На петата година след приемането през декември 2006-а на закона за досиетата, в действие беше пусната лустрацията. Но само за една категория служители на държавата - дипломатите.
Парламентът прие днес на първо четене законови промени, които забраняват сътрудници на Държавна сигурност (ДС) да са посланици и да заемат ключови дипломатически позиции. Освен хората с установена принадлежност към ДС, в тази категория попадат и сътрудничилите и работили за разузнавателните служби на БНА.
За законопроекта гласуваха от ГЕРБ, Синята коалиция и независими депутати, Коалиция за България беше против, а ДПС и "Атака" се въздържаха.
Външният министър Николай Младенов заяви, че през последните 20 години 40% от посланиците са били щатни или нещатни сътрудници на ДС. България не може да не реагира, когато става ясно, че български дипломати са завършили академията на КГБ в Москва, коментира министърът. Той заяви, че като гражданин му е обидно да му се втълпява, че Държавна сигурност е вкарала страната ни в НАТО и в ЕС.
"България влезе в ЕС с последния вагон на последния влак, благодарение на Държавна сигурност. Това е причината, поради която нашата страна днес веднъж завинаги трябва да изчисти този въпрос от своето настояще и от своето бъдеще. Днеска с този вот вие трябва да изберете дали заставате на правилната или на грешната страна на историята", заяви Николай Младенов.
От БСП в лицето на Любен Корнезово се заканиха да "разгромят лустрацията" в Конституционния съд. От ДПС и "Атака" обявиха, че подкрепят изчистването на дипломатическата служба от бивши агенти на ДС, но са против двойния стандарт - напомниха, че такива критерии няма нито за областните управители, нито за изпълнителната власт.
В призива си към депутатите да подкрепят промените Николай Младенов попита ДПС как ще обясни позицията си на своя електорат, който по думите му е "най-голямата жертва на системата на Държавна сигурност". Законът за досиетата беше приет именно под давлението на ДПС, като лично тогавашният втори човек след Доган - и днес независим, Касим Дал, беше основната движеща фигура за внасянето му.
Според Корнезов в проекта има поне девет противоконституционни текста.Според него промените освен на Конституцията противоречат и на международни договори - Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията относно дискриминацията в областта на труда и на Конвенцията относно правата на гражданите на труд.
Външният министър призова Корнезов да не засилва в обществото усещането, че Конституционният съд не е независим орган и някои от лявата страна на парламента му казва какво ще реши.
Тези, за които към момента на влизане на закона в сила е установена принадлежност към ДС, ще бъдат освободени от министъра на външните работи без предизвестие и преназначени на друга позиция.
При постъпване на служба служителите вече да дават писмено съгласие за проверка за принадлежност към ДС или представят документ за извършена такава проверка. С промените се въвежда фигурата на постоянния секретар като най-висшия дипломат в българската дипломатическа служба.
Създава се и възможност за назначаване на извънредни и пълномощни посланици със седалище в България за страни, в които нямаме задгранично представителство.
До промените в закона се стигна, след като в края на миналата година комисията по досиетата оповести, че близо половината действащи и бивши посланици са били сътрудници на ДС, а президентът Георги Първанов отказа да ги отзове.
Според соцдепутата Атанас Мерджанов пък консулите и посланиците организират изборите в чужбина и бързането промените да минат преди лятната ваканция на НС има за цел да бъдат назначени нови дипломати, които да организират вота зад граница наесен.
От левицата обвиниха ГЕРБ, че с промените се залага единоначалие в службата, а правомощията на министъра се разширяват, като се изземат основни функции от президента, премиера и правителството.
