На този ден преди 103 години България се е сдобила с независимост и с цар. 30 години след Руско-турската война през 1878 г. е била васал на Османската империя.
Народно събрание обаче си е имала - преди Фердинанд, и преди независимостта.
Само преди ден социологическо проучване показа, че рейтингът на парламента ни е едва 5% - нечувано през последните 15 години. С 2 на сто повече от допустимата статистическа грешка.
В държава, която по Конституция е парламентарна република, парламентът е с най-ниско одобрение! Значи или трябва да се промени механизмът на избиране на народните представители, или да се разпусне парламентът.
А защо не да се свиква като по Байтошово време - само по конкретни нужди, като се понатрупат законопроекти. Със сигурност няма да ни липсва, нито ще спестим откъм демокрация. От разходи - виж, със сигурност.
Според председателя на 41-ото НС Цецка Цачева причината за ниската оценка е, че "хората не познават напълно дейността на Народното събрание". Истината е точно обратната. Именно защото я познават.
А и какво толкова има да й познават? Там се създават законите. Толкоз.
Ами хората? Чии васали са първо - на избирателите си или на партиите. Или на тези, с чиито пари биват избирани.
Да видим какво съдържание имаме към днешна дата в парламента - бивши министри, цяло едно правителство на тройната коалиция, хора с професия депутати и хора, които за първи път са депутати... 240 на брой. Ако познавате част от тях по имена е само поради факта, че партийните централи пишат изборните листи и тези хора са или в изпълнителната власт, или в парламента през последните 15 години. И, разбира се, са ръководствата на партиите.
Останалите са или вреслива, или безмълвна маса.
Но след като тези хора получават за работата си 5% одобрение, то значи, че и всички ние, които сме ги пратили там, заслужаваме същата ниска оценка заради кадровия си подбор.
Парламентарната група на ГЕРБ прави каквото й нареди Бойко Борисов. Парламентарната група на ДПС - каквото каже Ахмед Доган. Парламентарната група на Коалиция за България - каквото си решат Станишев, Овчаров или Румен Петков. Другите не се броят.
По време на тройната коалиция и парламентът, и правителството бяха тотално обезличени. Вместо тях решенията вземаше т.нар. Съвет на тройната коалиция - Доган, Сакскобургготски, Станишев. После ги свеждаха на депутатите до... гласуване.
По време на правителството на ГЕРБ ситуацията е същата. Само че тук решенията спуска не тройка глави, а една. Премиерската. Правилно - рейтингът на Бойко Борисов е 30%, по-висок от този на правителството, който е 20%. Което, понеже се повтаря натрапчиво, би трябвало да означава, че малцина имат вяра изобщо в институциите в България, но пък Личността е на висок подиум...
Разбира се, понякога с негласното одобрение на премиера, депутатите правят и "каквото си поискат", или поне един-двама от тях. Пример: отложената екстрено забрана за тютюнопушене в заведенията, напук на факта, че във всяка нормална страна се въвеждат подобни ограничения (вкл. и в съседна Турция). В противен случай щяха да се засегнат интересите на вносителите на контрабандни и редовни цигари, на собственици на кръчми и пр.
Типичен пример за котерия. Парите в пликове на депутатите, имитациите на икономии от солидарност в кризата и скандала с телефоните "Верту" са само производни. Имаме си неработещ, безличен и креслив парламент. Достатъчно представителна извадка на населението в страната.
Странно е, че в първата Конституция на Народна република България от 1947 г. е заложено в чл. 4: "Избраниците могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани". После вече го няма. Нито в Живковата - от 1971 г., нито в онази от 1991 г.
А би трябвало да са васалите - на нашия независим глас. Да, съединението прави силата. Обединени гласувания в името на нечия сила. Но не и властта на народа, както пише в Конституцията.
*Данните, които се цитират, са от социологическото проучване на "Алфа рисърч".
