Прокуратурата и МВР вече ще могат да отказват на парламента достъп до информация, свързана с разследвания, е водещата тема днес на в. "Сега".
Това стана възможно след решение на Конституционния съд (КС), взето с минимума от 7 гласа "за". С него, по искане на главния прокурор Борис Велчев, от правилника на парламента отпада задължението всички държавни органи, длъжностни лица и граждани да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания, дори когато те са следствена тайна.
Така се стига до няколко абсурда - парламентът да има достъп до най-секретната информация в държавата, но не и до данни от дела, следствената тайна да е с по-голяма степен на правна защита от държавната и служебната тайна, а народните представители да се ползват с по-малко доверие от разследващите полицаи и другите служители на изпълнителната власт, както и от хората, които имат достъп до делата - адвокати, свидетелите, експерти и т.н.
На практика, ако например парламентът направи анкетна комисия за размириците в Катуница, той няма да има достъп до разследванията на палежите, до делата срещу известния като Цар Киро Кирил Рашков, до разследвания за това дали има държавен чадър над ромската фамилия. Ще бъдат под въпрос комисиите за полицейско насилие. В същото време държавното обвинение и МВР ще могат "услужливо" да предоставят информация за едни разследвания, а за други да отказват. Неотдавна с разрешение на прокуратурата вътрешният министър Цветан Цветанов дори чете от парламентарната трибуна записани със СРС разговори на лекари, с които да потвърди тезата си, че те са виновни за умишленото убийство на новородено. Велчев тогава обясни, че това е разумното тълкуване на закона, въпреки че СРС-тата са защитени в редица закони.
Главният прокурор сезира КС във вихъра на скандала с подслушването от началото на годината, когато изтекоха разговори на шефа на митниците Ваньо Танов с премиера и министри. Докато парламентът обсъждаше темата, бе привикан и прокурорът, който наблюдаваше случая. Главният прокурор твърди, че достъпът на депутатите до следствени тайни е в разрез с разделението на властите и с гарантираната от конституцията независимост на съдебната власт, и дори на практика осуетява наказателното преследване. Върховният касационен съд изцяло подкрепя позицията му.
7 конституционни съдии приемат, че с достъпа до следствената тайна парламентът присвоява управленски правомощия, които конституцията не му е дала, и накърнява независимостта на съдебната власт. "Правосъдие могат да осъществяват само органи на съдебната власт. Ако такива функции бъдат възложени на органи от други власти, това ще е промяна във формата на управление на държавата", пише в решението. Съдиите се мотивират още, че конституцията задължава длъжностните лица и гражданите да предоставят исканите сведения и документи на парламентарните комисии. "Нормата няма предвид държавните органи, каквито са прокурорите и следствените органи", твърди КС. Когато обаче бъдат съдени за подкуп например, магистратите се възприемат точно като длъжностни лица.
Емилия Друмева, Благовест Пунев, Цанка Цанкова, Стефка Стоева и Румен Ненков са подписали решението с особено мнение.
"Недопустимо е с оправданието за "следствена тайна" Народното събрание да бъде ограничавано във възможностите си да следи за проблемите при изпълнение на полицейските оперативно-издирвателни мероприятия, прилагането и използването на специални разузнавателни средства, организацията на полицейското разследване, дейността на службите на МВР и ДАНС и т.н.", пише в особеното мнение на Пунев и Ненков.
Те припомнят, че е особено наложителен парламентарният контрол и наблюдението на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на СРС. И предупреждават, че с това решение на КС може да секне информационният поток към комисията за СРС под предлог, че не е дадено прокурорско разрешение за предоставяне на необходимите сведения и документи, които са следствена тайна. "Така ще се отвори вратата за полицейски произвол, а българската държава отново няма да може да отговори на изискванията за независим външен контрол върху тайното наблюдение, извършвано от органите на МВР", твърдят двамата конституционни съдии. Според тях с това решение прокуратурата ще монополизира достъпа до информацията.
"Под предлог за опазване на независимостта на прокуратурата е абсолютно неоправдано разследването да се превърне в недостъпна територия за парламентарен контрол, в "черна кутия", каквато то в голяма степен е понастоящем. Така под прикритието на следствената тайна биха се легитимирали нелицеприятни практики в дейността на органите и лицата, които по естеството на своята функция са ангажирани в досъдебното производство", пишат Ненков и Пунев. Те заключват, че независимостта на съдебната власт не идва от това, че разполага с недостъпна за другите власти информация, а от способността й смело, с достойнство, безпристрастно, при отхвърляне на опитите за външна намеса да взема решения на базата на закона и вътрешното убеждение.
Решението и особените мнения могат да бъдат прочетени тук.
