Руската държавна петролна компания "Роснефт" ще стане акционер в "Бритиш петролиум" като придобие 5% от акциите срещу 8 млрд. долара. Сделката предвижда и сътрудничество за разработването на петролните и газови находища в руския арктически шелф.
Правителството в Москва контролира около 75% от "Роснефт", чиято пазарна капитализация е $83 млрд. Пазарната капитализация на "Бритиш петролиъм" пък е $150 млрд.
Неотдавна назначеният шеф на ВР Боб Дъдли бе на посещение в Русия в петък, където се срещна с премиера Владимир Путин. Политическият характер на сделката бе подчертан и от присъствието при подписването на британския министър на енергетиката Крис Хън и на руския вицепремиер, отговарящ за енергетиката, Игор Сечин.
Стратегическата сделка обяви лично Путин. Според него партньорство между двете компании за разработване на находищата в арктическите региони на Русия може да има значимо влияние върху световния петролен и газов пазар.
"Петролните ресурси там са 5 милиарда тона, а газовите - 10 трилиона куб. метра, като се надявам те да се превърнат в запаси. За да стане това, ще са необходими десетки милиарди долари инвестиции и най-съвременни технологии", посочи руският премиер.
В рамките на сделката "Бритиш петролиум" и "Роснефт" ще си разменят активи на обща стойност 18 милиарда долара. Руската компания ще придобие 5% от акциите на британската, а BP ще придобие 9.5% от ценните книжа на своя партньор.
"Бритиш петролиум" присъства на руския пазар от близо 20 години, развивайки съвместна дейност по добива и преработката на петрол с руски компании. ВР притежава половината от съвместното дружество TNK-BP. Сегашният шеф на концерна Дъдли бе шеф на това дружество до 2008 г., когато бе прогонен от Русия след спорове с руските акционери и обвинения в икономически шпионаж.
Според ВВС британската компания ще може да добие 5 млрд. тона петрол и 10 трилиона куб. м. природен газ. Русия изчислява, че в нейната арктическа зона има 51 млрд. тона петрол.
Проучванията и добивът ще се извършват в районите в руския континентален шелф, известни като EPNZ 1,2 и 3, покриващи около 125 000 квадратни километра в Южното море Кара.
Сделката представлява завой в стратегията на ВР за търсене на нови възможности на изток след големия скандал с петролния разлив в Мексиканския залив през 2010г. Точно поради това еколозите ще реагират гневно на навлизането на корпорацията в Арктика, където петролен разлив може да има невъозбразимо по-големи последици и се почиства значително по-сложно.
От договора няма да са доволни и американците, гледащи с подозрение всеки път, когато Москва използва компании за геополитически цели. Американският конгресмен Ед Марки - най-високопоставеният демократ в комисията на Конгреса по природните ресурси - направо нарече двете компании "Болшой Петролеум".
ВР и "Роснефт" са се договорили още "за установяването в Русия на технологичен център, който да работи с водещи руски и международни изследователски институти, дизайнерски бюра и университети за разработване на технологии и инженерни практики за безопасен добив на петролни ресурси от арктическия шелф".
Според вицепремиера Игор Сечин "глобалният капитал и руските компании видимо са готови да инвестират в проекти от световна класа в Русия, а руските компании бързо заемат челни позиции в глобалната енергийна индустрия".
"Гардиън" припомня, че Путин е подкрепял ВР по време на кризата в Карибско море и че в Кремъл били ядосани от отношението в САЩ към корпорацията.
"Роснефт" се листва на борсата в Лондон през 2006г., но това бе обект на много критики, защото компанията получи голяма част от архивите на "Юкос" - компанията на олигарха Михаил Хородковски, наказан, според Запада, заради опита си да финансира опозиция на Путин.
