Между 100 000 и 400 000 български домакинства са застрашени от новия проектозакон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност. Те са натрупали значително количество нерегистриран доход през последните 15 години. Това показват изчисления на икономиста Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, огласени днес на дискусия по новия проект на закон за конфискацията, организирана от неправителствени организации
За изчисленията си Ганев е ползвал данни на националната статистика и БНБ.
Потенциално застрашени от ударите на закона...
Според данните на НСИ и БНБ за последните 15 години нерегистрираната икономика (доходи от законна, но необявена дейност) е генерирала между 50 млрд. и 200 млрд. лева. По данни на НСИ този сектор е между 10 и 15% от БВП всяка година - предимно хора, които получават скрито част от заплатите си, работещите без трудов договор и самонаети лица, които не се обявяват пред държавата. Освен това през този период у нас, по данни на БНБ, са постъпили над 30 млрд. лева от чужбина, чийто произход също остава неясен по документи, заяви Ганев.
Така се получава, че за 15 години едно домакинство е получило от 51 000 до 408 хил. лева доходи от сивата икономика и/или между 65 000 и 260 хил. лева от чужбина. "Ако се приеме, че тези суми се разпределят като законния доход, е реалистично от 100 хил. до 400 хил. домакинства да са натрупали имущество над 60 хиляди лева, което пък е прагът за разминаването между доходи и имоти, над който може да започне конфискация по новия закон", обясни Ганев.
По думите му, от 280 000 до 1.12 млн. души отговорят на изискването на закона за разминаване от 60 000 лева между имуществото и доходи и следователно срещу тях може да започне процедура за конфискация.
Ганев обясни, че в изчисленията му не влиза популярната в България неформална икономика, при която хората с личен труд правят ремонти, туршии и компоти.
Според адвокат Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии един от спорните моменти в проекта е, че че човек трябва сам да доказва, че доходите му са законни, вместо държавата да доказва обратното.
Всяко разминаване от 60 000 лева между доходи и имущество - престъпно?
С презумпцията, че всяко разминаване от 60 000 лева между доходи и имущество означава, че те имат престъпен произход, държавата се освобождава от необходимостта да доказва и прогнозата ми е, че това ще стигне до Страсбург, заяви Грозев. По думите му подобна презумпция не е съществувала в проектите, представени на Европейската комисия за демокрация чрез право (известна като Венецианската комисия), която одобри правителствения проект за конфискация.
Според Иванка Иванова, шеф на правната програма на "Отворено общество", противно на намеренията на вносителите законът да стане инструмент за връщане на "заграбените общински и държавни имущества", може да доведе до източване на обществените каси.
"Комисията "Кушлев" ще конфискува имоти, чието управление струва пари, а след това ще трябва да ги продаде, но това далече не е толкова лесно", заяви тя и даде пример с Италия, където от години ферми и вили на мафиоти стоят непродадени.
За начало на проверките на даден човек могат да послужат съобщения от държавни и общински органи, организации и граждани. Комисията "Кушлев" може да ги започне и по собствена инициатива, ако "разполага с необходимата информация".
