да спорят, кой има право на повече привилегии и кое изобщо е привилегия, и кое право.
Правото на информация обаче, което и двете имат, потъва далече и надълбоко заедно с липсата на стратегическо планиране и неизпълнението на задачи и обещания. Имаме си обаче нови обещания и фокус към "правилните" групи хора. Те пък се чувстват поласкани. Поласканите преизбират. Без да им е ясно, че са в една схема и че тази схема на манипулации изобщо не се изчерпва точно и само с транспортната. Може да не са кебапчета, ама принципът си е същият.
Междувременно оставяме центъра на София на традиционната десница и на новата партия на Меглена Кунева. Всички са доволни и си позамълчават. Тук там някой глас от БСП, но пък те нямат много шанс точно в тази част на столицата.