Като за начало Слаш е един от най-великите китаристи на всички времена, който може да направи всичко да звучи като готин рок. И на фона на всички онези невероятни сола, излезли изпод китарата му, началният риф на Sweet Child of Mine успява да изпъкне и да бъде запомнен.
За банда, известна с мощните си рифове, е доста трудно да бъде избрано парче, което да е най! И все пак ако човек се замисли, при Iron Maiden май няма по-иконично от тази първоначална мелодия на Fear of the Dark, която цели стадиони хора продължават и до днес да пеят с пълно гърло. Така че - Fear of the Dark е повече от добър избор за подобна компилация.
Това, което отличава Metallica от повечето тежки банди, е именно способността им да извадят адски запомнящи се водещи рифове (нещо, което липсва адски много в последния им албум Hardwired... to Self-Destruct, но това е друга тема). И макар изборът при тях да е толкова голям (Seek And Destroy, Master Of Puppets, For Whom The Bell Tolls, Welcome Home, Sad But True и т.н.), Enter Sandman е онова парче, което дори приятелите ви чалгари знаят и могат да познаят от първите звуци на китарата на Джеймс Хетфийлд.
Pantera е от онези банди, които са любими на масата от любителите на по-тежката музика, а I'm Broken е сред парчетата, които сякаш действат на подсъзнателно ниво, задвижвайки главата ти в инстантен хедбенг.
Да, Smoke on the Water е едно от най-изтърканите от свирене парчета, което всеки малък бъдещ китарист поне веднъж се е опитвал да изкара на новата си китара.
Всичко в това парче има култов статут. Тони Айоми показва как една далеч не сложна мелодия може да бъде толкова популярна и заразна.
Когато става въпрос за Led Zeppelin колебанието също е сериозно. И макар Whole Lotta Love да е също толкова велика, Kashmir е парчето, което има тази омайваща мелодия, която след това ще заплени толкова много бъдещи китаристи. Браво, Джими Пейдж!
Защото именно така звучи тийейджърският дух - объркано, емоционално, диво и миришещо на хормони. Smells Like Teen Spirit е песента, която е култова както за Nirvana, така и за самия гръндж.
Има причина и до днес милиони хора по света да обожават AC/DC и това е фактът, че те успяват с музиката си да напълнят въздуха с прави и променлив ток, който до голяма степен идва от китарите на братя Йънг. А ако трябва да се избира тяхна песен с най-запомнящ се и иконичен риф, Back in Black някак успява да изпъкне.
Подобна компилация без великия Джими Хендрикс би била непълна. А Purple Haze е това мощно парче със запомнящ се риф, което си заслужава да бъде включено тук.
Още един задължителен китарист - Ерик Клептън. А неговата Layla е парче, което просто те хваща и те кара да клатиш глава в ритъма.
Един от най-култовите и иконични китарни рифове в тежката музика. Кери Кинг просто е велик.
Един от безспорните химни на хеви метъла, чийто основен риф може да ти се забие в главата и да остане там с дни.
И тук има богат избор от култови парчета със запомнящи се китари, които са познати на света (Money, Time, Goodbye Blue Sky и т.н.) с Wish You Were Here Pink Floyd доказват, че един риф може да бъде изключително нежен и лек и пак да има култов статут. А самата песен е повече от брилянтна.
Само я чуйте! Има ли нужда от обяснение защо е тук?
