През 2001 двама от най-прочутите световни бийтмейкъри - Д-р Дре и Тимбаленд, съобщават намерението си да направят съвместен албум, наречен очаквано помпозно "Chairmen of the Boards". Проектът се очаква да събира изпълнители от лейбъла на Дре - Aftermath, като Бъста Раймс, Еминем, Ийв и изпълнители от лейбъла Beat Club на Тимбаленд - вероятно Миси Елиът, Bubba Sparxxx и Алая.
Но след три години на мълчание и никакъв напредък по проекта, той е официално изоставен, така че Дре да се концентрира върху "Detox". Всички знаем как всъщност завърши това.
Когато Outkast триумфално се завърнаха на сцената за турне на 40 фестивала това лято, всеки любител на хип-хопа чакаше със спотаен дъх дали те няма да оповестят и излизането на злополучния "10 The Hard Way". Дуото планираше албумът да бъде продуциран изцяло от Organized Noize, продуцентите, отговорни за превърналия се в жива класика първи техен албум "Southernplayalisticadillacmuzik", и за по-късния им хит "So Fresh, So Clean". Групата обаче се разпада, преди да вложи каквито и да е сериозни усилия в албума, и няма планове да се връща в студиото в близко бъдеще.
"Помня, че на 25 си казвах: 'Не искам да бъда 40-годишен рапер'," заяви наскоро Andre 3000 пред New York Times. "Е, сега съм на 39, и все още вярвам в това. Толкова голям фен съм на рапа, че не искам в него да прониква стара кръв."
За сметка на това нови албуми на Big Boi предстои да излизат колкото щеш. Той не може да бъде спрян, и все така си остава трепач.
![We're Only In It For The Money [Uncensored] на Франк Запа
Албумът, който всички ние познаваме като "We're Only In It For the Money", е много различен от албума, който Запа пише и записва през 1968. След като музикантът предава албума на лейбъла, мениджърите от MGM без негово разрешение премахват всякакви текстове, които считат за оскърбителни или твърде скандални. Когато Запа печели за този албум "Едисън", холандската версия на "Грами", той заявява на органиизаторите: "Предпочитам да връчите тази награда на човека, който промени албума, защото това, което чувате отразява повече неговата същност, отколкото моята."
Никоя версия на изцяло нецензурирания албум, който Запа е замислил, не съществува в публичен достъп - най-близкото, с което разполагаме, е частично реконструираната версия, достъпна в Albums That Never Were.](https://static.webcafe.bg/uploads/images/62/4962/44962/1024x.jpg?_=1583936582)
Албумът, който всички ние познаваме като "We're Only In It For the Money", е много различен от албума, който Запа пише и записва през 1968. След като музикантът предава албума на лейбъла, мениджърите от MGM без негово разрешение премахват всякакви текстове, които считат за оскърбителни или твърде скандални. Когато Запа печели за този албум "Едисън", холандската версия на "Грами", той заявява на органиизаторите: "Предпочитам да връчите тази награда на човека, който промени албума, защото това, което чувате отразява повече неговата същност, отколкото моята."
Никоя версия на изцяло нецензурирания албум, който Запа е замислил, не съществува в публичен достъп - най-близкото, с което разполагаме, е частично реконструираната версия, достъпна в Albums That Never Were.
След успеха на първия им концептуален албум "The Who Sell Out", и първата рокопера в света - "Томи", The Who се опитват да бъдат още по-мащабни в следващия си албум. Те се прицелват високо - в друг концептуален албум, който да е още по-амбициозен от предишните два. Той е замислен да е обвързан и с филм, и да оставя отворени части за участие на жива публика, която да насочва "сюжета" на музиката.
Lifehouse включва няколко преплитащи се сюжетни линии, които се стремят да разказват мащабна история, без обясняващи интерлюди или немузикални описания. За съжаление албумът е толкова сложен и заплетен, че в крайна сметка дори колегите на Пийт Таунсенд в бандата не могат да го разберат напълно. Проектът в крайна сметка е изоставен, а най-доброто от оцелелите песни се оказва в следващия албум на Who - "Who's Next", излязъл през 1971 г.
The Zombies са Винсънт ван Гог на психеделик рока от 60-те. Те издават една от най-прогресивните и цялостни визии как трябва да звучи психеделик поп-рокът с болезнено прекрасния Oddesey & Oracle, но той остава игнориран, докато бандата не се разпада. Когато "Time of the Season" изведнъж става радио-хит без никакви усилия, кийбордистът Род Арджънт и басистът Крис Уайт правят всичко по силите си да възродят The Zombies, за да капитализират шума около това парче. И те изравят всички стари записи и ги миксират с някои нови материали, за да създадат R.I.P.
За съжаление, точно като Odessey & Oracle, синглите като "Imagine the Swan" са все пак твърде далеч от вкуса на масовата аудитория. Така че те не успяват да пожънат успех и албумът е изоставен.
Музиката на Zombies сега се счита за фундамент на психеделик рока на 60-те, но по онова време те просто са изпреварили твърде много времето си. Чуйте как би могъл да прозвучи този албум на Albums That Never Were.
Когато Дейвис чува музиката на Хендрикс през 1968, това води до цялостна революция в неговия стил. Джаз-легендата започва да носи шалове и да пише музика с по-суров, електрически саунд. Двамата се срещат и след като правят на няколко пъти джемсешъни, решават да запишат колаборативен албум. Дейвис всъщност чака Хендрикс в студиото, когато научава, че китаристът е намерен мъртъв предната нощ в хотелска стая в Лондон.
"Това, което не разбирам, е защо никой не му каза да не смесва алкохола с приспивателни," пише Дейвис в "Майлс: автобиографията". "Това нещо е смъртоносно и вече бе убило Дороти Дандридж, Мерилин Монро, добрата ми приятелка Дороти Килгалън и Томи Дорси. Смъртта на Джими ме огорчи, защото той бе невероятно млад и имаше много време и възможности пред себе си."
Колаборацията Дейвис/Хендрикс далеч не е единственият обещаващ творчески проект, който дрогата е провалила през годините, но определено е най-епичният. Дейвис твърди, че записи от джемсешъните се пазят някъде в дълбините на архивите на Columbia Records. С предстоящото излизане на биографичен филм за Хендрикс, може би точно сега е дошло времето лейбълът да издаде официално тези записи...
През 2008, T-Pain и Лил Уейн са на върха на света. Те са направили огромен хит - "Got Money", който планират да превърнат в много по-голям успех - съвместен албум.
Шумът в Интернет трае месеци, но така и нищо не излиза на бял свят. После Лил Уейн е арестуван за незаконно притежание на оръжие, оставяйки T-Pain на сухо без партньор, който да го финансира (той тъкмо е в период на преговори за преминаване към лейбъла Young Money).
"Започнах адски много да пия, защото бях депресиран, и си мислех: 'Мамка му, Уейн е в затвора.' И почнах направо да обезумявам," казва T-Pain в интервю по-рано тази година. След като Уейн излиза от пандиза, той е твърде ангажиран, а T-Pain остава твърде депресиран, за да се връщат към идеята за албум заедно. Оръжието, дрогата и музиката не са добра комбинация.
След като пусна страстния и мистичен "Voodoo" през 2000 и пожъна одобрението на критиците, Д'Анджело изглеждаше предопределен да стане следващия Марвин Гей. Той имаше чели тълпи фенки, които идолизираха тялото и гласа му, и присъствието му гарантираше продажба на билети за многохилядни зали по цял свят.
В този си върхов момент, Д'Анджело се бореше с пристрастеността си към наркотиците, закона и някои тежки проблеми с възприемането на тялото му, и всичко това му дойде твърде много и го принуди да се оттегли от музикалния бизнес. Той се завърна от изгнанието си през 2009, пускайки въдицата, че работи по нов албум, наречен James River, който е почти завършен. Четири години по-късно Questlove отново потвърди, че албумът е почти готов, но работата по него е бавна и мъчителна.
"Той е единственият човек, с който наистина отивам в студиото и стоя там до 6 сутринта, преработвайки отново и отново дръм партиите," каза той, "В момента само доизпипваме недовършеното. Но все още съм категоричен - 99% от албума е готов."
Все още чакаме.
Замислен като "тийнейджърски химн за Бога," със Smile Брайън Уилсън и Beach Boys посягат към небесата - и са болезнено опарени. Бандата прекарва месеци в писане и пренаписване, обобщавайки много часове материал в малки миниатюрни винетки и тонови поеми, опитвайки се да запише перфектния албум. Те пускат "Good Vibrations" и "Heroes and Villains". Първият сингъл жъне огромен успех, вторият обаче е напълно игнориран, което нанася тежък удар върху крехката психика на Уилсън. Той е бил твърдо убеден, че тази песен най-после ще му осигури сериозно финансиране от лейбъл и достатъчно уважение в музикалния бранш, които биха го поставили на нивото на творческия гений на Beatles. Провалът го запраща още по-дълбоко в дрогата, и постепенно той се превръща за години в самотник и параноик.
Впоследствие през 2011 Уилсън пуска "нова визия" за албума с "Brian Wilson Presents Smile", но признава, че той е много по-различен от епоса, който първоначално е замислял през 60-те години. Може да чуете нещо по-близо до оригинала в Albums That Never Were.
Doors сериозно губят вдъхновение, докато се опитват да запишат третия си дългосвирещ албум. Първоначално те искат да пуснат албум, базиран на дълга поема на Джим Морисън, наречена "Celebration of the Lizard". Той би заел цялата една страна на плочата, като би звучал върху тежки звукови експерименти, съобщава Albums That Never Were.
Продуцентът на бандата обаче счита, че проектът е твърде абстрактен, и те трябва да бъдат по-насочени към пускането на хитов сингъл. И в крайна сметка успява да убеди бандата да изостави проекта. Морисън не може да понесе идеята, че епичната му поема е отхвърлена в замяна на "хитов сингъл", навлиза в тотална криза и затъва в дрогата, като реално така и никога не излиза напълно от тази низходяща спирала. Новият проект става Waiting for the Sun, най-успешният и най-високо класирал се в чартовете албум на групата.
