Рапът - най-влиятелната музика от 60-те насам

Забравете Beatles и Rolling Stones, най-важното развитие в областта на попмузиката - поне за последния половин век, е появата на хип-хопа.

Това не е мнение, а факт - подкрепен от реални данни. Това заявява екип от учени от два лондонски университета.

В изследване, публикувано в сряда в изданието Royal Society Open Science, учените твърдят, че са изоставили "музикалната ерудиция и естетическата преценка" в полза на научната обективност.

"Имахме усещането, че много хора имат различно мнение за популярната музика, но никой нямаше обективни доказателства", казва Арман Льороа, един от авторите на изследването.

Мнения срещу доказателства

За да съберат тези доказателства, екипът учени използва технология за разпознаване на музика - сходна с този на приложенията SoundHound и Shazam.

Те анализират над 17 000 песни, които съставляват 86% от американската класация Billboard Hot 100 между 1960 и 2010 година.

Учените използват 30-секундни клипове от всяка песен и ги разделят на теми, свързани с хармония и тембър, от рода на "мажорни акорди без промени" и "китара - силно, енергично".

Партнирайки си с музикалния сайт Last.fm, след това изследват как различните теми се вписват в различните жанрове и стилове, и как популярността им нараства и спада през десетилетията.

"Всички считат, че най-добрата музика се създава, когато музикантите са 17-годишни. Искахме да постигнем нещо по-сериозно от това", казва Льороа, професор по еволюционна биология в Кралския колеж в Лондон.

Попмузиката става по-разнообразна, а не по-еднообразна

Ето някои от най-интересните констатации от изследването:

• Възходът на рап-музиката и свързаните жанрове изглежда е "най-важното отделно събитие, оформило музикалната структура на американските чартове" в периода, обхванат от проучването

• Въпреки фразата "британска инвазия," групи като Beatles и Rolling Stones не са стартирали революцията в американската музика през 1964-та. Те обаче са се възползвали от нея и са "налели масло в огъня й".

• Въпреки че много хора се оплакват, че попмузиката е ставала все по-еднообразна с течение на времето, разнообразието всъщност се е увеличило през 80-те и 90-те години, с възникването и процъфтяването на хип-хопа като жанр. Учените заявяват, че не са открили "никакви доказателства за прогресивна хомогенизация на музиката в чартовете".

• Най-слабо е било разнообразието в началото на 80-те години, когато са доминирали жанрове като ню уейв, диско и хард-рок.

Книгите и картините са следващи по ред

Льороа коментира, че очаква това изследване - по което е работил с Матиас Маух от университета "Куин Мери" в Лондон - да е първото от много в областта, анализираща еволюцията на различните култури чрез данни.

Хората вече прилагат подобни методи към дигитализирани книги, казва той, и картините също е вероятно да бъдат подложени на сходен анализ чрез технология за разпознаване на изображения.

"Ще можем да реконструираме историята на изкуството и да изградим математическа теория за еволюцията му, точно както това е направено в областта на историята", твърди Льороа.

Той обаче все пак признава, че има някои аспекти на културата, които са недостижими за технологиите - поне за момента.

"Това, което не можем да направим с компютър, е да разберем смисъла и значението на музиката за конкретния човек", казва той.

Хип-хопа е следствие от фънка

Въздействието на хип-хопа не е за подценяване, коментира музикалният журналист Дориан Лински. Той смята, че този стил предефинира смисъла на поп-песните и елементите, които могат да се използват в тях: рапирането на едно ниво ви отървава от нуждата от вокални мелодии, докато продуцирането на друго ниво е повече свързано с лупове, отколкото с акорди и семплиране.

"Хип-хопът е реализация на практика на начина, по който Джеймс Браун е възприемал музиката - като бийтове и груув, а не като акорди и хармонии. Това е реализация на иновациите, въведени от фънка".

Изследването също така идентифицира три решаващи години, в които музиката е еволюирала най-много: 1964, 1983 и 1991.

Лински коментира, че за него последната от тези три години е била най-вълнуваща.

"Мисля, че 1991 беше невероятно разнообразна като албуми: "Achtung Baby" на U2, в която саундът на голяма масова банда, свиреща пред цели стадиони, минава през радикална промяна, "Nevermind" на Nirvana, която изведнъж превърна алтернативната ъндърграунд музика в бестселър - тенденция, продължаваща и до днес".

"А има и важни смесващи жанровете албуми - "Screamadelica" на Primal Scream, "Foxbase Alpha" на St. Etienne и "Blue Lines" на Massive Attack, които все са подобрени от семпли и новите технологии - и от идеята, че колекцията от записи може да бъде монтирана и обединена така, че да се създаде нещо ново.

Наравно с "Loveless" на My Bloody Valentine - тези албуми са не просто колекции от класически песни, те са експерименти и разширяване на границите и параметрите; тези албуми са оставили невероятно много след себе си".

Новините

Най-четените