Стражът бе привлечен за конкуренция на Пепе Рейна през 2007-а, заради доброто си представяне в Ланс. Чарлз Итандже изкара три години на „Анфийлд“ без да запише мач във Висшата лига, а когато бе използван в двубои за купите, не показа нито една причина защо е бил купен. Впоследствие Ливърпул се отърва бързо-бързо от него, след като вратарят бе заснет как се поклаща с усмивка на лице по време на възпоменание на жертвите от „Хилзбъро“.
Швейцарецът пристигна без пари от Дортмунд, което бе добра сделка за мърсисайдци. Деген обаче изигра едва 12 мача за трите си сезона на „Анфийлд“, преди да се завърне в Германия и да облече фланелката на Щутгарт. След това продуктът на академията на Базел се завърна в детския си тим, където и приключи кариерата си през това лято.
Норвежкият национал играеше последните си мачове за Ливърпул през сезон 1998/99, когато Джерард навлизаше в първия отбор. В края на сезона Кварме напусна „Анфийлд“ и облече фланелката на Сент Етиен. Норвежецът за малко да спечели титла години по-късно, играейки за Реал Сосиедад, но тимът му не успя да удържи на натиска на Реал Мадрид.
Да, говорим за този симпатичен защитник, който изглеждаше като Бамби на лед, когато играеше. Но пък Траоре може да се похвали с Шампионска лига в колекцията – нещо, което Роналдо или Златан Ибрахимович не могат да кажат за себе си – като дори бе сред стартовите 11 в онази велика вечер срещу Милан в Истанбул през 2005 г. Най-паметният му момент обаче си остава автоголът с пета срещу Бърнли.
Кончески се наслади на дълга кариера във Висшата лига, но престоят му в Ливърпул не може да се нарече „успешен“. Изигра едва 18 мача с екипа на мърсисайдци и бързо-бързо бе разкаран, след като Кени Далглиш наследи Ходжсън начело.
Още една издънка на Ходжсън. Поулсен бе доведен за заместник на Машчерано, но нищо подобно не се случи. Датчанинът изкара един-единствен сезон в Ливърпул, преди да бъде пратен във френския Евиан.
Трудно е за местно момче да пробие, имайки предвид, че постоянно ще бъде сравняван с Джерад. Джей Спиъринг обаче така и никога дори не се доближи до блясъка на Капитана, а едва ли някой може да обясни как записа цели 55 мача с червената фланелка. В момента халфът играе в Болтън, с който през миналия сезон изпадна от Чемпиъншип в Лига 1.
Може би най-добрият футболист в този отбор. Престоят на Диуф в Ливърпул обаче бе може би най-слабият период в кариерата му. Вкара едва три гола в 55 мача, наплю фен на Селтик в мач от европейските клубни турнири, не уважаваше клубни легенди като Карагър и Джерард. Може и да е най-добрият в този състав, но е и може би най-нехаресваният от феновете на „червените“.
Когато се разменят играчи, винаги единият клуб бива ощетен. През 2005-а Ливърпул получи 8 млн. паунда за Майкъл Оуен, като „кралете“ пратиха и Нунес към „Анфийлд“ като част от сделката. Нунес бе използван основно като резерва в единствения си сезон за мърсисайдците, след което се превърна в истински футболен номад, без да успее да се задържи в нито един отбор.
Майер дойде като свободен агент от Леверкузен през 1999 г., но вкара само гола в 27-те си мача за Ливърпул – и двата за Купата на лигата. На терена не бе сред звездите на „червените“, но се превърна в герой за феновете, след като бе забелязан да празнува Купата на УЕФА през 2001-ва в компанията им.
2 млн. паунда бяха дадени за него през 1998 г. след добро представяне в цветовете на Карлсруе. Нито Рой Еванс, нито Жерар Олие, които тогава заедно водеха Ливъпрул, обаче не му бяха особени фенове. Дънди изигра едва три мача за първия отбор, преди да бъде върнат обратно в Германия след края на сезон 1998/99.
