Преди да хвърлим първи камък

72-годишен пенсиониран лекар, консервативно възпитан, високо образован, от почтено семейство, женен, посветил живота си на кариера като общопрактикуващ медик. Грижил се е за близо 3000 пациенти на година, има кабинет на централната улица, председател е на местно културно дружество, членува в Lions Club, няма криминално досие, никога не е регистриран за нарушаване на обществения ред. Шофира Е-класа, печели от наеми на две къщи, има солидни спестявания и застраховка живот.

Преломът се случва напълно изненадващо, докато докторът плеви ябълковата градина в двора на къщата си. Взима добре наточена брадва и я забива в черепа на съпругата си, след като тя го нарича "идиот" при дребно заяждане.

Така започва "Престъпления" на Фердинанд фон Ширах, германски адвокат, специалист по наказателно право. Книгата е сборник с къси разкази, базирани на казуси от собствената му практика. Всеки, който се вълнува от странния случай с убийството в Пловдив - т.нар. "Доктора vs. Плъха", трябва да я прочете.

Под кожата на уважавания лекар от разказа на Фон Ширах се крие мъж на предела на търпението си - преживял 5 десетилетия на потиснат, злобен, конфликтен, безлюбовен семеен живот. Последната реплика на жена му е последната капка поносимо унижение.

Убива я напълно съзнателно, хладнокръвно, без афект.

Възпитанието му го кара да признае веднага вината си и да настоява да бъде съден справедливо, защото е престъпил съпружеския, гражданския и моралния си дълг. Така започва съдебният процес, а как завършва, ще ви разкажем по-късно. Но преди това, едно отклонение.

Има два прочита на историята за доктора от разказа. И двата са взаимно изключващи се: "Латентен психопат убива невъоръжена жена по особено жесток начин" или "Почтен хуманен лекар е доведен до отчаяние след системен тормоз и унижения".

Изборът на гледна точка зависи от читателя.

Общественото мнение има "лукса" да произнася присъди от удобна дистанция, на базата на емоционални преценки и лични симпатии, след което да обърне страницата, да забрави за случая и да продължи с друга занимателна злоба на деня.

Това обаче не е смисълът на правосъдието в цивилизования свят.

Правосъдието е противоотровата на субективните впечатления, моментните пристрастия и надвикването на агитките - независимо от коя страна на трибуната.

Това е принцип, който едно здраво общество няма нужда да си напомня всекидневно.

Няма нужда и да си напомня, че отнемането на човешки живот с умисъл и насилие е общественоопасно деяние, функция на серия от грешни избори, предотвратимо по характера си и непоправимо по последиците.

Тогава защо един битов криминален инцидент - какъвто е случаят в Пловдив - се превръща в публичен спектакъл, способен да подмени обществения дневен ред и да доведе до улични протести? Какво в този случай е достойно да го превърне във водеща новина?

Любопитството е разбираемо - негативен конфликт, богат на парадокси и мистификации, случва се в централен квартал на голям град, отразяването тече от сутрин до вечер, всеки може да се постави "в обувките на дявола".

Но любопитство не са равнозначно на обществен интерес. Тогава кое превърна в голяма новина един частен криминален случай, разкрит за ден?

Дали "изненадата", че някои хора ценят дребната си собственост по-високо от човешкия живот на другите?

Или бързината, с която темата за неизбежната отбрана беше обсебена от няколко политически партии за собствените им PR-нужди? Или безсилието (и съучастието) на медиите пред вълната от дезинформация?

Дали ни вълнува само философският проблем за смисъла от наказанието, което не респектира, не защитава жертвите и не въздава справедливост, не превъзпитава и не възпира нарушителите от повторно престъпване на закона?

Дали мислим случая през християнския въпрос за гнева като смъртен грях, за липсата на покаяние, за тълпата на "безгрешните", които с лекота посягат да хвърлят първи камък?

А дали истерията не се случи заради липсата на филтър за факти, предположения и интерпретации? Заради диспропорционалното отразяване на вресливи и некомпетентни говорители с маргинална обществена подкрепа?

Или заради организираните "надигания" през социални мрежи и партийни ядки срещу законните действия на полицията? Или заради дързостта на медийните говорители да нормализират убийството като допустима мярка срещу имуществено посегателство?

Или заради нежеланието да разберем, че добри, възпитани, интелигентни хора са способни да извършват тежки престъпления, а тежките престъпления могат да бъдат провокирани от привидно банални поводи? Или заради всичко изброено дотук?

Без да искаме да ви разваляме удоволствието от четенето, лекарят-убиец от разказа на Фердинанд фон Ширах е признат за виновен от съда.

Присъдата му е 3 години при лек режим, през деня може да излиза на свобода, но е длъжен да нощува в ареста. Условието е да си намери работа, което все пак не е лесна задача за 72-годишен пенсионер.

Вместо да се върне към медицината, започна да продава ябълки от градината си.