Той стана част от отбора, когато „черешките“ бяха в Лига едно и измина целия път до върха с тях. 29-годишният ляв бек вкара 3 гола и направи 5 асистенции през сезона.
Най-постоянният футболист на Арсенал. Испанецът измести Гибс от позицията на левия бек при „артилеристите“ и оттогава е несменяем титуляр. Освен това му се наложи да играе няколко мача като централен защитник и се справи прекрасно.
В един от най-лошите сезони на отбора, кога дори нямаше награда „Играч на сезона“, да се избере невъзпят герой от състава е смешно. Феновете обаче са тези, които бяха по трибуните през цялото време. Дори миналия месец срещу Саутхемптън, когато беше потвърдено изпадането на „виланите“, на стадион „Вила Парк“ имаше 29,000 души.
Нигериецът е верен боец на Гус Хиддинг още отпреди 7 години, така че не беше изненада ключовата роля, която изигра.
Дилейни не беше играл във Висшата лига от 10 години преди да получи промоция с Кристъл Палас през 2013 г. Оказа се, че с годините става все по-добър и беше основен виновник за спокойния сезон на лондонския тим.
Дори на 35 години, англичанинът игра редовно, а в представянето му нямаше никакъв спад.
Първо беше Канте, после Уес Морган. Невъзпетите герои на Лестър се променяха с всеки следващ кръг от сезона. Австрийският защитник на „лисиците“ остана на заден план, но заслужава не по-малко от всеки друг да бъде в центъра на вниманието.
Футболистът беше титуляр в повечето мачове на Ливърпул, а когато беше контузен, липсата му личеше много.
Първият му сезон при „гражданите“ през сезон 2014/15 беше ограничен откъм изяви. 33-годишният десен бек опроверга всички, които си мислеха, че вече няма живот в него. Французинът се възползва от контузията на Пабло Сабалета в началото на сезона и оттогава мястото му в единадесеторката е сигурно.
Всички мигаха на парцали, когато Луис ван Гаал пусна Блинд да играе централен защитник в предсезонната подготовка на „червените дяволи“. Холандецът няма нужната физика, но компенсира със страхотна футболна интелигентност.
Резервният вратар на „свраките“ застана под рамката след тежка контузия на Тим Крул и направи всичко, на което е способен. Беше му много трудно зад толкова трагична отбрана, но в повечето ситуации се справи.
Той стана част от отбора в края на януарския трансферен прозорец, но влиянието, което оказа, беше значително. „Канарчетата“ спечелиха няколко точки с Клозе в сърцето на отбраната, но след това той се контузи.
Поредният успешен сезон на „светците“ беше резултат от добрата им защита. Завръщането на Фрейзър Форстър от контузия през януари допринесе за стабилната отбрана, но голяма заслуга има и Фонте.
Марк Хюз направи много промени в Стоук. Освен една – Глен Уилън. Всички останали в отбора на „грънчарите“ имаха своите върхове и падения, някои страдаха от контузии, но Уилън беше железен на терена.
През зимата „черните котки“ се нуждаеха от подсилване в редиците, защото в противен случай нямаше да оцелеят. Германецът се оказа точният трансфер, а умението му да отнема топки в средата на терена – ключово.
Играта на Корк беше на „Стелт“ режим през сезона, защото никой не го забелязваше, но това съвсем не означава, че не беше ефективен през кампанията. Без да блести, той беше винаги в списъка с 11-те титуляри.
Когато за съотборници имаш Хари Кейн и Деле Али, е напълно нормално е да не си звездата в тима. Белгиецът се примири да е втора цигулка в отбора, но формата му през цялата кампания беше в основата на един от най-успешните сезони за „шпорите“ от 50 години насам.
Одион Игало и Трой Дийни доминираха в отбора, но успешният сезон се дължи и на добрата отбрана, част от която бе Еурелио Гомес.
Да формира солидна халфова линия с Дарън Флечър бе в основата на постоянството на тима. Ролята на черноработник много допада на Якоб, който без да претендира много, си вършеше работата.
Вторият му сезон с „чуковете“ беше още по-успешен. Сенегалецът беше туптящото сърце на лондончани, за което се говореше много по-малко, отколкото за неговия партньор Марк Ноубъл.
