Те са точно децата на царевицата. В дните, когато хората у нас спряха да ходят на нивата,те направиха деца, които никога не отидоха на училище. Това започна преди 15 години. Днес берем плодовете.
Абитуриенти, които никога не са ходили на училище. Ако са се мярнали зад чиновете, това е заради статистиката. Абитуриенти, които не просто не мога да пишат, а не могат да говорят. Дотук имаме половин милион бройки. След десет години ще имаме още четвърт милион. И то в страна, в която работят само два милиона и нещо.
Как ще ги познаете ? Едва ли по лошите дрехи - у нас повечето хора се обличат зле, за да могат да гледат лошо. Ще ги познаете по това, че не могат да работят нищо. Добрите ви намерения да им дадете работа ще се разбият в стената на неграмотната безработица.
На друго място човек, ако е безработен, то е защото в момента никой не търси хора с неговата професия. У нас, когато си безработен, то е защото не можеш да правиш нищо.
Още как ще ги познаете? По това, че са болни. Пият и пушат от деца. Мозъкът им работи на ниски обороти, с тенденция да загасне. Нямат мечти. Можеше да имат училище, родители и църква, която да им каже какво е мечти. Но ги нямат тези три неща. Трите неща в живота на тези пораснали деца са храната, питието и копулацията. Деца, които се издържат като раждат деца. Това е стара тенденция, необяснима за хората, които живеят отвъд Калотина.
Те са деца на празниците. Докато живяхме в прехода, непрекъснато празнувахме нещо - стара победа, бивша гордост, отживяла държавност. Те са деца на хората, които много обичат да почиват, без да са изморени. Същите имат желязна философия - трябва да им се осигури късно ставане, безплатен интернет, четири часа работа на ден (тип далавера) и после - купон. И това е интелигенцията на децата на прехода. Другите спят пияни и чакат да дойде репортер, за да му кажат, че няма работа. А трябва да му кажат: "Нямам образование! Не мога да правя нищо! Помощ!"
Деца на манталитета са тези рожби на прехода. Докато още бяхме извън Евросъюза, те бяха 20% от всички деца (отпадащите от училище). После процентът стана 15. После отново започва да расте. Това е метафора на децата на прехода - всяко едно от тях е правено с добро намерение. Но после нещо се е случило. Или по-точно нищо не се е случило.
Те са децата бумеранг. Захвърлени от политиката и обществото после същите
се връщат в скъпата къща на политиците и обществото - и открадват часовника. Нещо, което не им трябва. Те са децата безвремие, които не знаят цената на времето, но знаят цената на часовника.
Синдикалният лидер Константин Тренчев говори как скоро към тях ще се присъединят също толкова неуки бежанци от най-бедните райони на света. Заради влизането ни в Шенген. Нарича тази бъдеща компания "сган". И предрича, че след известен брой години по пътя София - Пловдив трябва да се движим бързо и с охрана.
Тренчев е добър пророк - той просто иска да ни каже, че след като не ги пратихте на училище, ще се наложи да ги пращате в затвора. Но неговият твърд намек идва в деня, когато статистиката показва, че шестмесечните присъди са най-често ползваните от съда в България. Иначе казано - и така няма да стане.
Това е мачът на прехода - с резултат 2:2:2. Два милиона работят, за да платят пенсиите на два милиона болни, бедни и стари. И за да платят съществуването и безсмислието на още два милиона болни, бедни и млади. Остава още едно малко парче от статистиката - неопределен брой хора, които правят политика и трябва да решат какво да се прави. А можеше да е четири на два. Но според много съдии мачът свърша някъде тук.
