Заради конфликтите в Източна Украйна, Шахтьор бе принуден да се изнесе от прекрасния си стадион, за да домакинства на 1 062 км от него – в Лвов. Но да не забравяме, че разстоянията в съседна Русия са дори още по-сериозни...
Единственият клуб, който е пропътувал по-голямо разстояние за “домакински” мач е Анжи (или поне за който ни е известно). Когато отборът бе купен от милиардера Сюлейман Керимов през 2013-а, той трябваше да приема гости на стадион “Сатурн” край Москва, а за целта Ето’о и компания пътуваха по 1 554 км. Причината бе, че от УЕФА забраниха на клуба да домакинства в Дагестан, заради политическата ситуация в републиката. Тези разстояния обаче са нищожни в сравнение с онези, преминавани от някои национални отбори, които представляват страната си далеч извън пределите й.
Шотландците нямат нищо против да гостуват в Лондон, но малцина са очаквали на “Крейвън Котидж” тимът да се изправи именно срещу Нигерия. Това обаче се случи през 2014-а, а разстоянието между английската столица и Лагос е 5 018 км. Шотландия обаче е гостувала там и на много по-далечни съперници...
Войната в Сирия принуждава националите на страната да играят повечето си домакинства в Сииб, Оман – на 2 884 км от Дамаск. За ключовите двубои с Австралия обаче, сирийците ще трябва да попътуват доста повече. Ако гостуването им не бе достатъчно далечно, то домакинството им е в Малайзия, която се съгласи да приеме двубоя, въпреки международните санкции срещу Сирия. Така тимът от размирната страна ще пропътува 7 660 км, за да посрещне Австралия на стадион “Ханг Джебат” в битката си за Мондиал 2018.
В Азия е често срещан феномен да приемаш гости далеч от дома. Примерът със Сирия е най-пресен, но бледнее пред този на други отбори от континента. По време на квалификациите за Мондиал 1978 Тайван се отказва от правото да играе пред собствена публика и играе и двете си квалификации с Нова Зеландия в Оукланд. Втората (на 23 март 1977-а) съответно се пише домакинство за азиатците, които губят с 0:6, но на стадиона едва ли е имало и един тайвански фен, който да се почувства посрамен. Любопитно е, че гостуването им завършва при абсолютно същия резултат в полза на Нова Зеландия. Разстоянието от Тайпе до Оукланд е 8 845 км. Само 13 дена по-рано обаче друга азиатска страна тъкмо е поставила рекорда за най-далечно домакинство...
Става дума именно за Япония, която играе на 10 март 1977-а “у дома” срещу Израел в Рамат Ган. Причината отново е отказ от правото на домакинство, резултатът са две загуби с по 0:2, а разстоянието между Токио и Рамат Ган е 9 151 км. Днес обаче рекордьорът е друг и от съвсем различни съображения.
Селесао е най-успешният, а съответно и най-известният национален отбор в света. Съответно бразилците често приемат гости далеч от дома по маркетингови причини. Има доста такива примери, а единият е с Шотландия, за които стана дума по-рано. Двата тима се срещнаха на “Емирейтс” през 2011-а, а за целта “домакините” пропътуваха цели 9 287 км - доста по-малко от гостите... Но Бразилия не спира до тук – ако приемем, че домът на “кариоките” е Рио, където играят обичайно мачовете си, то за домакинствата си срещу Аржентина в Мелбърн и срещу Япония в Сингапур бразилците са пропътували съответно 13 221 км и 15 743 км. Това обаче не е най-голямото разстояние, а рекордьорът е...
Въпросният исторически мач датира от 15 октомври 2013-а, когато Бразилия приема Замбия в... Пекин. За приятелската среща гостите пропътуват 10 941 км, а “домакините” цели 17 343 км, което си е световен рекорд. Най-далечната точка от Рио на картата се намира на отстояние 20 020 км, но е насред Филипинско море и е малко вероятно скоро Селесао да приемат гости там.
