Казват, че Джордж Харисън е написал тази песен в ранната пролет на 69-та, когато слънцето тъкмо се е показвало над мрачната Англия и в главата му са изникнали акордите, които всички ние днес знаем наизуст. И наистина, сякаш си казваме it's alright, когато я чуем.
"Искам да напиша песен, която е чисто изразяване на радостта" - Това са думите на Джим Морисън за парчето, което празнува идването на пролетта и слънцето в меланхоличния тон на вечните The Doors.
"Неспокоен съм като върба сред вятърa", започва своята носталгична песен вечният Синатра. С нея се носи и звукът на Америка от 40-те – ерата на джаза и надеждата за нов живот, които ни изпълват, докато слушаме.
Песента на американското фолк и рок дуо, изгряло през 60-те, разказва за очакването с пролетта да дойде и любовта. И, разбира се, за надеждата тя да остане и през май, юни, юли, август...
Австралийското рок трио, основано от китариста и вокалист Джон Бътлър, събира чело, перкусии, китара и глас, които нежно разказват за загубата и очакването на момента, в който човек преодолява болката. Ясно е, че тук пролетта е метафора, но и така ѝ намираме място в плейлиста ни.
Меланхоличната рок група от Острова възпява песента на птиците с бавно разлистване на звука и гласа на Крис Мартин и въобще не се учудваме, че парчето е част точно от албума със заглавие A Head Full of Dreams от 2015 г.
Макар че фамилията ѝ е "лято", Дона Съмър добре знае как да ни раздвижи с диско звук и меден глас по темата за пролетните флиртове. Te сега са малко сложни за осъществяване, но нищо не ни пречи да си помечтаем.
Френската певица Франсоа Харди също изгрява през 60-те и влиза в общия тон на времето, за да възпее с китарата си и на езика на Виан най-голямата звезда на света, която направлява живота ни.
Италианският пианист и композитор завършва Миланската консерватория и е един от малкото хора, които днес създават музика с класическо звучене, способна да докосне всеки човек, без в нея да има нито дума. Primavera e добър пример за това как да пресъздадеш само с ноти емоцията от пролетта.
Заглавието само се представя – пролетта е пристигането на птиците и трансформацията, която британската ню джаз група успява да изрази само с музика като саундтрак на възраждащия се живот.
Фамилия Тоника неочаквано звучи доста актуално с текста на своята вечна песен. Първо, момчето все го няма (вероятно е под карантина). Второ, героинята се моли насън да я отвлекат, коeто така или иначе няма как да се случи наяве, да не говорим, че "срещнем ли се двама" говори за очакването, което всички имаме, когато изолацията приключи.
Ако вече сте се зачудили къде е песента, която най-ясно назовава сезона в каноните на българската естрада, ето я. Все така приповдигната, мощна и вечна, също като пролетта.
