Ако смятате, че да си дете на Деми Мур и Брус Уилис гарантира мечтан живот, помислете пак.
Най-малката дъщеря на бившата звездна двойка - 29-годишната Талюла Уилис, разказа в покъртително есе от първо лице във Vogue за болестта на баща си, нейните собствени сериозни ментални страдания и как най-накрая тя успява да излезе от фиксацията върху себе си и да приеме състоянието на Брус.
"Аз съм като археолог, търся съкровища в неща, на които никога преди не съм обръщала внимание. Откривам, че се опитвам да документирам и изграждам архив за деня, когато той няма да е там, за да ми напомня за себе си и за нас", казва Талюла.
Тя успява да посвети повече емоции и внимание на баща си сравнително отскоро заради собствените си проблеми. От малка страда от различни психични разстройства и накрая стига до тежка анорексия и тегло от едва 38 килограма.
Всичко започва, когато Талюла е на 11 г. и прочита онлайн коментари за външния си вид след събитие, на което е придружила майка си и тогавашния ѝ съпруг Аштън Къшър.
"Тя изглежда деформирана. Вижте мъжката ѝ челюст - изглежда като грозна версия на баща си. Майка ѝ трябва да е много разочарована", прочита момичето, което тепърва навлиза в пубертета.
Това бележи живота ѝ. Талюла приема, че се е натъкнала на истината за себе си, която досега са крили от нея, за да я предпазят. Не казва на никого и живее сигурна в собствената си грозота.
Когато е на 20 г., дъщерята на Деми Мур и Брус Уилис влиза в психиатрична клиника, където лекува депресия и зависимост от наркотици. 5 години по-късно отново се лекува от депресия, като получава и нова диагноза - синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Предписана ѝ е съответната стимулираща терапия.
"Чувствах се умна за пръв път, но също така започнах да се наслаждавам на ефекта на лекарствата да потискат апетита", пише тя във Vogue.
Така Талюла стига до анорексия, с която живее в последните 4 години.
"Като много хора с хранителни разстройства, усетът ми за себе си се изкриви", разказва тя. Приятелите и семейството ѝ са ужасени от начина, по който отслабва, но тя не се отказва от лекарствата, които водят до липсата на апетит.
По това време състоянието на баща ѝ Брус Уилис вече е тежко. В началото на 2022 г. беше обявено че той има афазия - засегнати речеви и конгитивни способности.
"Докато аз бях в плен на моята телесна дисморфия, татко ми страдаше тихо", споделя Талюла.
Брус Уилис минава всевъзможни когнитивни тестове, докато се стига до диагнозата - фронтално-темпорална деменция, която беше публично обявена в началото на 2023 г. Това прогресивно неврологично разстройство отслабва конгитивните способности и променя поведението му ден след ден, обяснява Талюла.
Дъщерята обаче дълго не е готова да приеме и обърне внимание на състоянието на баща си, дори го избягва и реагира с отрицание.
"Бях успяла да сложа епидурална упойка на чувствата си към татко; и добрите, и лошите не присъстваха реално", спомня си тя.
Много преди първата диагноза, тя знае, че нещо не е наред. "Започна с неясна липса на реакции, която си обяснявахме със загуба на слух покрай Холивуд. По-късно тази липса на реакции се разшири, и понякога го приемах лично. Той има две деца от Ема Хеминг, и мислех, че е загубил интерес към мен. Въпреки че това не можеше да е по-далеч от истината, начинът ми на мислене от юношеството ми се измъчваше: Не съм достатъчно красива за майка ми, не към достатъчно интересна за баща си", споделя дъщерята.
Болезненият удар идва на сватба, на която присъства Талюла през лятото на 2021 г. Когато бащата на младоженката държи реч, дъщерята на Брус Уилис си дава сметка, че нейният собствен баща никога няма да говори на нейната сватба.
"Беше опустошително, станах от масата, отидох навън и плаках в храстите", разказва Талюла.
Дори и тогава тя остава фокусирана върху собственото си тяло и анорексията. През пролетта на 2022 г. вече тежи 38 килограма, студено ѝ е постоянно, вика спешни екипи у дома си и не е в състояние да ходи дори из квартала, тъй като се страхува, че няма да има къде да седне, за да си поеме дъх.
Тогава си мисли какво би направил Брус Уилис, ако беше на себе си и я види в такова състояние.
"Ще ми се да мисля, че нямаше да позволи това да се случи. Вероятно той е стереотипният баща от неговото поколение и ако беше разбрал, можеше да ме грабне и да обяви: "Това приключва сега", споделя Талюла.
Най-накрая, през лятото на 2022 г., тя отива на поредното лечение. Получава нова диагноза - гранично личностно разстройство - заболяване, което нарушава способността да контролираш емоциите си.
След няколко месеца терапия започва да се чувства по-добре. По думите ѝ е успяла да разбере, че това всъщност иска да е повече в хармония със семейството си отколкото да е в хармония с тялото си. Талюла не желае повече да е обект на тревоги за тях и смята, че е в състояние да е тук и сега, особено в отношенията с баща си, и да му носи позитивна енергия.
"В миналото се плашех да не бъда разбита от тъга, но най-накрая усещам, че мога да се покажа и на мен може да се разчита. Мога да да се наслаждавам на това време, да държа ръката на татко и да чувствам, че това е чудесно. Знам, че идват изпитания, че това е началото на скръбта, но това е истина - че трябва да обичаш себе си, за да можеш да обичаш и другите", казва тя.
Всеки път когато посещава баща си, младата жена взема купища снимки и каквото още намери - като археолог, който търси съкровище. Запазила е всяко гласово съобщение от Брус, опитва се да документира и архивира "за деня, когато той няма да е там, за да ми напомня за себе си и за нас".
Разказът на Талюла става все по-тъжен, докато тя описва детайли от настоящия живот на баща си. Когато го посещава, той обикновено е на първия етаж на къщата, някъде в огромния отрит план с кухня, трапезария и дневна, или в офиса си.
"Слава Богу, деменцията не повлияла на способността му за движение. Офисът му винаги е бил като прозорец към това какво го вълнува в момента. Напоследък открих къс хартия, на който той беше написал просто "Майкъл Джордан". Щеше ми се да знам за какво е мислел - във всеки случай, взех бележката", разказва Талюла.
При деменцията, от която страда Брус Уилис, няма загуба на памет, особено в по-ранните етапи на заболяването - по-характерни са проблеми с езика и моториката.
"Той още знае коя към и грейва, когато влизам в стаята", споделя Талюла и допълва, че при неговото заболяване това може и да остане така.
"Все още се лутам между настоящето и бъдещето, когато говоря за Брус: той е, той беше. Това е, защото тая надежди, от които ми е трудно да се откажа", признава дъщерята.
Талюла казва, че винаги е разпознавала у себе си черти от Брус и знае, двамата е можело да са страхотни приятели, ако са имали повече време.
"Той беше як, чаровен, умен, стилен, сладък и малко чалнат, и аз го приемам, това са гени, които съм наследила от него", казва дъщерята. В минало време.
