През лятото бе продаден на Уест Бромич, но 10 години служи верно на "топчиите". През сезон 2008/09 започна да играе редовно като титуляр, а след продажбата на Клиши на Манчестър Сити бе натоварен със задачата да го замести на левия бек. Ситуацията му се усложни след пристигането на Начо Монреал.
Историята му е доста поучителна. Повечето от играчите в класацията си пробиха път в първия състав още като тийнейджъри, а Коклен се наложи едва на 23. Венгер винаги е говорил със суперлативи за него, но така и не му намираше място в състава преди кризата с контузени през декември 2014-а. Коклен се възползва по най-добрия начин и успя да се докаже.
Няма как всички таланти от школата да остават в клуба. Такъв е и случаят с Ози, който бе продаден на Бешкиташ и е една от звездите на "орлите" и националния отбор на Турция.
Една от последните находки от школата на Арсенал. Той е типичен играч по вкуса на Венгер - много силен технически и интелигентен с топката в краката. Предизвикателството пред него е да реализира потенциала си. А за това се искат голове и асистенции.
Като Озякуп той е друг, който блести далеч от северен Лондон. Пристигна от Щутгарт на 16 и бързо проби до първия състав, но последваха контузии. Премина във Вердер Бремен, а от това лято е играч на Байерн Мюнхен.
Когато се появи на сцената, специалистите нямаха съмнение, че може да се превърне в един от най-добрите в клубната история. Джак притежаваше всичко - безукорна техника, борбен дух и способността да чете играта. Контузиите обаче му попречиха да направи това, което се предричаше за него.
Безспорно е вратар с качества, но и такъв, който може да допусне неочаквани грешки в най-важните моменти. Постепенно Венгер загуби вяра у него и когато дойде Петер Чех, той бе дадет под наем на Рома и повече не се върна. Вече е в Ювентус.
Няма да е пресилено, ако кажем, че Белерин е един от най-добрите атакуващи бекове в света. Бърз, издръжлив, борбен и с прилична техника за защитник. Големият проблем на Арсенал с него е как ще го задържи.
Може да е тотално отписан от феновете на Арсенал заради предателството си, но качествата му не подлежат на никакво съмнение. Той беше важна част от Непобедимите през сезон 2003/04, но две години по-късно попадна в черния списък заради факта, че избра парите на Челси.
Невероятното при него бе, че пристигна в Арсенал на 15. Носеше Барселона в кръвта си, но постепенно "артилеристите" завладяха сърцето му. През 2011-а обаче реши да се върне в Барселона, а когато отново заигра във Висшата лига, вече бе играч на Челси.
