И до днес мога да си спомня благоговението, което изпитвах, когато за пръв път гледах как Мел Гибсън крещи, че англичаните могат да отнемат живота му, но не и свободата му.
Беше някъде през 2001 г., а аз бях още в началните класове. По това време вкъщи важеше правилото, че филмите с много насилие не са за деца, така че когато на екран по БНТ още в самото начало на "Смело сърце" се появиха първите трупове, обесени в една плевня, скоропостижно бях изпратен да си лягам.
Трябваше да изчакам около половин час, докато другите също си легнат, за да се промъкна обратно в хола с много тихи стъпки, където да пусна пак телевизора и да догледам "Смело сърце" - един от най-великите филми, които съм гледал и до днес.
Да остана тогава и да видя този "забранен" за мен филм беше нещо като въпрос на това да отстоя своята лична свобода. Така на много, много тих звук преживях заедно с Уилям Уолъс как той губи голямата си любов, как се бие с жестоките англичани, как се сблъсква с верни приятели и позорни предателства и как дава сърце и душа за свободата на Шотландия.
Щяха да минат доста години, преди да разбера, че тази колаборация на Мел Гибсън като режисьор и Рандъл Уолъс като сценарист има толкова общо с реалната история, колкото "Кървав спорт" е "по действителен случай", но в онези времена за момче на около 10 години всички тези битки, великолепни мечове и възвишено геройство съставляваха най-великия филм на света.
Вечните филми вървят с вечен вкус
Да се наслаждаваш на хубавото домашно кино върви с насладата от познат и вечен вкус. Stella Artois е белгийска бира с корени чак до 1366 г.
"Stella" означава "звезда" на латински, което прави тази бира още по-подходящ спътник, когато се наслаждавате на звездите от екрана. Защото някои удоволствия са вечни.
Истината е, че съм отгледан с легендите за крал Артур, а историите за смели рицари винаги са ми влизали лесно под кожата. Но все пак има причина толкова много години да се връщам (а и не само аз) към този филм отново и отново.
Защото "Смело сърце" е просто блестящ.
В основата си това е история за местен, шотландски герой - мъж, който мечтае за мир, семейство и спокойна земеделска работа, но е повлечен от съдбата, за да заеме своето място в историята.
Във филма Уилям Уолъс е човек с ниско потекло - син на земеделец, убит от англичаните. Типичният персонаж, издигнал се от ниското със собствените си умения и смелост, в когото зрителят да може да се припознае.
Мел Гибсън е наистина невероятен в ролята. Да, не прави нищо кой знае колко по-различно от "Патриотът" или "Смъртоносно оръжие", но неговият чар и хумор, комбинирани с животинска кръвожадност на моменти, го превърнаха в този герой, когото всички познаваме и обичаме.
Неговият Уилям Уолъс е изправен срещу бруталния и безмилостен крал на Англия Едуард III Дългокракия. Освен това трябва да се бори и с постоянно заговорничещите помежду си шотландски благородници, готови да подвият коляно във всеки момент, като на своя страна има смелите обикновени бойци от клановете.
Разбира се, тук е и друго име от историята - Робърт Брус (въпреки че исторически въобще не му е мястото да се появява) - графът, когото всички виждат като бъдещия крал на Шотландия.
Той е силно увлечен от смелостта на Уолъс, но макиавелисткия му баща го подтиква да играе сложни политически игри на пресметливост и предателства. (Парадоксалното в случая е, че всъщност именно Робърт Брус получава от шотландците прякора Смелото сърце, а не Уилям Уолъс, но това е поредният авторов прочит на историята).
Има я и смелата френска принцеса Изабела (в ролята е прекрасната Софи Марсо), която трябва да търпи съпруг, който я презира, и свекър - изключително властен и жесток мъж, когото самата тя ненавижда. Изабела трябва да се справи с разкъсването между любовта и верността, като прояви своето собствено смело сърце.
Всичко това е съчетано с епичните битки, добро количество чувство за хумор, надъхващи речи, великолепна музика и подходящи моменти на бруталност и мерзки действия, за да ни предостави една цялостна и завършена история, която човек да обикне.
История за добро и зло... или по-скоро за доблест и неправди, в която има трагизъм, героичност, сблъсък на силни характери (лошите, макар и жестоки, също са брилянтни).
Кажете ми кое момче на около 10-годишна възраст няма да се вдъхнови и след това да обикаля цял ден из вкъщи, размахвайки "мечове" и борейки се за свобода с боен вик на уста. Със сигурност преди повече от две десетилетия аз попаднах под чара на този филм.
Разбира се, именно тези ми игри разкриха, че не съм изпълнил нареждането да си лягам, но дори краткото наказание тогава не успя да пречупи духа ми, жадуващ за рицарски приключения.
Честно казано, когато днес гледам отново (за пореден път) "Смело сърце", усещането няма как да е същото, каквото е било, когато съм бил на 10 години. Но дори сега мога да усетя приятния гъдел, който майсторски разказаната история оставя.
Признавам си, днес я има и лека насмешка на всички тези "несъответствия" с истинската история - от реалния произход на Уилям Уолъс, през ролята на Робърт Брус та до факта, че шотландците по това време въобще не са носели килтове (тези шотландски полички са въведени няколко века по-късно). Неслучайно "Смело сърце" е обявен за един от исторически най-неадекватните филми.
В друг случай подобно нещо би ме накарало да низвергна самия филм като цяло. Но не и тук.
Просто защото "Смело сърце" е един своеобразен връх на Холивуд от онези времена - филм, който не се уповава толкова на истинската история, а има да даде нещо от себе си, създавайки нещо авторско.
Мел Гибсън и Рандъл Уолъс правят именно това. Да, те по никакъв начин не вземат предвид реалните събития, освен обичайната употреба на имена и някои моменти, но успяват върху тях да изградят сюжет, който да докосне зрителя - да го накара не просто да гледа и да се забавлява, а да чувства и съпреживява историята. Да вкусва и победите, и предателствата заедно с героите.
Затова съм склонен да му простя всички тези несъответствия. Понякога, особено при художествената интерпретация, това да разкажеш наистина добра история става по-важно.
Предвид факта, че "Смело сърце" е филм на вече близо 30 години, няма как да не се запитаме дали Холивуд може днес да създаде такъв шедьовър?
И да, и не.
Подобен разказ за смелост и геройство винаги ще има място в света на киното и в сърцата на зрителите. Преди няколко години все пак видяхме един доста по-исторически издържан филм за самия Робърт Брус, който беше също добър.
Същевременно, ако погледнем самата история на "Смело сърце", това е един авторски филм по оригинален сценарий, чийто автор до онзи момент има опит само в телевизионни продукции.
Мел Гибсън по онова време е наистина голяма звезда (много преди пиянските си изцепки с антисемитски викове) и името му е гарант за успех. На режисьорския стол той обаче има опит единствено в драматичния The Man Without a Face, чието представяне в боксофиса не може да бъде определено като оптимистично. Днес в такива условия твърде малко студиа биха дали зелена светлина за подобен мащабен проект.
Така че в наши дни може и да видим други подобни героични истории на екран, но дали те ще бъдат толкова смели сами по себе си? Трудно е да се повярва. И това е донякъде жалко.
Затова може би е време Холивуд да си припомни нещо от "Смело сърце" - че в основата на добрия филм е добрата история с добра актьорска игра. Всичко останало - политически коментари, прокарване на адженда, представителност и т.н. - всичко това трябва да мине на втори план.
Защото не друго, а именно силната история кара малките момчета да се изнизват тихичко от стаите си вечер, а на следващия ден да размахват "мечове" с боен вик на уста.
Те, на свой ред, ще помнят тези филми завинаги.
