САЩ и икономическият растеж винаги са вървяли ръка за ръка. Историческото развитие на държавата неизменно е било придружавано от икономически прогрес. А от края на Втората световна война насам американската икономика ежегодно е отбелязвала среден растеж на БВП в размер на 3%.
Разбира се, този тип развитие не расте по дърветата
Развитието на САЩ е съвпадало с най-впечатляващия от технологична гледна точка период в историята на човечеството. Американската конституция е ратифицирана по средата на индустриална революция в Англия, която скоро обхваща целия свят, а от онова време насам човешката раса е станала свидетел на безброй революционни открития като електричеството, автомобилите, самолетите, съвременната медицина, масовите телекомуникации, компютрите и Интернет.
Ала има ли причина да се смята, че този тип технологично развитие - и произтичащият от него икономически растеж - ще продължават неограничено? Това е въпросът, който задава икономистът Робърт Гордън от Северозападния Университет в един от последните си научни трудове.
Гордън твърди, че по-голямата част от икономическия растеж в Америка е задвижена от три отделни индустриални революции: първата се случва между 1750 и 1830 г. с изобретяването на парните двигатели, преденето на памук и железопътните линии. Втората, между 1870 и 1900 г., донася електричеството, канализацията и двигателите с вътрешно горене.
Третата - в периода между 60-те години и края на XX век, ражда компютрите и Интернет
Макар че всяка от тези революции е дарила човечеството с уникални и прекрасни дарове, според Гордън икономическите ефекти от тях се различават много. Той твърди, че един от най-важните аспекти на последните технологични изобретения е, че те няма да бъдат способни да поддържат бърз икономически растеж толкова дълго, колкото първите две индустриални вълни.
Той пише: "Компютърната и Интернет революция (индустриална революция №3) стартира около 1960 г. и достига връхната си точка в ерата на доткомовете от края на 90-те години, ала през изминалите осем години нейното влияние върху производителността постепенно отмира.
Много от изобретенията, които заместиха досадната и еднотипна чиновническа работа с компютри, са налице от дълго време насам, още от 70-те и 80-те години. Изобретенията от 2000 г. насам са насочени към развлечението и средства за комуникация, които са по-малки, по-умни и по-мощни, ала не носят фундаментална промяна в производителността на труда или стандарта на живот, по начина, по който го правят електричеството, автомобилите или канализацията".
Промяна, която не е така революционна и ако я пропуснете, не губите нищо
Гордън поставя интересен реторичен въпрос, с който се надява, че ясно изразява позицията си по отношение на сравнителното значение на втората индустриална революция, отнесено към изобретенията от последния век:
"Един мисловен експеримент помага да илюстрираме фундаменталното значение на изобретенията от втората индустриална революция, в сравнение с потока изобретения на третата индустриална революция, създадени след 2002 г.
Трябва да направите избор между алтернатива А и алтернатива Б. При първия вариант имате право да запазите една електронна технология от 2002 г., да речем лаптопа ви с Windows '98, който има достъп до Amazon, и в същото време имате право на течаща вода и тоалетни на закрито. Ала условието е, че не можете да използвате нищо, което е изобретено след 2002 г.
Втората алтернатива е да получите всичко, изобретено през последното десетилетие, в това число и Facebook, Twitter iPad, ала за сметка на него да се откажете от течащата вода и тоалетните на закрито, така че сами да снабдявате къщата си с вода и да изхвърляте отпадъчните продукти. Когато ви се ходи до тоалетна в 3 сутринта, а навън вали, единствената опция изисква от вас да ходите навън, с което рискувате да се намокрите и оцапате. Коя от двете алтернативи бихте избрали?"
Тривиални изобретения, които не носят икономически растеж
Не е необходимо да се замисляме дълго над този въпрос, за да осъзнаем фундаменталното значение на изобретения като канализацията. Освен това, този пример илюстрира тривиалността на някои от изобретенията от миналия век. Действително се наблюдава значителен спад в средния прираст на производителността на труда в САЩ от 2004 г. насам.
Това още повече затвърждава идеята, че дивидентите от Интернет по отношение на продуктивността вече са изчерпани и че технологичното развитие от последното десетилетие е създало единствено разсейващи дреболии като социалните медии, вместо изобретения, които действително придвижват икономиката напред.
Междувременно, не е ли възможно някой да се аргументира по същия начин, че предпочита писаното слово и развъждането на животни пред водоснабдяването и електричеството? С други думи, не са ли по-важни и значими технологичните обновления, които са се случили по-напред във времето, защото именно те са опорните точки, върху които се градят последващите ги изобретения?
Гордън като цяло пренебрегва идеята, че технологиите раждат сами себе си - че инструментите, с които разполагаме днес, увеличават вероятността изобретяването на нови неща да се случва с по-бързи темпове, от колкото се е случвало в миналото. И въпреки че производителността на труда е спаднала от 2004 г. насам, вероятно все още е твърде рано да обобщаваме, че всички ползи от Интернет революцията вече са реализирани.
Има много причини, заради които да се вярва, че Интернет все още е нов феномен, който ще промени света по неочаквани за нас начини. (Когато само 33% от света имат достъп до дадено изобретение, разумно ли е да твърдим, че то е оказало максималното възможно въздействие?)
Настъпва ли нова ера на американски и глобален икономически упадък
Гордън завършва труда си, изброявайки шест проблемни области, които според него, съчетани с ефектите от намаляващото технологично развитие, ще редуцират средния годишен икономически растеж на САЩ до депресиращо ниските стойности от 0.2%:
· Демография: Населението застарява и еднократната икономическа полза от навлизането на жените в работната сила вече е реализирана;
· Образователните постижения: САЩ изостава в международните класации за образователни успехи и става все по-трудно за все повече хора да си позволят висше образование;
· Нарастващото неравенство в доходите ограничава икономическия растеж, защото има по-малко хора с разполагаем доход;
· Глобализацията пренасочва нискоквалифицирания, но високоплатения труд в чужбина;
· Всички усилия за справяне с глобалното затопляне ще забавят икономиката;
· И потребителите, и държавата са силно задлъжнели и изплащането на този дълг допълнително ще забави развитието.
Всички от изброените шест проблемни области са смятани от много експерти за реални заплахи за американската икономика. Ако Гордън се окаже прав, че в крайна сметка Интернет не допринася за производителността, САЩ може би наистина ще попадне в период на бавен растеж, с който се характеризираше голяма част от света преди първата индустриална революция от XVIII век.
