Магнаурската школа на ДАНС

"Университетът ми е много по-добър от университета ти"

Това не е Ицо Хазарта. Това е заглавието на академичното слово на проф. д.ик.н Стоян Денчев. С тези думи ректорът на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) открива новата учебна година на 1 октомври 2014 г.

Гост на тържеството на УниБИТ е "вторият по ранг официален гост след президента" вицепрезидентът Маргарита Попова, а ректорът ехидничи по адрес на „първия" - Росен Плевнелиев, който задръстил с държавната си охрана церемонията в Софийския университет (коментарът му не предизвиква реакция от страна на вицепрезидента).

Няколко седмици по-късно ще се окаже, че гостенката от "Дондуков" 2 има и друга причина да уважи бутиковото учебно заведение -

на превала на вицепрезидентския си мандат Маргарита Попова е решила да използва свободното си време за докторат под ръководството на ректора Стоян Денчев.

Маргарита Попова нескрито хвали "Нашия университет" (както тя го нарича три пъти в 17-минутната си реч) и "неслучайно подбраната архитектура" (библиотекознание и... национална сигурност).

И съвсем не е единственият представител на властта, привлечен от академичната прелест на УниБИТ.

На 1 декември 2014 г. председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" Владимир Писанчев става "малък доктор" в Библиотекарския университет с академична дисертация на тема "Управление и развитие на политиката за защита на класифицираната информация"

За съжаление - историята мълчи относно въпроса как Писанчев е успял да намери време и експертиза, за да се подготви теоретично, да се яви на изпит по научната специалност, да се отдаде на собствена изследователска работа, да я опише и защити в издържан академичен стил.

И всичко това - докато ръководи българското контраразузнаване (от 19 юли 2013 г. е председател на ДАНС по предложение на Пламен Орешарски, а година по-рано е назначен за зам.-председател на службата за сигурност от Бойко Борисов).

Нещо повече, периодът на началството му съвпадна с някои от най-сериозните кризи в националната сигурност - тежката политическа нестабилност, ежедневни антиправителствени протести, цялостната трансформация на службите за сигурност с реформата в МВР и ДАНС, скандалният теч на информация за разследването срещу Христо Бисеров, техническият фалит на Националната електрическа компания, фактическият фалит на КТБ, щетите от банковата паника, кризата с "Южен поток", заплахите от ескалацията на напрежението в Украйна и Близкия изток и т.н.

Паралелно с това, обаче, Владимир Писанчев, магистърът по Начална училищна педагогика, е намерил време, за да води тихи научни занимания, така че да се причисли към академичния елит на България.

Според анотацията на доктората му (единствената публично достъпна информация за засекретения му научен труд) Писанчев си е поставил за цел "да разкрие възможностите на политиката за защита на класифициранта информация" и да измери и оцени ефективността на управлението на знанията в подопечната му ДАНС.

Как точно се квалифицира като наука анализът на Писанчев върху елемент от текущата му длъжностна характеристика - не ни е дадено да знаем, но очевидно се е справил задоволително.

Рецензент му е доцентът по информационен мениджмънт и научен секретар на Докторантското училище в УниБИТ Цветлин Йовчев - бившият силов вицепремиер в кабинета Орешарски, колега на Писанчев още от 90-те години в Националната служба "Сигурност" и също като него - бивш председател на ДАНС.

По идентичен начин - още докато е ръководител на контраразузнаването Йовчев смогва да защити докторска дисертация под научното ръководство на ректора на УниБИТ проф. Стоян Денчев на тема: "Информационните аспекти на организационната култура в ДАНС като фактор на промените".

Проблемите на организационната култура на ДАНС обаче не спират да вълнуват живо науката. Само две години след Йовчев, през 2012 г. наследилият го председател на службата за сигурност Константин Казаков става доктор със същата тема на дисертация в УниБИТ - "Организационната култура на Държавна агенция "Национална сигурност" в периода на трансформация".

И на този председател на ДАНС научен ръководител е самият ректор на Библиотекарския университет - проф. Стоян Денчев.

За съжаление, от публичната анотация не става ясно коя е трансформацията, която е успяла да повлияе така рязко на организационната култура в ДАНС, че да привлече научния интерес към задълбочен анализ две години след идентичния докторат на първопроходеца Цветлин Йовчев, при това с идентичен изследователски модел.

Твърди се, че потребителите на получените от Казаков научни резултати са стратегическото ръководство на ДАНС, институциите за граждански контрол върху работата на агенцията и всички учени и специалисти, работещи в тази научна област.

Да, обаче, и неговата дисертация е засекретена заради наличието на класифицирана информация. А служители с право на достъп до класифицирана информация нямат право да я използват в явни публикации, дипломни работи, дисертации, доклади, изказвания и др.

Така пише в правилника на Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ) - а най-малко двама нейни ръководни кадри също имат връзка с Университета по библиотекознание.

Малко преди да бъде освободена от поста си през 2012 г. дългогодишният директор на ДКСИ Цвета Маркова става доктор.

В Университета по библиотекознание. Не се изненадвайте, научен ръководител й е проф. Стоян Денчев. А темата й е... организационната култура. В ръководената от самата нея в продължение на 10 години комисия за сигурността на информацията.

И точно както Йовчев и Казаков преди нея - Маркова "построява" модел на базата на емпирично проучване, за да разкрие връзката между управленските решения на ръководството на комисията и организационното поведение на нейните служители.

Малко по-рано - през 2008 г. - бившият зам.-председател на ДКСИ (от квотата на ДПС) и настоящ зам.-министър на отбраната (от квотата на НП "Свобода и достойнство" на Касим Дал) Орхан Исмаилов също става доктор - с дисертация по "Защита на класифицираната информация в условия на кризи".

Не и без намесата на проф. Стоян Денчев, който му е рецензент, а по-късно - и работодател, защото през 2012 г. Орхан Исмаилов става доцент в катедра "Национална сигурност" на Университета по библиотекознание.

Денчев е рецензент или научен ръководител на десетки докторски дисертации в собствения си университет, при това все от автори, които заемат различни висши ръководни позиции в централната или местната власт.

Топлата връзка с властта е неизменна част от кариерата му и той не го крие, напротив.

"В кръга на шегата, от гледна точна на преподавателския съвет, макар и малък университет, ние успяхме да пласираме доста наши преподаватели за министри, за вицепремиери, за шефове на агенции", отбелязва Денчев в интервю за в. "Монитор" преди дни.

Това вероятно обяснява неприкритата му гордост, струяща от прословутото му академично слово.

"Науката е много сладка работа. Веднъж придобиеш ли академично звание, то ти е доживот"

Стремежът към висока квалификация на политическия и управленския елит щеше да е похвален, ако се пробуждаше преди, а не след назначението на висок ръководен пост, какъвто е случаят с описаните по-горе личности.

При това - в условията на нескрит конфликт на интереси заради уникалната възможност за приложение на "научните експерименти" върху подчинените служители в ДАНС и заради достъпа до чувствителна информация, каквато никой независим изследовател не би могъл да придобие сам по себе си. Неслучайно няма нито един друг академичен труд, посветен на ДАНС, освен тези на бившите началници на службата.

За да бъде признат един текст за научен труд, той трябва да отговаря на едно много важно изискване - полученият резултат трябва да се поддава на опитна проверка или на опровержение.

Има още един очевиден проблем с влечението на държавните служители към академична кариера - изработването на оригинален научен труд изисква определена продължителност и отдаденост на работата.

Минималният срок на подготовка за докторантура в т.нар. самостоятелна форма на обучение (т.е. - ако не се кандидатства с приемен изпит за някое от обявените от университета места) е 1 година, при това - ако научната теза вече се намира в определен етап на разработка.

В редовния случай докторантите посвещават години на изследователската си дейност, като през този период са принудени да се откажат от всякакви странични занимания, включително от постоянната си работа. По Кодекса на труда работниците и служителите имат право на 6-месечен платен отпуск и на допълнителен 4-месечен неплатен отпуск за подготовката на дисертационния си труд при защита на научна степен "доктор".

Съчетанието между ежедневната държавна служба и задълбочения научен труд е практически невъзможно. 

А изводът е очевиден - или държавната служба е преминала в отбиване на номера (което е скандално за председател на държавна агенция), или научната разработка няма нищо общо с академичните изисквания.

Средно положение не може да има - освен в един случай - ако дисертацията е написана от "ghost writer", или автор в сянка, който преотстъпва собствения си материал за ползване на готово от името на формалния "докторант".

Което може и да е приемлив формат за художествено-мемоарна литература, но за научен труд е взривоопасен скандал - за справка, само преди дни премиерът на Румъния Виктор Понта призна, че е плагиатствал голяма част от докторската си дисертация и се отказа от научната си степен след двугодишен инат.

Тогава обяви, че отново би се посветил на научната работа - но с изричното уточнение, че ще го направи едва след като прекрати политическата си кариера.

Няма никакво логично обяснение за докторите "по калъп" на УниБИТ- хора, които никога по-рано не са демонстрирали наклонност към научна работа.

Още повече, при възможността за избор между традиционните школи с авторитет, традиции, престиж сред студентите и преподавателите по специалността "Национална сигурност" като Академията на МВР, Военната академия или Националния военен университет във Велико Търново - изборът на Библиотекарския ВУЗ за хабилитация по национална сигурност е повече от учудващ.

Изгодата е взаимна - както за получателя, така и за издателя на академичната титла - УниБИТ.

Престижът на научната степен е сериозна мотивация за хора, които цял живот работят в службите за сигурност - тежки йерархизирани структури, в които чинът е по-важен от личните качества и в които висша форма на авторитет е членството в ексклузивни клубове, кръгове, затворени общества и други вътрешноведомствени геометрии.

Освен с научна титла, обаче, академичните любимци на ректора на УниБИТ се сдобиват и с титулярно място на преподаватели във ВУЗ-а (не безвъзмездно, разбира се).

Така дори след края на кариерата си на ръководен държавнически пост, новоизпечените "малки" и "големи" доктори катапултират от турбулентната администрация - директно на преподавателската катедра като доценти и асистенти.

Точно както се случва с Цветлин Йовчев и Константин Казаков, които днес преподават в катедра "Национална сигурност".

"Откъдето и да го погледнеш, при нас се живее удобно",

казва проф. Стоян Денчев и това е факт, който не може да му се оспори. Не могат да му се оспорят и мениджърските качества, след като за по-малко от пет години е успял да привлече финансов ресурс за милиони и личен състав на ключови позиции в политическата власт и службите за сигурност.

Безкритичното раздаване на научни звания на политически приятели, обаче, е проблем, и то голям. На първо място е проблем на науката. Проф. Николай Слатински дава много удачно определение на користното срастване на власт и наука - туморни клетки.

По-страшният проблем е управленски и политически.

Защото туморът е в науката, която кове бъдещите кадри на службите за сигурност. Същите хора, които защитават секретни академични дисертации, носят съвсем явна отговорност за лавината от кризи, теч на информация и нулева успеваемост на антикорупционните разследвания.